Последни прогнози на социлозите: Кой ще сформира редовно правителство?
Малко повече от едно денонощие остава до изключителните парламентарни избори на 14 ноември. С какви шансове влизат любимците за присъединяване в 47-ото Народно заседание?
За да предложим допустимо най-представителна извадка, събрахме последните проучвания на водещите социологически организации - " Алфа Рисърч ", " Маркет Линкс ", " Сова Харис ", " Галъп ", " Тренд ", " Медиана ", " Екзакта ".
Резултатите от изследванията им са безапелационни - има водач и това е ГЕРБ/СДС, като социолозите им дават от 22,9% до 25,5%. Всички са единомислещи, че борбата е за второто място - сред нововъзникналата партия на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия. От 7-те социологически организации 5 дават минимална преднина на " Продължаваме промяната ", а 2 - за Българска социалистическа партия.
Проучванията демонстрират, че най-големи вреди спрямо предходните избори са понесли от " ИТН ". Това е предстоящо, откакто партията на Слави Трифонов не съумя на 2 пъти да направи държавно управление. Повечето от организациите я класират четвърта. Със сигурност в Народното събрание влизат още " Демократична България " и Движение за права и свободи, чиито резултати са съвсем идентични.
На ръба са " Изправи се.БГ!Ние идваме! ", като четири организации им дават прекосяването на 4% преграда, а три не мислят, че те ще влязат в Народното събрание. Те също са изгубили част от електората си поради новопоявилата се " Продължаваме промяната ". От патриотичните обединения само покрай четири процентовата преграда за влизане в Народно събрание са от " Възраждане ", сочат още от социологическите организации.
Те са единомислещи и в това, че и този път ще е извънредно мъчно образуването на държавно управление. Ако политиците съумеят да реализират консенсус държавното управление ще би трябвало най-вероятно да бъде съдружно от най-малко четири партии. Дори и да бъде образуван кабинет прогнозите са, че той няма да бъде с цялостен мандат.
Този път социолозите плануват по-висока изборна интензивност поради формата " 2 в 1 " парламентарни плюс президентски избори.
Алфа Рисърч
Кампанията към този момент е консолидирала твърдите симпатизанти на главните политически сили и това дефинира електоралните им позиции в навечерието на вота. Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се обрисува още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Снимка: Алфа Рисърч
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24.1% от твърдо решилите да гласоподават като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5% и надвива леко над тази за социалистите (16.0%).
" Демократична България ", " ИТН " и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно Събрание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
След първичния отлив на симпатизанти към " Продължаваме промяната+, " Демократична България " съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли " ИТН " търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9.9% поддръжка.
Движение за права и свободи, макар дейната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си е с 9.8%, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание.
" Възраждане " с 3.8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. " Изправи се БГ! Ние идваме! " усилва леко поддръжката си и с 3.6% също остава покрай изборния предел.
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 - 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Маркет Линкс
ГЕРБ-СДС са първи с 23%. Втора е групировката на Кирил Петков и Асен Василев с малко над 16 на 100. Левицата се обрисува да бъде трета политическа мощ, съгласно социолозите - с 12.1 %.
Движение за права и свободи е след тях с малко над 11 %. " Демократична България " събира 10,5 на 100. Според проучването " ИТН " на Слави Трифонов e на шеста позиция с поддръжка към 10 %.
На ръба за влизане в Народното събрание остава " Изправи се БГ! Ние идваме " с 4,1. Под тях са " Възраждане " с 3 % и Вътрешна македонска революционна организация с 1,2%.
Според социолозите, можем да чакаме изборна интензивност близка до тази от 4 април. Със сигурност, че ще гласоподават, са декларирали 58% от интервюираните. Положителен фактор оказват изборите 2 в 1, само че не и политическите акции на партиите.
Проучването е финансирано и осъществено взаимно от bTV и организацията, извършено е измежду 1112 лица над 18 година в страната в интервала 2-7 ноември по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
Сова Харис
Получените данни демонстрират, че няма обилни промени в електоралните настройки спрямо миналите избори. Наличието на нов мощен план в пространството на партиите, искащи смяна, води основно до вътрешно преразпределение в този бранш. " Продължаваме промяната " се обрисуват като водач измежду новите обединения, измествайки " ИТН " от върха. " Демократична България " също понася обилни загуби за сметка на партията на някогашните министри от служебния кабинет. " Изправи се БГ! Ние идваме! " също търпи загуби. Социалният профил на групировката на Мая Манолова въпреки всичко й разрешава да удържи равнището за превъзмогване на бариерата за идващия парламент.
