Баскетболистът Александър Везенков призова: Който може да помага, не само с пари
Малкият принц е споделил: " Ето моята загадка. Много е елементарна: същински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите. " На 24 години Александър Везенков към момента съумява да гледа същински със сърцето, оттатък злобата и завистта. В миналите месеци светът бе вцепенен от пандемията COVID-19, само че звездата ни в баскетбола вижда в това късмет хората да станат по-добри, споделя
" Това ни оказа помощ доста първо да си гледаме себе си, какво можем ние да създадем и всеки да направи рецензия на себе си, да сме малко по- сплотени, да сме всички като едно и да продължим, тъй като то е ясно, че животът няма да го стартираме откъдето е спрял, всичко ще е доста по-различно, само че можем да извадим позитивните неща. ", казва Везенков.
Личният образец е най-съществен . През април Везенков още веднъж сподели огромното си сърце и подари 10 000 лв. на болничното заведение в Ботевград.
" Аз пребивавам тук, желаех да оказа помощ с каквото мога и е хубаво, който може, да оказва помощ, освен с пари, с каквото и да е. Видяхме какъв брой медицински сестри и хора в лечебните заведения помагаха и се грижеха за нас. Ние единствено трябваше да си останем у дома. Не се усещах задължен, само че желаех доста да оказа помощ на болничното заведение и с каквото мога на хората тук ", показа той.
Извънредното състояние даде на Везенков и един от дребното шансове да прекара време в България със фамилията си.
" Не съм седял толкоз дълго в Ботевград, само че първият месец беше доста добре, тъй като прекарах време с татко ми, което не се беше случвало от дълго време. Започнах да виждам повече филми, да чета книги и си събирах мислите за себе си - какво мога да подoбря аз, да стана по-добър човек. В всекидневието всеки се оплаква, че няма време, само че ето в този момент съумях да се видя малко с другари, да си поговорим. Аз съм положителен човек и извадих най-позитивното. Като в този момент преминем в естествения метод на живот, всичко ще е малко по-различно, само че се надявам да сме малко по-добри ", каза Везенков.
В началото на седмицата бе взето решение сезонът в баскетболната Евролига да бъде преустановен. Това означаваше и завършек на мачовете за Везенков и неговия Олимпиакос в шампионата и упоритостите им за място в плейофите.
" Мисля, че това беше най-логичното, което трябваше да стане. Ние като играчи излязохме с позиция, че за нашето здраве това всичко е по-добре да се приключи и да се стартира новият сезон с по-голяма упоритост и хъс. Да, правилно е че 6,7 месеца няма да сме играли, само че в този момент всеки ще има опция да се приготви добре. Вече сме малко по-спокойни, няма да имаме мачове ", смята баскетболистът.
С екипа на гръцкия гранд през тази акция Везенков изигра едни от най-силните си мачове в Евролигата.
" Чувствах се добре със промяната на треньора. Аз бях работил с него и в Барселона. Познаваме се, той знае аз какво мога да дам, аз знам той какво желае. Това способства да се усещам по-освободен, да играя малко повече като време и всичко се получаваше добре през последните три месеца. Жалко, че това всичко за мен и за моя тим завърши, тъй като бяхме в добър напредък, само че здравето над всичко. Ти постоянно би трябвало да си подготвен, постоянно би трябвало да работиш. Аз не съм спирал да работя, върша го всеки ден, очаквам го този късмет. Мисля, че към този момент си го взех и към този момент виждам доста по-спокойно към нещата. Показах, че мога да играя на това равнище и се веселя, че това стана в Олимпиакос, тъй като се познавам там с всички, усещам се добре с треньора и това беше доста значимо ", показа той.
Договорът на 24-годишното крило с Олимпиакос изтича през лятото . Към този миг той няма подписан договор с нов тим, само че е спокоен за бъдещето си.
