Гулдови Амадини
Малко са живите същества по света, които могат да се мерят по хубост и величие с птиците. Най-прекрасните и цветни пернати постоянно са знак на страните, в които живеят. Наблюдавайки прелестните и грациозни създания, си даваме сметка, че природата е прелестен творец; съвършеният художник, който можем да си представим. Най-прекрасната комбинация от цветове може да се види точно върху представителите на птичето царство.
В него амадината заема почетно място. Може би това е птичката с най-красивото и пъстро оперение, с която могат да се мерят даже и най-прекрасни пици като пауни, папагали, славеи, жерави, розови пеликани и фламинго. Като прибавим и обстоятелството, че птичето е отличен артист, обяснимо е за какво хубавицата заема особено място в човешките желания. Любителите на пернатите я избират за домакински любим, тъй като тя радва еднообразно окото и ухото на своя собственик. Интересно е да се види нейният генезис, особености и условия, които могат да бъдат потребни, както и любопитни за всички хора, които харесват птичките.
Представяне на амадината
Когато става въпрос за амадини, първото нещо, на което би трябвало да се обърне внимание, е цветовото многообразие, защото то е определящата характерност на този тип пернати.
Цветовата палитра върху птичето с название амадина обгръща всички вероятни цветове. Цветът на главата може да бъде червен, черен или оранжев. Гърдите му са или бели, или лилави. Коремът му може да бъде жълт, гърбът -зелен, жълт или наследник. И цялата тази приказност от цветове при мъжките е интензивна, цветовете греят електрикови, а при женските са по-нежни, матови.
Мутациите при амадинките, наричани още финки, провокират едни от най-красивите промени в цвета на оперението. Всеки тип амадинка носи генетична информация за многочислени комбинации от нюанси на окраската, което прави отличаването на типовете и половете много сложна задача.
Скорошни проучвания на птиците са потвърдили, че птиците с разноцветни пера еволюират по-бързо от тези с монохромно оперение. Колкото една птица е по-шарена, толкоз по-голямо генетично разнообразие генерира. Това е приносът на тези симпатични пилета към еволюцията на типовете.
У нас са добре познати Зебровата амадина и Гулдовата амадина. Тези птици принадлежат към клас восъчноклюни тъкачи и фамилията на врабчетата. Живеят на независимост в Австралия, само че в този момент се отглеждат в доста домове по света в плен като домашни любимци.
Безспорно най-красива и пъстра е Гулдовата амадина, която заслужава особено внимание.
История на Гулдова амадина
Гулдовата амадина е най-красивата в цветово отношение. Английският орнитолог Джон Гулд е дал името на тази птица, посвещавайки го на брачната половинка си, която е негов неизменим сателит и асистент в експедициите му в Австралия от 1838 до 1841 година.
Различават се три разновидности на тази птичка-черноглава, червеноглава и жълтоглава Гулдова амадина. За първи път в Европа са импортирани първите две разновидности, през 1887 година, а през 1915 година е импортирана и жълтоглавата.
Външен тип на гулдовата амадина
Тези дребни птички да дълги 14 сантиметра, крилото им е 6, 5 сантиметра, а опашката - 7 сантиметра.
При мъжкия лицевата част на главата, включително двете страни и темето, са тъмночервени, с черна линия. При другите две разновидности лицето е черно или оранжево. Зад линията има дребна черна полоса, която се уголемява към върха на главата.
Отпред на гърлото перушината е черна, тилната част е в златистозелено и гладко минава към златистозеления тил. Надопашните и покривните опашни пера са обагрени в искрящо синьо. Гърдите са в тъмновиолетово и са в внезапен контрастност с жълтото коремче на птичето. Крилата му са в тъмнозелено. Опашката му е черна, а междинната двойка пера е удължена и най-после изтънява. Клюнът му е бял, с алено връхче, а краката му са жълти.
Женската гулдова амадина е оцветена сходно на мъжкия, само че цветовете при нея са по-нежни и по-неясни. Средната двойка опашни пера при женската не са издължени, а клюнът при нея е в рогово обагряне.
