Министерство на финансите облекчава малките и средни фирми
Малките търговци регистрират по-големи доходи поради високата инфлация през последните две години, само че с смяната на дефиницията за дребни компании, няма да преминат в по-горната категория на междинни предприятия.
С 25% да се завишат финансовите критерии за установяване дали едно дружество е микро, малко, приблизително или огромно, плануват промени в Закона за счетоводството, качени на уеб страницата на МФ за публично разискване.
Предприятията се категоризират като „ микро- “, „ дребни “, „ междинни “ и „ огромни “ съгласно това кои два от три критерия за размер извършват. Два от тези индикатори са финансови – балансова стойност на активите и чисти доходи от продажби, а третият е междинният брой чиновници. Заради инфлацията МФ преценя, че размерът на финансовите индикатори би трябвало да бъде повишен с 25%, до момента в който индикаторът за брой чиновници остава неизменен.
Така да вземем за пример за микро предприятията таванът на балансовата стойност на активите се подвига от 700 хиляди на 900 хиляди лева, а на чистите доходи от продажби - от 1.4 млн. на 1.8 млн. лева.
За дребните предприятия нарастването на тавана на балансовата стойност на активите се покачва от 8 на 10 млн. лева, а на приходите - от 16 на 20 млн. лева.
За междинните предприятия критерият за балансова стойност на активите се предлага да е до 50 млн. лева при настоящи 38 млн., а за доходи - до 100 млн. лева вместо сегашните 76 млн. лева Над тези финансови индикатори се категоризират огромните предприятия.
Новите, по-високи стойности на финансовите показателит при категоризиране на компаниите съгласно размера им ще се ползват от отчетната 2024 година. Целта е дребните компании да запазят режима на по-облекчена счетоводна отчетност и да не попаднат под задължението да разгласяват и рапортуват информация, изисквана от по-големите сдружения, показват от финансовото министерство.
Нещо повече, от МФ са пресметнали, че към 3 700 дребни компании ще се прекатегоризират като микро, а 350 междинни компании - като дребни. Това от своя страна ще докара до облекчение на финансовата им отчетност.
В същото време за някои компании се обрисуват спомагателни административни тежести и по-големи разноски за счетоводство и одитиране.
Всички компании (без микро предприятията), чиито акции се търгуват на тържища в Европейски Съюз, се задължават да разгласяват и нефинансова информация наред с настоящото счетоводно отчитане и съставянето на финансовите доклади и отчетите за активността си. Това е условие на евродирективата за стабилно развиване, съгласно която обществените предприятия би трябвало да показват спомагателна информация, обвързвана с уговорките им за запазване на околната среда, обществените права и правата на индивида, както и управническите въпроси.
И в този момент някои огромни компании имат такова обвързване. С измененията обаче се уголемява докладваната досега нефинансова информация и се усилва обсегът на предприятия, които би трябвало да показват и т.нар доклади за устойчивостта.
Такива доклади трябва да разгласяват и дъщерните предприятия и клоновете, в случай че фирмите майки се търгуват акциите си на тържища отвън Европейски Съюз и имат чисти доходи от продажби в Европейски Съюз над 150 млн. евро.
Според плановете на МФ тази законова смяна ще засегне към 780 компании у нас.
Като начало задължението за правене на отчет за активността, съдържащ доклад за устойчивостта, се предлага да влезе в действие за отчетната 2024 година за огромни предприятия с над 500 чиновници. За останалите предприятия тези доклади ще се вкарат поетапно в идващите отчетни години, до 2028 г.
Целта на евродирективата е да се подкрепят вложителите да схващат по-добре рисковете и опциите пред техните вложения, както и въздействията на техните вложения върху хората и околната среда. От оповестяваната в годишните отчети информация за устойчивостта ще могат да се възползват и представителите на гражданското общество, неправителствените организации и обществените сътрудници, което ще способства за увеличение на отговорността на бизнеса.
Разбира се, административната тежест за тези предприятия ще се усили. Те ще имат по-големи разноски за инспектори при отчитането за устойчивостта, а също и за представянето на новия доклад в машинночетим обединен електронен формат. В дълготраен аспект административната тежест ще бъде минимизирана със основаването на непрекъснати практики за отчитане на устойчивостта и понижаване на обособени претенции за спомагателна информация от страна на заинтригувани лица, твърдят от МФ.