На фона на политическата рецесия и неспособността да се излъчи постоянно държавно управление поддръжката за систематичните партии се стабилизира. ГЕРБ се открояват като най-масовия политически индивид. За Движение за права и свободи се отваря късмет да възвърне въздействието си в някои от обичайните за тях региони. Втвърдяването на позициите на тези две партии, изразено и в акциите им, обаче води до още по-изразена изолираност от останалите.
Обществените настроения сега в огромна степен възпроизвеждат обстановката от предишното лято, когато избухнаха митингите. За болшинството от хората от този момент нищо не се е трансформирало. Основните играчи на сцената са същите макар желанието за смяна.
При този баланс на силите нараства смисъла на Социалистическата партия. Бидейки съпротива във времето преди митингите и подкрепяйки политики, близки до искащите смяна, Българска социалистическа партия става допустим сътрудник на новите обединения. Тази роля води и до известно подсилване на електоралния й резултат. Разбира се, съставянето на държавно управление от 4 или 5 политически субекта, изповядващи разнообразни идеологии, е задача с нараснала компликация. Провал за трети път ще дискредитира концепцията за смяна.
Напълно сигурни, че ще гласоподават на идните избори, са малко повече от половината живеещи в страната гласоподаватели - 52%. Това демонстрира, че в идната неделя до урните се канят да отидат към 3 милиона души. В съпоставяне с последните парламентарни избори от юли записваме нарастване с към 200 000 гласа, само че спрямо тези от април понижението е в същия размер.
Графика: Траяна Генчева, Dir.bg
Според резултатите от изследването, не се следи опция за пораждане на спомагателна мотивация, която да подтиква колебаещите се 21% да упражнят правото си на избор. По-скоро пикът на пандемията, умората от присъединяване в избори, езикът на омразата в предизборините акции биха могли да откажат и част от твърдия електорат.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от " Сова Харис " в интервала 27 октомври - 2 ноември 2021 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Проучването е направено за Dir.bg.
Галъп
Ако изборите бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия са с равни изгледи, надлежно с 15,5% и 15,2%. " ИТН " се употребява с 11,4% електорална подготвеност. Движение за права и свободи - 11,3%, " Демократична България " - 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласоподават показват " Възраждане ", 3,4% - " Изправи се.бг! Ние идваме ", Вътрешна македонска революционна организация - 2,1%. 4,5% ще предпочетат други варианти.
Оказва се, че съществена борба ще е за второто място, т.е. за вероятно основния втори мандат за сформиране на държавно управление - сред по-твърдата Българска социалистическа партия и партията с по-голям запас - Политическа партия. За момента изходът от тази битка е непредвидим. По всичко проличава, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в битката за идващите места, както и за бариерата. Дистанциите са дребни и структурата на вота ще зависи от интензивността и степените на готовност на другите електорати. По традиция, петнадесетина до двадесетина % от вота се взема решение в последните няколко дни и в самия избирателен ден.
58,4% декларират, че ще гласоподават сигурно в парламентарните избори. Това се равнява условно на към 3,2 милиона души. Спрямо формалния лист, това значи близо 48%. В изискванията на коронавирус и машинен избор обаче, част от гласоподавателите биха се въздържали, въпреки да заявяват подготвеност за гласоподаване. Заради изборите две в едно - въпреки това пък - има и повече тласък за гласоподаване. Затова и не би била изненадваща необятна разновидност в интензивността - под и над закрепените в този момент ориентировъчни стойности.
Данните са от национално представително проучване на " Галъп интернешънъл болкан " за БНР, извършено сред 1 и 9 ноември измежду 1006 пълнолетни българи лице в лице.
Тренд
Шест партии са със несъмнено посланичество в идващото Народно заседание. Изравнени сили сред Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " ще решат борбата за второто място.
Моментната фотография на електоралните настройки, седмица преди изборите, сочи, че 6 обединения сигурно ще имат посланичество в идващото Народно заседание. ГЕРБ задържа лидерската си позиция с 22.9% със сериозна отдалеченост от втория, която е близо 8% от деклариралите, че ще гласоподават.
Основната конспирация ще е за втората позиция, за която спорят Българска социалистическа партия (15.1%) и " Продължаваме промяната " (14.8%), като разликата посред им е единствено 0.3% в интерес на столетницата. Формацията към Петков и Василев разполага с по-голяма външна страна от социалистическата партия и при по-висока изборна интензивност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на Българска социалистическа партия би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска интензивност.
