За огледалото и неговите частици ♥ Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
Малкият Кай е удивен от хладната хубост на Снежната кралица и потегля с нея към едно царство на самотност. Неговото прелъщение е ужасно и погубващо - но едно малко момиче ще прекоси стихиите, с цел да го откри и ще му помогне да извади от окото и сърцето си парченцата от дяволското огледало, което го държи в неприятната безконечност на хладния разсъдък. Сърцето и разсъдъкът ще се съединят в любовта. Добре пристигнали в предверието на „ Снежната кралица “, приказка в седем описа.
(Andersen by C.A. Jensen, 1836)
♥ За огледалото и неговите частици
Първи роман
Слушайте, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, в сравнение с в този момент, тъй като ще приказваме за един неприятен вълшебник. А той беше най-лошият от всички магьосници, тъй като беше самият демон.
Веднъж той се намираше в доста радостно въодушевление: беше сполучил да направи едно огледало, което имаше това свойство, че всичко хубаво и положително, огледано в него, се изгубваше, а грозното и неприятното изпъкваше и се виждаше още по-лошо, в сравнение с бе в реалност. Най-хубавите гледки в това огледало изглеждаха като мъртва пустиня, а най-красивите хора - грозни и гнусни. Лицата им бяха така обезобразени, че мъчително можеха да се познаят, и в случай че някой имаше някоя пъпчица, тя покриваше целия му облик. Всичко туй забавляваше ужасно доста дявола. Минеше ли през мозъка на някой човек някоя добра мисъл, в огледалото се явяваше завчас обезобразеното й отражение - така че дяволът не можеше да се сдържи и се кикотеше радостно на хитрата си небивалица. Ония, които посещаваха неговото магьосническо учебно заведение - защото си имаше и учебно заведение, - разправяха на всички места за новото знамение. „ Едва в този момент, споделяха те, могат да се познаят хората и светът в същинския им тип. “ И те тичаха с огледалото на всички места и най-накрая не остана нито едно царство и нито един човек, които да не бяха се огледали осакатени в него. Накрая им се изиска да хвръкнат на небето и да се подиграят със слънцето. Но колкото по-високо се издигаха, толкоз повече се кривеше и зъбеше огледалото в ръцете им, тъй че те едвам можеха да го държат. Ала ето - те стигнаха към този момент до слънцето и огледалото се загърчи внезапно така мощно, че се изплъзна из ръцете им и падна на земята, където се счупи на милиони, милиарди и още по-малки частици.
Сега това огледало причиняваше доста повече несгоди, в сравнение с по-рано, тъй като някои от частиците му бяха дребни като дребен пясък и се пръснаха по целия свят. Ако такива частици попаднеха някому в окото, те оставаха там и тогава човек виждаше всичко наобратно или пък забелязваше във всеки предмет единствено неприятните му страни, тъй като всяко стъкълце бе запазило свойството, което притежаваше цялото огледало. На някои хора стъкълца попаднаха даже в сърцето и таман туй беше най-лошото, тъй като сърцето им се трансформира в парче лед. Няколко от частиците на огледалото бяха така огромни, че можеха да се използват за стъкла на прозорци, и неприятно нещо беше човек да гледа приятелите през тия стъкла. Други частици пък бяха поставени в очилата, само че тежко на ония, които желаеха да видят през тях истината и да бъдат обективни. А дяволът се кискаше от наслада, тъй като туй го забавляваше…
Из: „ Снежната кралица “ („ Андерсенови приказки “), Ханс Кристиан Андерсен, превод Светослав Минков, изд. „ Народна юноша “, София, 1977 година
Портрет: H.C. Andersen by C.A. Jensen, 1836, bg.wikipedia.org
