На лов за орхидеи в планината на Орфей
Малко знае се, че в България има 68 типа диви орхидеи. Тези красиви цветя у нас не са с размерите на посестримите си от Америка и Азия. Значително по-дребни са и в случай че не ги забележите, нищо чудно да ги стъпчете, преминавайки през планински поляни по време на преходи. Но в случай че ги разпознавате или ви води отдаден по тематиката човек, ще останете изумени от видовото многообразие и изтънченото величие на цветовете, които се срещат в Родопите. Орхидеите от планината на Орфей цъфтят в интервала май-юни и може да бъдат снимани с подобаващ фотоапарат. Такъв е и фототурът, който Посетителският информативен център в Смилян провежда тези почивни дни.
Ботаническите фототурове включват посещаване на поляните над с. Мочуре в събота и преходи сред селата Смилян и Чокманово в неделя.
СЪБОТА
В първия ден стигаме с джипове до село Мочуре. Пътят до такава степен, въпреки и стеснен, е с ново асфалтово покритие. От уширението в горната част на селото поемаме пешком към местността Циганско градище, ситуирана на самата гранична линия. Затова авансово сме уведомили Гранична полиция и наложително носим със себе си документи за идентичност.
Очаква ни към 8 км преход през поляни и сенчести букови гори, по време на който ще опознаваме някои от орхидеите в Родопите. Малко след тогавашната застава виждаме и първите хубавици - блестящо пурпурни зеленовени орхидеи. На височина доближават от 10 до 25 см. Срещат се в разновидности с друга плътност на съцветието, а от време на време и албиноси, при които цветовете са бели, а зеленото оребряване на двете странични венчелистчета на цвета е очевидно. Цъфтят от май до края на юни.
След към 2 км стигаме до просторни поляни при билото вдясно от пътеката, над които се извисява наблюдателна кула от метал. Използвана е в предишното от граничарите - да бдят зорко да не би някой земляк да премине оттатък Желязната завеса, т.е. в Гръцко. Запазена е и ремонтирана от Община Рудозем като атракция за туристите, отправили се към руините на тракийската цитадела в местността Циганско градище. Разбира се, качваме се на вишката, с цел да се насладим на невероятната гледка и десетките нюанси на зелено на пролетната планина.
Нахранили очите си със зелено, слизаме и продължаваме към Градището, подготвени да отличим всяко цветно петънце, криещо се в зеленината на поляните край нас. След към 30-минутен преход кривваме вдясно от пътеката, с цел да изкачим седловината, от която ще поемем към върха. Излизайки от гората, ахваме - поляната горе е осеяна с кремави и пурпурни цветове: тези на бъзовия коренодланник. Tiberous herbacerous, както е латинското название на този тип орхидеи, се среща в открити и полусенчести места с влажни почви - пасища, блата, горски поляни и покрити с мъх терени. Видът е един от най-рано цъфтящите в планината - от ранния април доникъде на май. Попадаме на необичаен хибриден образец от типа с розови цветове, както и на албинос - с бели цветове.
За през днешния ден ботаническите ни задания са изпълнени - мокри сме от залягането във влажната трева, с цел да намерим най-хубавата позиция за правене на снимки на находките. Изкачваме се по слънчевата просека - някогашна гранична вадичка - до останките от тракийската цитадела. Гледката от ската в източния завършек на върха ни кара да занемеем. Похапваме от сухия пакет храна вместо обяд и след къса отмора поемаме назад към джиповете - нови 8 км. По пътя снимаме змийски език, или разговорно казано ”пърчовка ” - орхидея, известна с необятното си разпространяване от Славянка до Странджа, а и други забавни типове - момкова сълза и родопска майка. Последното е балкански ендемит, паразитно растение, живеещо върху корените на разнообразни дървесни типове - смърч, тополи, бук и прочие
Стигаме до джиповете и поемаме назад към Смилян, където е базата ни. Уж сме гладни, само че нетърпението ни да свалим фрагментите и да ги прегледаме на преносимите компютри надвива.