" Отивам в Гърция, с цел да видя какво е ситуацията, да упражнявам с тях, да приказвам с сътрудника си. Още е рано, с цел да се мислят тези неща, само че там се усещам добре. Познавам тима, познавам управлението, те ми помагаха доста, само че да забележим. Всичко е отворено, дано забележим всички предложения, ще преценява къде е най-хубавото място за мен ", показа баскетболистът.
Отборът, който избра Везенков в драфта на НБА през 2017-а, Бруклин Нетс, продължава да следи неговото показване.
" Идват да ме гледат, приказваме си, разменяме хрумвания. Сега се усещам добре в Европа, само че в случай че ми се даде късмет с положителни условия. Аз не желая да отида там и да седнал съм единствено на пейката. Вече се усещам по-сигурен в себе си след всеки минал сезон, към този момент 6 години съм в Евролигата и това е доста огромен опит, играеш против най-хубавите в Европа. Виждаме какъв брой европейци играят в НБА, какъв брой пробиват и отиват там. Това постоянно ще си седи една фантазия в главата ми и се надявам все в миналото да се реализира ", описа той.
Продължава да следва всеки ден препоръките на своя татко Сашо Везенков.
" Да не се трансформирам, да съм откровен към хората, да мога да ги погледна в очите, обвързвано с баскетбола - да се веселя на играта и постоянно да си поставям високи цели и фантазии, да не помня бързо за положителното и за неприятното и да не преставам да си пъдя моята цел ", показа Александър.
Макар и да е роден в Кипър и прекарал по-голямата част от живота си в Гърция, България заема най-специалното място в сърцето му.
" На моите родители България им е дала всичко. От тях съм научил, че в никакъв случай не би трябвало да забравяш от кое място идваш, колкото и високо да стигнеш, въпреки и да съм живял малко тук. България е дала доста на моите баби и дядовци. За това е и чест да играя за националния тим, тъй като това е нещо друго. Играеш за цяла България ", сподели Везенков.
Да играе за националната фланелка постоянно е било въпрос на чест.
" Да, ти 10 месеца играеш за един тим, който ти заплаща и се свързваш с него, само че просто за мен да играеш в тази зала пред толкоз родственици, ти играеш за страната, тогава всички се сплотяват. Това е чест за всеки един професионален състезател ", показа Александър.
Но не се тормози да приказва намерено и за проблемите, които вижда в родния баскетбол.
" Нещата в българския баскетбол са комплицирани. Не е това, което би трябвало да бъде. Не знам тъкмо къде е грешката, само че би трябвало да се премисли доста добре, тъй като виждате - тимовете ни не играят в доста мощни европейски шампионати, играчите мъчно пробиват в Европа. Вместо да има интриги, вместо да има проблеми и кавги, кой ще стане първенец и за какво играем в тази зала, просто всеки да се замисли за какво не произвеждаме играчи и за какво сме толкоз обратно към този момент. Дали неточност на треньорите, дали неточност на играчите, дали неточност на федерацията, просто би трябвало да се види и да се работи с школите и с децата. Кой е по-голям и кой може да реализира повече - това е време да спре, тъй като към този момент изоставаме фрапантно ", съобщи спортистът.
Влагаш всичко от себе си и резултатите неизбежно ще бъдат на разположение, само че Александър знае, че би трябвало да остане крепко стъпил на земята.
" Не мога да кажа, че съм по-различен. Всеки си гледа своя път и си има проблеми. Аз просто съм привикнал да поемам отговорност от дребна възраст на терена и отвън него. Това са ме научили моите родители. По-добре ти да си водач, в сравнение с да следваш. Моята фантазия не е да приключа до 23 година Гледам в бъдещето и по какъв начин да стана по-добър баскетболист, тъй като тази игра я одобрявам, тази игра я направих моя специалност и тя ми дава всичко. Да, виждаме доста и баскетболисти и футболисти - като дойдат огромните договори, хубавият метод на живот е там, то е неизбежно, само че в случай че имаш мярка и всичко правиш рационално, то няма да избяга. За да си огромен състезател, би трябвало да има ограничения, в случай че се лишиш от нещо, това ще ти даде нещо друго ", заключи той.