Снимка: Тренд
" ИТН " заема четвърта позиция с 12.8% от гласуващите, следван от Движение за права и свободи с 10.3%.
Демократична България събира поддръжката на 9.1%.
Под парламентарната преграда, само че с късмет за посланичество, е " Възраждане " с 3.6% и " Изправи се БГ! Ние идваме " с 3.3%. Партията на Красимир Каракачанов остава с поддръжката на 2.2% от гласуващите.
Декларативната изборна интензивност за идните предварителни парламентарни избори е 55%. Като се има поради, че 1% от извадката в проучването дава отговор на 55 хиляди души, то може да се чака да гласоподават малко над 3 милиона български жители. От изборните описи това би било интензивност от към 45%.
Проучването на " Тренд " е по поръчка на вестник " 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на идните парламентарни и президентски избори. Изследването е осъществено в интервала сред 1 и 7 ноември 2021 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " посредством таблет измежду 1013 души на възраст 18+.
Медиана
Според данните в Народното събрание ще влязат 6 или 7 партии, само че образуването на държавно управление ще е мъчно.
Симпатизантите на ГЕРБ са мощно мобилизирани и партията води с 8% пред " Продължаваме промяната " - 25,5% против 17,3%.
Българска социалистическа партия към този момент са трети в остра конкуренция с групировката на Кирил Петков и Асен Василев с 15,6 на 100.
" ИТН ", Българска социалистическа партия и " Демократична България " водят война за четвъртото място и са с близки проценти - сред 10 и 12 на 100.
Шанс за Народното събрание има и " Изправи се БГ! Ние идваме! " - 4,2% споделят, че биха дали гласа си за тях.
Независимо че ГЕРБ е най-силната партия, все още не наподобява допустимо тя да се върне във властта, настояват от " Медиана ".
Според социолозите образуването на държавно управление ще бъде мъчно, тъй като ще е нужна най-малко 4-партийна коалиция.
Изследването е извършено в интервала 04 - 08 ноември 2021 година с 957 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Екзакта .
Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръх мобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална - от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България - с 9,6%.
Снимка: Екзакта
Настоящото проучване на " Екзакта " завърши на 9 ноември и мери декларативна подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември, в границите на 47% до 48%. Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на " Екзакта " от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор, спрямо президентския.
Настоящото национално проучване на " Екзакта Рисърч Груп " е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано " face to face " изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". Съгласно член 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Забележка: Изследването е извършено на територията на Р България и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина.
За да предложим допустимо най-представителна извадка, събрахме последните проучвания на водещите социологически организации - " Алфа Рисърч ", " Маркет Линкс ", " Сова Харис ", " Галъп ", " Тренд ", " Медиана ", " Екзакта ".
Резултатите от изследванията им са безапелационни - има водач и това е ГЕРБ/СДС, като социолозите им дават от 22,9% до 25,5%. Всички са единомислещи, че борбата е за второто място - сред нововъзникналата партия на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия. От 7-те социологически организации 5 дават минимална преднина на " Продължаваме промяната ", а 2 - за Българска социалистическа партия.
Проучванията демонстрират, че най-големи вреди спрямо предходните избори са понесли от " ИТН ". Това е предстоящо, откакто партията на Слави Трифонов не съумя на 2 пъти да направи държавно управление. Повечето от организациите я класират четвърта. Със сигурност в Народното събрание влизат още " Демократична България " и Движение за права и свободи, чиито резултати са съвсем идентични.
На ръба са " Изправи се.БГ!Ние идваме! ", като четири организации им дават прекосяването на 4% преграда, а три не мислят, че те ще влязат в Народното събрание. Те също са изгубили част от електората си поради новопоявилата се " Продължаваме промяната ". От патриотичните обединения само покрай четири процентовата преграда за влизане в Народно събрание са от " Възраждане ", сочат още от социологическите организации.
Те са единомислещи и в това, че и този път ще е извънредно мъчно образуването на държавно управление. Ако политиците съумеят да реализират консенсус държавното управление ще би трябвало най-вероятно да бъде съдружно от най-малко четири партии. Дори и да бъде образуван кабинет прогнозите са, че той няма да бъде с цялостен мандат.
Този път социолозите плануват по-висока изборна интензивност поради формата " 2 в 1 " парламентарни плюс президентски избори.
Алфа Рисърч
Кампанията към този момент е консолидирала твърдите симпатизанти на главните политически сили и това дефинира електоралните им позиции в навечерието на вота. Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се обрисува още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Снимка: Алфа Рисърч ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24.1% от твърдо решилите да гласоподават като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5% и надвива леко над тази за социалистите (16.0%).
