Малко са страните в света, като България, в които иконата

Малко са страните в света, като България, в които иконата като тематика и знак има такова мощно въздействие в изобразителното изкуство. Защото макар превратностите на историята и на националната орис иконата е част от живота ни- и в тъга, и в наслада, пред нея се молим и смиряваме, а това не убягва по никакъв начин от любознателната природа на художниците.

На тези мисли навежда прелестната галерия, открита в Софийска градска художествена изложба, “Иконата-символ и облик в модерното българско изкуство ”, която бе посетена от десетки софиянци даже през днешния ден, в ранния неделен следобяд, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Залата е събрала скъпи произведения от разнообразни генерации български създатели на четката и перото- от Иван Милев, Иван Мръквичка, Георги Машев, Георги Данчев, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, през Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Илия Бешков до Лико Янко, Ганчо Карабаджаков, Дончо Вълчев, Атанас Пацев и други

В продължение на епохи от Средновековието до българското Възраждане иконата има централно място в художествената продукция по българските земи. Думата икона има гръцки генезис и значи „ облик ”, а в интервала на образуване на християнското изкуство терминът е употребен за всяко изображение на Христос, Света Богородица, за светец, небесни сили. Значението, което средновековният човек отдава на иконата е голямо.

С Освобождението на България и с модернизирането на българското изкуство нови тематики, хрумвания и пластични решения вълнуват българските художници. Религиозното прекъсва вековната традиция на Средновековието и светското придобива водеща роля. Иконата, обаче, не изчезва в изкуството и се появява в светските творби като знак и облик. Тя маркира сакралното пространство на храмовия интериор, трансформира се в източник на пластични решения, въплъщава се в нова изразност, добавя достоверността на историческите композиции, става медиатор в едно духовно измерение.

„ Направи ми усещане еволюцията на живописта на основата на иконата, по какъв начин се развиват облиците в нея и се трансформират в част от изкуството ”, показа пред БГНЕС Момчил Методиев, редактор на списание „ Християнство и просвета ”, който бе пристигнал да види експозицията. Проникването на християнските претекстове в творчеството на разнообразни художници не е нещо, което сме учили и за мен това е ново, както и това, че зървам интелектуални влакна,които другояче се губят, добави той.

Впечатляваща е изложбата, забавни са ми другите техники, употребявани от художниците, съобщи пред нас и татко с невръстно дете, пристигнал през днешния ден в СХГ дружно със брачната половинка си. Оказа се, че той е проектант, Владимир Колев се споделя и е напълно изкушен от облиците и тематиките, които следи. „ Има някаква горест в творбите на по-старите майстори, при по-съвременните не е по този начин ”, показа той.

Изложбата в Софийска градска изложба е превъзходно сбъднат план на уредниците, тъй като се обръща към изконни български знаци като иконата, православния храм, вярата, твърдия български темперамент, белязали качествата, които са ни предиздвикали да оцеляваме и да излизаме с достолепие от трагични интервали в историята си.

В един от акварелите си, наименуван „ Христова маска ” и рисуван през 1926 година, художникът Цанко Лавренов е цитирал думи от Матея, гл. XII: „ Който не е с мене е срещу мене, и който не събира с мене- разпилява ”. /БГНЕС