При тези амадини, които се отглеждат в домашни условия, с времето са се открили няколко цветови вариации: жълто, бяло, синьо, пъстро, птици с бели гърди и всички са доста ефектни.
Поведение на Гулдовите амадини
Тези птици са постоянно срещани в северната част на Австралия до 19 градуса широчина. Само полуостров Кейп Йорк, обраснал с мокра джунгла, не е измежду обитанията им.
През интервала на гнездене Гулдовите амадини могат да бъдат видени в саваните на остров Кимбърли, на северозапад от Куинсланд. Извън терените на гнездене те са виждани в крайбрежните региони, тъй като тук могат да намерят задоволително храна. Миграцията им стартира в края на дъждовния сезон, когато растителността изсъхва и сухи семена могат да се намерят единствено на земята. Тези птици обаче не обичат да се хранят от земята и мигрират.
Окръг Кимбърли е най-горещият район в цялото Южно полукълбо. Дневните температури тук стигат до 40- 45 градуса на сянка. Температурите нощем падат под 35 градуса, а от ноември до април вали доста мощно. Влажността е до 90 %.
Амадините са приспособени към тези условия. Те са доста дейни при 30- 40 градуса и взимат дълги слънчеви бани. Те избират високи дневни температури и висока мокрота. Тогава търсят полузрели семена и инсекти, с които се хранят.
Снимка: skeeze/pixabay.com Врагове на Гулдовата амадина в природата
Змиите и хищните птици са врагове на амадината денем. Вероятно поради змиите те нощуват на най-тънките клони на дърветата. Мравките също са рискови, защото ядат дребните пилета, в случай че ги намерят в гнездото. Няколко типа мухи снасят яйцата си в гнездата и излюпените ларви също ядат новоизлюпените пиленца. Малките гущери са други диви животни, които могат да се причислят към рисковите врагове.
Поради красивото си оперение тези птици се държат в плен и се отглеждат като екзотични домашни любимци.
Отглеждане на Гулдова амадина като домакински любим
Финките се приспособяват отлично в домашни условия. Те са доста обществени птички, обичат да имат образен контакт с индивида, само че избират доста повече компанията на себеподобните си. Могат да бъдат отглеждани гулдови амадини и независимо, само че доста по-добре се усещат в група. Затова две птички ще бъдат отлична компания вкъщи.
Комуникацията с тях може да става посредством свиркане. Те ще отговорят, само че няма да се научат на трикове, нито пък да произнасят човешки звуци. Нуждаят се от огромна клетка, с доста пространство, тъй като обичат свободното напредване.
Храната на гулдовите амадини би трябвало да съдържа семена, гранули, дребни късчета пресни плодове и зеленчуци, сварени яйца, начупени дружно с черупките. Необходимо е да има натрошени рибни кости в клетката им, с цел да си набират калций. Желателно е водата им да бъде преварена.
Размножаване на Гулдова амадина
Размножаването на птичките става по обособени двойки в клетката им или в отделена волиера, където може да бъдат дружно с други амадини. Поддържаната температура би трябвало да бъде 20-22 градуса и в случай че определеното за тях място може да се засади с жива растителност, те ще наподобяват като скъпоценни камъни. Гулдовите амадини са подготвени за размножаване, когато станат на 1 година. Трябва да бъдат изцяло оцветени.
Женската снася от 4 до 6 бели яйца, които се излюпват след 14-15 дни. Когато пилетата се излюпят, те биват отглеждани от родителите си до двадесет и четвъртия си ден, след това те напущат гнездото, само че родителите ги дохранват още 15 дни. Младите птици добиват цялото си оперение, когато станат на 6-7 месеца, първоначално са сиво-зеленикави.
Това, което би трябвало да се знае е, че тези птички са топлолюбиви и би трябвало да живеят на 22-24 градуса. В природата живеят на огромни ята, формирани от дейни и енергични екземпляри, които са доста красиви птици.