" Демократична България ", " ИТН " и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно Събрание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
След първичния отлив на симпатизанти към " Продължаваме промяната+, " Демократична България " съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли " ИТН " търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9.9% поддръжка.
Движение за права и свободи, макар дейната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си е с 9.8%, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание.
" Възраждане " с 3.8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. " Изправи се БГ! Ние идваме! " усилва леко поддръжката си и с 3.6% също остава покрай изборния предел.
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 - 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Маркет Линкс
ГЕРБ-СДС са първи с 23%. Втора е групировката на Кирил Петков и Асен Василев с малко над 16 на 100. Левицата се обрисува да бъде трета политическа мощ, съгласно социолозите - с 12.1 %.
Движение за права и свободи е след тях с малко над 11 %. " Демократична България " събира 10,5 на 100. Според проучването " ИТН " на Слави Трифонов e на шеста позиция с поддръжка към 10 %.
На ръба за влизане в Народното събрание остава " Изправи се БГ! Ние идваме " с 4,1. Под тях са " Възраждане " с 3 % и Вътрешна македонска революционна организация с 1,2%.
Според социолозите, можем да чакаме изборна интензивност близка до тази от 4 април. Със сигурност, че ще гласоподават, са декларирали 58% от интервюираните. Положителен фактор оказват изборите 2 в 1, само че не и политическите акции на партиите.
Проучването е финансирано и осъществено взаимно от bTV и организацията, извършено е измежду 1112 лица над 18 година в страната в интервала 2-7 ноември по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
Сова Харис
Получените данни демонстрират, че няма обилни промени в електоралните настройки спрямо миналите избори. Наличието на нов мощен план в пространството на партиите, искащи смяна, води основно до вътрешно преразпределение в този бранш. " Продължаваме промяната " се обрисуват като водач измежду новите обединения, измествайки " ИТН " от върха. " Демократична България " също понася обилни загуби за сметка на партията на някогашните министри от служебния кабинет. " Изправи се БГ! Ние идваме! " също търпи загуби. Социалният профил на групировката на Мая Манолова въпреки всичко й разрешава да удържи равнището за превъзмогване на бариерата за идващия парламент.
На фона на политическата рецесия и неспособността да се излъчи постоянно държавно управление поддръжката за систематичните партии се стабилизира. ГЕРБ се открояват като най-масовия политически индивид. За Движение за права и свободи се отваря късмет да възвърне въздействието си в някои от обичайните за тях региони. Втвърдяването на позициите на тези две партии, изразено и в акциите им, обаче води до още по-изразена изолираност от останалите.
Обществените настроения сега в огромна степен възпроизвеждат обстановката от предишното лято, когато избухнаха митингите. За болшинството от хората от този момент нищо не се е трансформирало. Основните играчи на сцената са същите макар желанието за смяна.
При този баланс на силите нараства смисъла на Социалистическата партия. Бидейки съпротива във времето преди митингите и подкрепяйки политики, близки до искащите смяна, Българска социалистическа партия става допустим сътрудник на новите обединения. Тази роля води и до известно подсилване на електоралния й резултат. Разбира се, съставянето на държавно управление от 4 или 5 политически субекта, изповядващи разнообразни идеологии, е задача с нараснала компликация. Провал за трети път ще дискредитира концепцията за смяна.
Напълно сигурни, че ще гласоподават на идните избори, са малко повече от половината живеещи в страната гласоподаватели - 52%. Това демонстрира, че в идната неделя до урните се канят да отидат към 3 милиона души. В съпоставяне с последните парламентарни избори от юли записваме нарастване с към 200 000 гласа, само че спрямо тези от април понижението е в същия размер.
Графика: Траяна Генчева, Dir.bg Според резултатите от изследването, не се следи опция за пораждане на спомагателна мотивация, която да подтиква колебаещите се 21% да упражнят правото си на избор. По-скоро пикът на пандемията, умората от присъединяване в избори, езикът на омразата в предизборините акции биха могли да откажат и част от твърдия електорат.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от " Сова Харис " в интервала 27 октомври - 2 ноември 2021 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Проучването е направено за Dir.bg.
Галъп
Ако изборите бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия са с равни изгледи, надлежно с 15,5% и 15,2%. " ИТН " се употребява с 11,4% електорална подготвеност. Движение за права и свободи - 11,3%, " Демократична България " - 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласоподават показват " Възраждане ", 3,4% - " Изправи се.бг! Ние идваме ", Вътрешна македонска революционна организация - 2,1%. 4,5% ще предпочетат други варианти.
