Малко са хората, които могат да се изправят срещу някоя

Малко са хората, които могат да се изправят против някоя болест с дълбокото чувство, че схващат какво се случва и за какво се е показала тази болест. За множеството хора е по-удобно и успокояващо приемането на някакво лекарство, с цел да подобрят здравословното си положение. Прибягването до обичайна медицина, с цел да превъзмогнат своята болка колкото се може по-скоро, се трансформира в единствена цел, загубвайки от взор голямата информация, която тази болка може да донесе в техния живот – с цел да усъвършенства някой значим аспект и с цел да се избегне повторното разболяване от тази или от друга болест, обвързвана със същата тематика.

Човекът, който получава заболяването си, знаейки, че това е едно положение на неравновесие, създадено вътре в него, ще стартира да се осведоми, да се следи, да се поправя и ще научи нещо значимо за своя живот, без да отдава толкоз значение на самата болест, само че извличайки най-ценното обръщение за своя живот, което е познаването на повода за своето неравновесие. Човекът, който успее да разбере посланието оздравява и доста малко евентуално е да прояви същата болест още веднъж. Когато одобри предизвикването, неговият живот се усъвършенства в аспектите, които се свързват с появяването на неговата болест, имайки опцията да се развие по-пълно, да стане по-здрав и по-щастлив.

При човек, който се оставя да бъде лекуван от външни хора, без да извърши измененията вътре в себе си, има огромна възможност да се прояви още веднъж същата болест и в случай че е предпочел някакво оперативно лекуване, допустимо е в следствие да заболеят и други органи на тялото.

Когато разберем, че заболяването е една опция да израстем и да станем по-силни, нещата се развиват по доста по-различен метод по отношение на това, което се случва с човек, който към момента не го е схванал. Вярно е, че е доста просто да успокоим болката с болкоуспокоително и да забравим за случая, само че също по този начин е правилно, че работата, която стартира този, който стартира да търси в себе си причина на тази физическа болежка, ще направи по този начин, че да излезе от нея освежен, по-зрял, по-съзнателен - и няма да има потребност още веднъж да се разболява, с цел да усъвършенства някой аспект от своя живот.

Има места, където хората се радват на отлично здраве и дълъг живот и са наясно с факторите, които дефинират това изискване. Те са по-щастливи, смеят се доста, имат повече независимост, повече успокоение и се любуват на живота по един елементарен, простоват метод. Открили са, че може да се живее в напълно здраве и го практикуват.

Не можем да не видим, че започвайки да се следим, ще намерим безпределно доста неща, които ни карат да се усещаме по-зле, в сравнение с преди да обърнем взор към себе си. Въпреки това, работата ще даде своите плодове и изгодата ще бъде красноречива.

Великата задача да се самонаблюдаваш е благословия и в случай че от време на време е мъчителна първоначално, след това става толкоз приятна и нужна, както въздухът за дишането. Необходимо е да се премине през великите духовни истини, великите прочувствени истини и великите ментални истини, с цел да стигнем до физическия свят, където просто се демонстрира това, което се случва в нашите енергийни тела.

Това изисква толкоз самообладание и такава обич към себе си, че от време на време имаме вяра, че изживяваме колосален преход, през който може да премине единствено някое създание със специфични и божествени сили. Въпреки това, всички и всеки един от нас е изцяло кадърен да го извърши.

Най-сложното от това, може да стартира с търсене във вътрешната целокупност, която ние самите сътворяваме с приемането на нашата действителност, с опитностите в живота, с концепциите на груповото схващане, които сме оставили да влязат, без да можем да ги филтрираме. Позволяваме да поемем прекалено много информация и страсти, които не подхождат на нашето изискване на безконечни божествени същества и не си даваме сметка за това, тъй като не сме имали връзка с истината. Да откриеш това и да го преобърнеш в действителност е героизъм, само че той е безусловно вероятен.

Изглежда толкоз обикновено да позволиш навлизането на ограничаващи хрумвания, даже освен това, в случай че не го вършим, се усещаме странни, отвън естественото, безчувствени или егоистични. Например, когато одобряваме концепцията, че сме уязвими, имаме вяра, че която и да е обстановка или човек може да ни нарани, отхвърляйки нашата независимост и великолепие, и като разследване от това се разболяваме. Друг образец е, когато одобряваме концепцията, че сме сами и беззащитни, отхвърляме мрежата и Източникът, от които сме част, отхвърляме сигурността на поддръжката, която ни принадлежи по Божествено право и като разследване от това се разболяваме. Всеки път, когато отхвърлим някоя истина, ще се разболяваме.

Много пъти енергийното неравновесие се намира приютено в прочувственото тяло. Менталната проверка е релативно елементарна спрямо прочувствената проверка. Емоционалното тяло е толкоз персонално, толкоз вътрешно и толкоз особено, че никой различен не може да влезе там, с цел да направи нещо за нас – единствено ние можем. Кой може да разбере с акуратност какво чувстваш, страстите, които те заливат? Кой може да ги откри поради теб и кой може да ги замести вместо теб? Кой може да вземе твоите страсти и да ги хвърли в кошчето за отпадък, и да те сложи вътре в тези, които те карат да се чувстваш добре? Кой може да ти подари или продаде страстите и истините, които отхвърляш?

Затова пътят към изцелението става стеснен и тежък. Изглежда толкоз просто да преглътнеш нещо и да забравиш за всичко. Обаче нищо, което не е наша вътрешна работа, не ще бъде същински лечебно. Дошли сме тук, с цел да открием това, което сме, да си дадем сметка, че можем да се върнем у Дома, да намерим пътят за връщане у Дома и заболяването е един лидер, един превъзходен и скъп лидер, толкоз скъп, че даже можем да я приемем с наслада. Но кой приема своята болест с наслада? Обикновено, когато се разболеем, се изпълваме със боязън, с болежка, със тъга, обезсърчение и бързаме да намерим някой, който може да оправи това вместо нас, тъй като се усещаме беззащитни.

Да се усещаме беззащитни пред нашата болест не ни оказва помощ. За предпочитане е да я приветстваме и да приемем нейното обръщение, с цел да стартираме работата по нашето поправяне, израстване, да се заобичаме и да приемем нашето безгранично великолепие. Приемането на тази истина ще ни изцели.

Науката, медикаментите и толкоз други неща могат да спомогнат за прикриването на заболяването и истината зад нея, само че в реалност единствено човек може себе си да излекува. Не е нужно този развой да бъде дълъг и мъчителен, няма никаква потребност да се изпитва болежка и тъга. Човек, който е свикнал да се ревизира, ще се усеща по-сигурен и ще има убеденост в изцелението, когато има съзнанието да разбере, че нещо значимо се случва вътре в него. Няма да усеща незабавната потребност от усъвършенстване и ще отдели нужното време за отмора, с цел да се огледа с обич – всеки път малко повече. Този човек е схванал, че се е разболял тъкмо по тази причина, тъй като би трябвало да разшири и укрепи любовта към себе си и ще го направи.

Автор: Патриция Гонзалес

Източник: spiralata.net
Илюстрации: Cristina Troufa