" Това ни оказа помощ доста първо да си гледаме себе си, какво можем ние да създадем и всеки да направи рецензия на себе си, да сме малко по- сплотени, да сме всички като едно и да продължим, тъй като то е ясно, че животът няма да го стартираме откъдето е спрял, всичко ще е доста по-различно, само че можем да извадим позитивните неща. ", казва Везенков.
Личният образец е най-съществен . През април Везенков още веднъж сподели огромното си сърце и подари 10 000 лв. на болничното заведение в Ботевград.
" Аз пребивавам тук, желаех да оказа помощ с каквото мога и е хубаво, който може, да оказва помощ, освен с пари, с каквото и да е. Видяхме какъв брой медицински сестри и хора в лечебните заведения помагаха и се грижеха за нас. Ние единствено трябваше да си останем у дома. Не се усещах задължен, само че желаех доста да оказа помощ на болничното заведение и с каквото мога на хората тук ", показа той.
Извънредното състояние даде на Везенков и един от дребното шансове да прекара време в България със фамилията си.
" Не съм седял толкоз дълго в Ботевград, само че първият месец беше доста добре, тъй като прекарах време с татко ми, което не се беше случвало от дълго време. Започнах да виждам повече филми, да чета книги и си събирах мислите за себе си - какво мога да подoбря аз, да стана по-добър човек. В всекидневието всеки се оплаква, че няма време, само че ето в този момент съумях да се видя малко с другари, да си поговорим. Аз съм положителен човек и извадих най-позитивното. Като в този момент преминем в естествения метод на живот, всичко ще е малко по-различно, само че се надявам да сме малко по-добри ", каза Везенков.
В началото на седмицата бе взето решение сезонът в баскетболната Евролига да бъде преустановен. Това означаваше и завършек на мачовете за Везенков и неговия Олимпиакос в шампионата и упоритостите им за място в плейофите.
" Мисля, че това беше най-логичното, което трябваше да стане. Ние като играчи излязохме с позиция, че за нашето здраве това всичко е по-добре да се приключи и да се стартира новият сезон с по-голяма упоритост и хъс. Да, правилно е че 6,7 месеца няма да сме играли, само че в този момент всеки ще има опция да се приготви добре. Вече сме малко по-спокойни, няма да имаме мачове ", смята баскетболистът.
С екипа на гръцкия гранд през тази акция Везенков изигра едни от най-силните си мачове в Евролигата.
" Чувствах се добре със промяната на треньора. Аз бях работил с него и в Барселона. Познаваме се, той знае аз какво мога да дам, аз знам той какво желае. Това способства да се усещам по-освободен, да играя малко повече като време и всичко се получаваше добре през последните три месеца. Жалко, че това всичко за мен и за моя тим завърши, тъй като бяхме в добър напредък, само че здравето над всичко. Ти постоянно би трябвало да си подготвен, постоянно би трябвало да работиш. Аз не съм спирал да работя, върша го всеки ден, очаквам го този късмет. Мисля, че към този момент си го взех и към този момент виждам доста по-спокойно към нещата. Показах, че мога да играя на това равнище и се веселя, че това стана в Олимпиакос, тъй като се познавам там с всички, усещам се добре с треньора и това беше доста значимо ", показа той.
Договорът на 24-годишното крило с Олимпиакос изтича през лятото . Към този миг той няма подписан договор с нов тим, само че е спокоен за бъдещето си.
" Отивам в Гърция, с цел да видя какво е ситуацията, да упражнявам с тях, да приказвам с сътрудника си. Още е рано, с цел да се мислят тези неща, само че там се усещам добре. Познавам тима, познавам управлението, те ми помагаха доста, само че да забележим. Всичко е отворено, дано забележим всички предложения, ще преценява къде е най-хубавото място за мен ", показа баскетболистът.