НЕДЕЛЯ
В неделя ни чака относително по-лек преход като дължина, само че по мощно кръстосан терен - пътеката на орхидеите от Смилян към прилежащото село Чокманово. От Смилян поемаме по пътеката против течението на един от притоците на Арда - Речица. Едва минали половин километър, и под нас се ширват тучни ливади по стръмния скат под пътеката. С източно ревю са и лидерът ни сочи дребни розови съцветия, съвсем скрити в тревите. Името му тризъб салеп идва от присъщата тризъба форма на венчелистчето, а съцветието му е от 30-50 цвята, съсредоточени в горната част на цветоносното стъбълце. Снимаме и продължаваме през букова гора, а под нас се чува ромоленето на Речица.
След към час преход доближаваме до хубав водопад, а малко след него се открива горска поляна. Вниманието ни е привлечено от нещо пурпурно в тревата. При вглеждане се оказва, че това е пърлена орхидея. Върхът на съцветието е пурпурен към бордо, а разтворените цветове надолу са с керемидено горно венчелистче, долно, което е бяло, на червени пръски. Цъфти от април до юли. Разбира се, залягаме в тревата да снимаме.
Пътеката се изкачва през ограничен каменист сектор, а долу реката е издълбала красиви каменни казани. Водачът ни показва нежнолилави цветове над туфи месести листа в северния склон на дерето - силивряк, прочут още като безсмъртниче и Орфеево цвете. С риск да се окъпем прибързано, спускаме се надолу да го наснимаме. Продължаваме по пътеката и малко преди долната махала на Чокманово поемаме надясно през борова гора, зад която ненадейно се озоваваме на необятна поляна. Слънцето към този момент напича - съвсем обяд е. Което е добре - няма да се мокрим отново, като залегнем за фотоси. А това се постанова, тъй като виждаме извънредно красива орхидея с нежнорозови цветове. Оказва се „ маймунска орхидея ” - формата на цветчетата припомня контур на маймуна, разперила крака. Още я снимаме, когато лидерът ни показва различен тип - гимнадеа, или уханна орхидея. Тази фактически ухае божествено - несъмнено боговете са приготвяли своята „ амброзия ” точно от гимнадеи. Щрак-щрак-щрак. Снимаме и поляната в цялото величие от багри. За последно. Изкачваме се до манастира „ Св. Атанас ” край пътя от Чокманово до Смолян, където ни чакат колите.
Не ни се потегля - отлагаме момента, като демонстрираме един на различен сниманото на екраните на фотоапаратите. Но е ранен неделен следобяд и ни чак път назад до дома. Обещаваме си да се върнем юни, с цел да отидем в царството на родопския крем. А къде е то - ще ви разкажем тогава.
Ботаническите фототурове включват посещаване на поляните над с. Мочуре в събота и преходи сред селата Смилян и Чокманово в неделя.
СЪБОТА
В първия ден стигаме с джипове до село Мочуре. Пътят до такава степен, въпреки и стеснен, е с ново асфалтово покритие. От уширението в горната част на селото поемаме пешком към местността Циганско градище, ситуирана на самата гранична линия. Затова авансово сме уведомили Гранична полиция и наложително носим със себе си документи за идентичност.
Очаква ни към 8 км преход през поляни и сенчести букови гори, по време на който ще опознаваме някои от орхидеите в Родопите. Малко след тогавашната застава виждаме и първите хубавици - блестящо пурпурни зеленовени орхидеи. На височина доближават от 10 до 25 см. Срещат се в разновидности с друга плътност на съцветието, а от време на време и албиноси, при които цветовете са бели, а зеленото оребряване на двете странични венчелистчета на цвета е очевидно. Цъфтят от май до края на юни.
След към 2 км стигаме до просторни поляни при билото вдясно от пътеката, над които се извисява наблюдателна кула от метал. Използвана е в предишното от граничарите - да бдят зорко да не би някой земляк да премине оттатък Желязната завеса, т.е. в Гръцко. Запазена е и ремонтирана от Община Рудозем като атракция за туристите, отправили се към руините на тракийската цитадела в местността Циганско градище. Разбира се, качваме се на вишката, с цел да се насладим на невероятната гледка и десетките нюанси на зелено на пролетната планина.
