Фредерик Бантинг: Съоткривателят на инсулина, който служи и в двете световни войни
Малко преди 2:00 часа сутринта на 31 октомври 1920 година Фредерик Бантинг се разсънва, откакто сънува сън, който ще промени животите на милиони. Той бързо надрасква 25 думи, които се трансформират в основата за основаването на инсулина.
От работа като доктор във Франция по време на Първата международна война до осъществяване на проучвания за първия g-костюм за водачи през Втората международна война, военната работа на Бантинг приказва за неговата безкористна природа.
Битката при Камбре (1918 г.)
Фредерик Грант Бантинг е роден на 14 ноември 1891 година в Алистън, Онтарио, Канада. През 1914 година той два пъти се пробва да се запише на работа в чужбина, само че и двата пъти му е отказано заради неприятното му зрение. Най-накрая обаче му позволяват, година по-късно, заради възходящата потребност от лекари на фронта.
След като прекарва лятното образование, се завръща в цивилната образователна система и минава програмата в Университета в Торонто. След като получава здравна степен през 1916 година, той се причислява към канадския медицински армейски корпус.
Бантинг е ранен по време на Битката при Камбре, само че макар пострадванията си, той прекарва 16 часа в грижи за други ранени бойци, до момента в който различен доктор не му подрежда да спре. За своите дейности е награден с Военен кръст, второто най-високо отличие в Британската империя.
С Чарлз Бест, 1924 година
Фредерик Бантинг се реалокира в Лондон, Онтарио, купува първия си дом и отваря частна здравна процедура. Изпитва обаче усложнения да свърже двата края и приема работа като професор в Университета на Западно Онтарио, където преподава антропология и ортопедия. Допълнително изнася лекции по фармакология в университета в Торонто от 1921 до 1922 година
Той притегля помощта на лекарите Джон Маклеод, Джеймс Колип и Чарлз Бест, с цел да изследва хипотезата си, а след сполучливото уединяване и идентифициране на инсулина стартират и клиничните тествания.
Един пациент на Бантинг, четиригодишно момче на име Теди Райдър, приема лекуването за диабета си след две години след строга гладна диета – и откакто получава инсулин, той най-сетне съумява да заживее естествен живот. По-късно Теди написа на Бантинг: „ Сега съм дебело момче и се усещам добре. Мога да се катеря по дърветата. “
През 1923 година Бантинг и неговият екип от откриватели са удостоени с Нобелова премия по физиология и медицина за работата си. И до през днешния ден той остава най-младият човек, който получава Нобелова премия за просвета – единствено на 32 години. През 1934 година пък е отдаден в рицар от крал Джордж V и получава купата „ сър “.
Уилбър Франкс
В първите дни на Втората международна война Фредерик Бантинг се интересува от медицински проучвания, които могат да бъдат приложени във войната. Той е нараснал в сан майор и става основен медицински експерт по връзката на Канада с английски учени, помагайки за създаването на нови медицински технологии.
През 1940 година се организират първите проби на костюма за летци Франкс. Той е кръстен на доктор Уилбър Франкс, един от хората, на които Бантинг е наставник. Костюмът е ориентиран към решение на казуса с припадането на водачите при осъществяване на остри маневри и внезапни спускани, когато те изпитват неведнъж земното ускоряване, и обезпечава главната рамка за актуалните g-костюми.
Бантинг също тества проучванията и върху себе си, като един път даже съзнателно се изгаря с иприт, с цел да изследва по какъв начин да противодейства на резултатите му. Той акцентира опасенията си по отношение на биологични и химически офанзиви пред английския кабинет, което в последна сметка довежда до основаването на Микробиологичното изследователско институция.
През февруари 1941 година Бантинг възнамерява да лети от Нюфаундленд, Канада до Обединеното кралство, с цел да продължи проучванията си като основен медицински експерт. Той се качва на бомбардировач Хъдсън, само че скоро след излитането масленият охладител се поврежда, което води до отвод на радиото на самолета и двата мотора. Пилотът се пробва да кацне, само че самолетът закача няколко дървета и „ пада единствено на метри от безвредно място за кацане “.
От четиримата на борда на бомбардировача двама умират при удара. Докато водачът и Бантинг оцеляват, лекарят, ранен и комплициран, се отдалечава от останките и умира от излагане на естествените детайли, преди помощта да дойде. Той е единствено на 49 години.
Фредерик Бантинг, несъмнено, продължава да живее посредством своите проучвания. Днес единствено в Съединени американски щати 37,3 милиона души имат диабет – към един на всеки 10. Без инсулин техните животи биха били доста по-кратки. Така 100 години след откриването си инсулинът остава едно от най-ефективните лекувания за диабет.
В Националния исторически обект Бантинг Хаус в Лондон, Онтарио, денонощно гори Пламъкът на вярата: за първи път разпален от кралицата-майка през 1989 година, той стои като знак на вярата, че ще бъде открит лек за диабета – и тогава пламъкът ще бъде загасен.