Отборът, който избра Везенков в драфта на НБА през 2017-а, Бруклин Нетс, продължава да следи неговото показване.
" Идват да ме гледат, приказваме си, разменяме хрумвания. Сега се усещам добре в Европа, само че в случай че ми се даде късмет с положителни условия. Аз не желая да отида там и да седнал съм единствено на пейката. Вече се усещам по-сигурен в себе си след всеки минал сезон, към този момент 6 години съм в Евролигата и това е доста огромен опит, играеш против най-хубавите в Европа. Виждаме какъв брой европейци играят в НБА, какъв брой пробиват и отиват там. Това постоянно ще си седи една фантазия в главата ми и се надявам все в миналото да се реализира ", описа той.
Продължава да следва всеки ден препоръките на своя татко Сашо Везенков.
" Да не се трансформирам, да съм откровен към хората, да мога да ги погледна в очите, обвързвано с баскетбола - да се веселя на играта и постоянно да си поставям високи цели и фантазии, да не помня бързо за положителното и за неприятното и да не преставам да си пъдя моята цел ", показа Александър.
Макар и да е роден в Кипър и прекарал по-голямата част от живота си в Гърция, България заема най-специалното място в сърцето му.
" На моите родители България им е дала всичко. От тях съм научил, че в никакъв случай не би трябвало да забравяш от кое място идваш, колкото и високо да стигнеш, въпреки и да съм живял малко тук. България е дала доста на моите баби и дядовци. За това е и чест да играя за националния тим, тъй като това е нещо друго. Играеш за цяла България ", сподели Везенков.
Да играе за националната фланелка постоянно е било въпрос на чест.
" Да, ти 10 месеца играеш за един тим, който ти заплаща и се свързваш с него, само че просто за мен да играеш в тази зала пред толкоз родственици, ти играеш за страната, тогава всички се сплотяват. Това е чест за всеки един професионален състезател ", показа Александър.
Но не се тормози да приказва намерено и за проблемите, които вижда в родния баскетбол.
" Нещата в българския баскетбол са комплицирани. Не е това, което би трябвало да бъде. Не знам тъкмо къде е грешката, само че би трябвало да се премисли доста добре, тъй като виждате - тимовете ни не играят в доста мощни европейски шампионати, играчите мъчно пробиват в Европа. Вместо да има интриги, вместо да има проблеми и кавги, кой ще стане първенец и за какво играем в тази зала, просто всеки да се замисли за какво не произвеждаме играчи и за какво сме толкоз обратно към този момент. Дали неточност на треньорите, дали неточност на играчите, дали неточност на федерацията, просто би трябвало да се види и да се работи с школите и с децата. Кой е по-голям и кой може да реализира повече - това е време да спре, тъй като към този момент изоставаме фрапантно ", съобщи спортистът.
Влагаш всичко от себе си и резултатите неизбежно ще бъдат на разположение, само че Александър знае, че би трябвало да остане крепко стъпил на земята.
" Не мога да кажа, че съм по-различен. Всеки си гледа своя път и си има проблеми. Аз просто съм привикнал да поемам отговорност от дребна възраст на терена и отвън него. Това са ме научили моите родители. По-добре ти да си водач, в сравнение с да следваш. Моята фантазия не е да приключа до 23 година Гледам в бъдещето и по какъв начин да стана по-добър баскетболист, тъй като тази игра я одобрявам, тази игра я направих моя специалност и тя ми дава всичко. Да, виждаме доста и баскетболисти и футболисти - като дойдат огромните договори, хубавият метод на живот е там, то е неизбежно, само че в случай че имаш мярка и всичко правиш рационално, то няма да избяга. За да си огромен състезател, би трябвало да има ограничения, в случай че се лишиш от нещо, това ще ти даде нещо друго ", заключи той.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