Нахранили очите си със зелено, слизаме и продължаваме към Градището, подготвени да отличим всяко цветно петънце, криещо се в зеленината на поляните край нас. След към 30-минутен преход кривваме вдясно от пътеката, с цел да изкачим седловината, от която ще поемем към върха. Излизайки от гората, ахваме - поляната горе е осеяна с кремави и пурпурни цветове: тези на бъзовия коренодланник. Tiberous herbacerous, както е латинското название на този тип орхидеи, се среща в открити и полусенчести места с влажни почви - пасища, блата, горски поляни и покрити с мъх терени. Видът е един от най-рано цъфтящите в планината - от ранния април доникъде на май. Попадаме на необичаен хибриден образец от типа с розови цветове, както и на албинос - с бели цветове.
За през днешния ден ботаническите ни задания са изпълнени - мокри сме от залягането във влажната трева, с цел да намерим най-хубавата позиция за правене на снимки на находките. Изкачваме се по слънчевата просека - някогашна гранична вадичка - до останките от тракийската цитадела. Гледката от ската в източния завършек на върха ни кара да занемеем. Похапваме от сухия пакет храна вместо обяд и след къса отмора поемаме назад към джиповете - нови 8 км. По пътя снимаме змийски език, или разговорно казано ”пърчовка ” - орхидея, известна с необятното си разпространяване от Славянка до Странджа, а и други забавни типове - момкова сълза и родопска майка. Последното е балкански ендемит, паразитно растение, живеещо върху корените на разнообразни дървесни типове - смърч, тополи, бук и прочие
Стигаме до джиповете и поемаме назад към Смилян, където е базата ни. Уж сме гладни, само че нетърпението ни да свалим фрагментите и да ги прегледаме на преносимите компютри надвива.
НЕДЕЛЯ
В неделя ни чака относително по-лек преход като дължина, само че по мощно кръстосан терен - пътеката на орхидеите от Смилян към прилежащото село Чокманово. От Смилян поемаме по пътеката против течението на един от притоците на Арда - Речица. Едва минали половин километър, и под нас се ширват тучни ливади по стръмния скат под пътеката. С източно ревю са и лидерът ни сочи дребни розови съцветия, съвсем скрити в тревите. Името му тризъб салеп идва от присъщата тризъба форма на венчелистчето, а съцветието му е от 30-50 цвята, съсредоточени в горната част на цветоносното стъбълце. Снимаме и продължаваме през букова гора, а под нас се чува ромоленето на Речица.
След към час преход доближаваме до хубав водопад, а малко след него се открива горска поляна. Вниманието ни е привлечено от нещо пурпурно в тревата. При вглеждане се оказва, че това е пърлена орхидея. Върхът на съцветието е пурпурен към бордо, а разтворените цветове надолу са с керемидено горно венчелистче, долно, което е бяло, на червени пръски. Цъфти от април до юли. Разбира се, залягаме в тревата да снимаме.
Пътеката се изкачва през ограничен каменист сектор, а долу реката е издълбала красиви каменни казани. Водачът ни показва нежнолилави цветове над туфи месести листа в северния склон на дерето - силивряк, прочут още като безсмъртниче и Орфеево цвете. С риск да се окъпем прибързано, спускаме се надолу да го наснимаме. Продължаваме по пътеката и малко преди долната махала на Чокманово поемаме надясно през борова гора, зад която ненадейно се озоваваме на необятна поляна. Слънцето към този момент напича - съвсем обяд е. Което е добре - няма да се мокрим отново, като залегнем за фотоси. А това се постанова, тъй като виждаме извънредно красива орхидея с нежнорозови цветове. Оказва се „ маймунска орхидея ” - формата на цветчетата припомня контур на маймуна, разперила крака. Още я снимаме, когато лидерът ни показва различен тип - гимнадеа, или уханна орхидея. Тази фактически ухае божествено - несъмнено боговете са приготвяли своята „ амброзия ” точно от гимнадеи. Щрак-щрак-щрак. Снимаме и поляната в цялото величие от багри. За последно. Изкачваме се до манастира „ Св. Атанас ” край пътя от Чокманово до Смолян, където ни чакат колите.
Не ни се потегля - отлагаме момента, като демонстрираме един на различен сниманото на екраните на фотоапаратите. Но е ранен неделен следобяд и ни чак път назад до дома. Обещаваме си да се върнем юни, с цел да отидем в царството на родопския крем. А къде е то - ще ви разкажем тогава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