С 25% да се завишат финансовите критерии за установяване дали едно дружество е микро, малко, приблизително или огромно, плануват промени в Закона за счетоводството, качени на уеб страницата на МФ за публично разискване.
Предприятията се категоризират като „ микро- “, „ дребни “, „ междинни “ и „ огромни “ съгласно това кои два от три критерия за размер извършват. Два от тези индикатори са финансови – балансова стойност на активите и чисти доходи от продажби, а третият е междинният брой чиновници. Заради инфлацията МФ преценя, че размерът на финансовите индикатори би трябвало да бъде повишен с 25%, до момента в който индикаторът за брой чиновници остава неизменен.
Така да вземем за пример за микро предприятията таванът на балансовата стойност на активите се подвига от 700 хиляди на 900 хиляди лева, а на чистите доходи от продажби - от 1.4 млн. на 1.8 млн. лева.
За дребните предприятия нарастването на тавана на балансовата стойност на активите се покачва от 8 на 10 млн. лева, а на приходите - от 16 на 20 млн. лева.
За междинните предприятия критерият за балансова стойност на активите се предлага да е до 50 млн. лева при настоящи 38 млн., а за доходи - до 100 млн. лева вместо сегашните 76 млн. лева Над тези финансови индикатори се категоризират огромните предприятия.
Новите, по-високи стойности на финансовите показателит при категоризиране на компаниите съгласно размера им ще се ползват от отчетната 2024 година. Целта е дребните компании да запазят режима на по-облекчена счетоводна отчетност и да не попаднат под задължението да разгласяват и рапортуват информация, изисквана от по-големите сдружения, показват от финансовото министерство.
Нещо повече, от МФ са пресметнали, че към 3 700 дребни компании ще се прекатегоризират като микро, а 350 междинни компании - като дребни. Това от своя страна ще докара до облекчение на финансовата им отчетност.
В същото време за някои компании се обрисуват спомагателни административни тежести и по-големи разноски за счетоводство и одитиране.
Всички компании (без микро предприятията), чиито акции се търгуват на тържища в Европейски Съюз, се задължават да разгласяват и нефинансова информация наред с настоящото счетоводно отчитане и съставянето на финансовите доклади и отчетите за активността си. Това е условие на евродирективата за стабилно развиване, съгласно която обществените предприятия би трябвало да показват спомагателна информация, обвързвана с уговорките им за запазване на околната среда, обществените права и правата на индивида, както и управническите въпроси.
И в този момент някои огромни компании имат такова обвързване. С измененията обаче се уголемява докладваната досега нефинансова информация и се усилва обсегът на предприятия, които би трябвало да показват и т.нар доклади за устойчивостта.
Такива доклади трябва да разгласяват и дъщерните предприятия и клоновете, в случай че фирмите майки се търгуват акциите си на тържища отвън Европейски Съюз и имат чисти доходи от продажби в Европейски Съюз над 150 млн. евро.
Според плановете на МФ тази законова смяна ще засегне към 780 компании у нас.
Като начало задължението за правене на отчет за активността, съдържащ доклад за устойчивостта, се предлага да влезе в действие за отчетната 2024 година за огромни предприятия с над 500 чиновници. За останалите предприятия тези доклади ще се вкарат поетапно в идващите отчетни години, до 2028 г.
Целта на евродирективата е да се подкрепят вложителите да схващат по-добре рисковете и опциите пред техните вложения, както и въздействията на техните вложения върху хората и околната среда. От оповестяваната в годишните отчети информация за устойчивостта ще могат да се възползват и представителите на гражданското общество, неправителствените организации и обществените сътрудници, което ще способства за увеличение на отговорността на бизнеса.
Разбира се, административната тежест за тези предприятия ще се усили. Те ще имат по-големи разноски за инспектори при отчитането за устойчивостта, а също и за представянето на новия доклад в машинночетим обединен електронен формат. В дълготраен аспект административната тежест ще бъде минимизирана със основаването на непрекъснати практики за отчитане на устойчивостта и понижаване на обособени претенции за спомагателна информация от страна на заинтригувани лица, твърдят от МФ.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