Оказва се, че съществена борба ще е за второто място, т.е. за вероятно основния втори мандат за сформиране на държавно управление - сред по-твърдата Българска социалистическа партия и партията с по-голям запас - Политическа партия. За момента изходът от тази битка е непредвидим. По всичко проличава, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в битката за идващите места, както и за бариерата. Дистанциите са дребни и структурата на вота ще зависи от интензивността и степените на готовност на другите електорати. По традиция, петнадесетина до двадесетина % от вота се взема решение в последните няколко дни и в самия избирателен ден.
58,4% декларират, че ще гласоподават сигурно в парламентарните избори. Това се равнява условно на към 3,2 милиона души. Спрямо формалния лист, това значи близо 48%. В изискванията на коронавирус и машинен избор обаче, част от гласоподавателите биха се въздържали, въпреки да заявяват подготвеност за гласоподаване. Заради изборите две в едно - въпреки това пък - има и повече тласък за гласоподаване. Затова и не би била изненадваща необятна разновидност в интензивността - под и над закрепените в този момент ориентировъчни стойности.
Данните са от национално представително проучване на " Галъп интернешънъл болкан " за БНР, извършено сред 1 и 9 ноември измежду 1006 пълнолетни българи лице в лице.
Тренд
Шест партии са със несъмнено посланичество в идващото Народно заседание. Изравнени сили сред Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " ще решат борбата за второто място.
Моментната фотография на електоралните настройки, седмица преди изборите, сочи, че 6 обединения сигурно ще имат посланичество в идващото Народно заседание. ГЕРБ задържа лидерската си позиция с 22.9% със сериозна отдалеченост от втория, която е близо 8% от деклариралите, че ще гласоподават.
Основната конспирация ще е за втората позиция, за която спорят Българска социалистическа партия (15.1%) и " Продължаваме промяната " (14.8%), като разликата посред им е единствено 0.3% в интерес на столетницата. Формацията към Петков и Василев разполага с по-голяма външна страна от социалистическата партия и при по-висока изборна интензивност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на Българска социалистическа партия би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска интензивност.
Снимка: Тренд " ИТН " заема четвърта позиция с 12.8% от гласуващите, следван от Движение за права и свободи с 10.3%.
Демократична България събира поддръжката на 9.1%.
Под парламентарната преграда, само че с късмет за посланичество, е " Възраждане " с 3.6% и " Изправи се БГ! Ние идваме " с 3.3%. Партията на Красимир Каракачанов остава с поддръжката на 2.2% от гласуващите.
Декларативната изборна интензивност за идните предварителни парламентарни избори е 55%. Като се има поради, че 1% от извадката в проучването дава отговор на 55 хиляди души, то може да се чака да гласоподават малко над 3 милиона български жители. От изборните описи това би било интензивност от към 45%.
Проучването на " Тренд " е по поръчка на вестник " 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на идните парламентарни и президентски избори. Изследването е осъществено в интервала сред 1 и 7 ноември 2021 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " посредством таблет измежду 1013 души на възраст 18+.
Медиана
Според данните в Народното събрание ще влязат 6 или 7 партии, само че образуването на държавно управление ще е мъчно.
Симпатизантите на ГЕРБ са мощно мобилизирани и партията води с 8% пред " Продължаваме промяната " - 25,5% против 17,3%.
Българска социалистическа партия към този момент са трети в остра конкуренция с групировката на Кирил Петков и Асен Василев с 15,6 на 100.
" ИТН ", Българска социалистическа партия и " Демократична България " водят война за четвъртото място и са с близки проценти - сред 10 и 12 на 100.
Шанс за Народното събрание има и " Изправи се БГ! Ние идваме! " - 4,2% споделят, че биха дали гласа си за тях.
Независимо че ГЕРБ е най-силната партия, все още не наподобява допустимо тя да се върне във властта, настояват от " Медиана ".
Според социолозите образуването на държавно управление ще бъде мъчно, тъй като ще е нужна най-малко 4-партийна коалиция.
Изследването е извършено в интервала 04 - 08 ноември 2021 година с 957 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Екзакта .
Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръх мобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална - от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България - с 9,6%.
Снимка: Екзакта Настоящото проучване на " Екзакта " завърши на 9 ноември и мери декларативна подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември, в границите на 47% до 48%. Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на " Екзакта " от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор, спрямо президентския.
Настоящото национално проучване на " Екзакта Рисърч Груп " е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано " face to face " изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". Съгласно член 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Забележка: Изследването е извършено на територията на Р България и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