Малко са ме били като малък, та затова си позволявам

Малко са ме били като дребен, та по тази причина си разрешавам да пиша тия думи. И вас, които се възмущавате, когато батки шамарят беззащитни хора, малко са ви били. Иначе нямаше да е този писък до небето. Щяхте да оцените ползотворното деяние на два тупаника в стомаха и три шамара през лицето и да прозрете неизбежността на този акт в сопаджийската страна.

Изобщо, в последните седмици нещата у нас вървят към все по-добро бъдеще. Отидеш да протестираш пред Министерския съвет, заловен те няколко служители на реда, завлекат те зад колоните и ти се отбият едно хубаво. Зер майка си ли търсиш там? Ама ставало пред очите на всички, но снимали ги били. Голям праз! Още на следващия ден персонално министър председателят ще ги похвали - на бития дядо му е болшевик, малко му беше.

Същият миролюбив министър председател рече да събира " партийния си хайлайф " в София, а пък някакви си журналистчета отидоха да отразяват, че и да снимат. Взеха им телефоните, разрушиха ги в земята. Веднъж, два пъти, три пъти. Колкото би трябвало, толкоз. Като се осмелиха да стачкуват, възпитано им дадоха отговор: " Ела тука, бе, отпадък ".

Друг един - приключил в чужбина, се разкрещя баш когато министър председателят държа тирада. Ахмак и половина. Толкоз доста чел, че не му останало време за фитнес. Хем недъгав, хем си разрешава да приказва. На ти два пестника в корема, да ти пристигна ум.

Така би трябвало да се работи - внезапно, изрично, без доста мислене. От него изгода няма. Виж, шутовете и шамарите са друга работа. Тяхната успеваемост е 100 %.