Без иновации няма да има просперитет
Малките и междинни предприятия у нас са намалели с към 40 хиляди
Напоследък ми прави усещане, че в България думата “иновации ” стана доста съвременна. Отвсякъде ни нападат рекламни послания за нововъведения в съвсем всеки артикул. На пазара за техника, да вземем за пример, всяка втора печка или климатик са новаторски. Дори имаме към този момент и новаторски учебни заведения. Знаем ли обаче какво в действителност стои зад тази дума и какъв брой значима е тя за икономическото ни развиване? Защото в случай че при нас едно малко усъвършенстване на даден артикул се смята за иновация, в други страни се работи интензивно върху нови открития и изцяло обновяване на технологиите. В Катар, да вземем за пример, където до 1990 година емирът е раздавал пари за разнообразни държавни разноски безусловно в кесии, към този момент е построен цялостен комплекс за създаване на нововъведения. Сега ще кажете, че няма място за съпоставяне – и ще сте прави. Но все пак би трябвало да се тръгне отнякъде. Трябва да се окуражаваме и ние, с цел да не се окаже в някакъв миг, че е прекомерно късно и прекомерно мъчно да догоним останалия свят във връзка с софтуерното си развиване.
Според мен нововъведенията са бялата лястовица на българската стопанска система – и в щастливия, и в тъжния смисъл на метафората. Да стартираме с обстоятелството, че България се смята за най-скромният иноватор в Европейски Съюз. Данни на Евростат сочат, че ние сме на последно място по дял на нововъведенията като % от Брутният вътрешен продукт и това несъмнено рефлектира върху икономическите ни резултати. В множеството случаи нововъведенията водят до стопански и обществен напредък, като доста усъвършенстват живота на хората – тв приемникът, телефонът, изкуственият разсъдък, аспиринът. Всичко това са нововъведения и в този смисъл посланията от рекламите и билбордове не са лъжливи. Те чисто и просто демонстрират, че у нас частният бизнес се грижи да развива нововъведения в продуктите, които предлага на пазара, с цел да бъде конкурентноспособен. И в това няма нищо неприятно.
Иновациите съществуват още от древността – всяко ново откритие като да вземем за пример писмеността или колелото е имало смисъла на иновация. Тяхното значение за 21 век обаче е доста по-различно и е безусловно равно на оцеляване на избрани бизнеси в изискванията на нападателна конкуренция и непрекъснато изменящи се световни условия.
Много е значимо през днешния ден да осъзнаем, че компаниите, които не влагат в нововъведения подлагат бъдещето си на голям риск. Те или скоро завършват активност, или в най-хубавия случай, се задоволяват с реализиране на посредствени резултати и поддържат съществуването си едвам съумеят да покрият заплащанията по заеми и да заделят някаква облага. Последното в действителност за голямо страдание се е оформило като модел на българската стопанска система и даже може да се употребява като описателна характерност на бизнес средата в България, изключително във връзка с дребните и междинни предприятия.
Притеснителен факт е, че единствено за последните три години борят на дребните и междинни предприятия в България е намалял с към 40 хиляди! А не би следвало да е по този начин. Иновациите би трябвало да стартират от дребния и междинен бизнес и развивайки го да се внедрят в гръбнака на българската стопанска система, да бъдат нейна съществена опора.
За триумфа на нововъведението обаче е извънредно значимо да се обезпечат два основни фактора: преди всичко това са запаси, т.е. хора, съоръжение, познание, средства и други и на второ – дарба на организациите да ги ръководят. Липсата на едното или другото водят до неефективни нововъведения, които даже и да са имали капацитета да реализират важен обществен резултат, за жалост остават неосъществени.
Същевременно, не трябва да се разчита само и единствено на страната за обезпечаване на нужната поддръжка и финансиране – тя не е панацея. Бизнесът самичък би трябвало да се активизира и да работи в тази тенденция.
За да не мятам напразни обвинявания или рецензии, просто ще се базира на най-надеждния знак, с който се регистрира равнището на нововъведения – разноските за изследователска и развойна активност (т. нар. R&D). Ако гледаме него, то тогава няма две отзиви – България доста изостава по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз. Разходите за R&D преди всичко отразяват софтуерното развиване на страната и на второ – те ясно демонстрират поетите задължения за основаване на ново познание.
В интервала 2011 – 2015 се следи нарастване в размера на тези разноски – забележете, с цели 0,5%. До огромна степен, обаче, този резултат се дължи на средствата, усвоявани по линия на европейските фондове. Много противоречиво е да се твърди, че това е добър знак, а и по принцип разчитането единствено и само на средствата от европейския бюджет не би следвало да е съществена линия в капиталовата политика на страната ни. Това важи изключително за нововъведенията и софтуерното обновяване на предприятията, от които се чака по-голяма продуктивност, растеж на Брутният вътрешен продукт и като краен резултат по-високи приходи и стандарт на живот за популацията.
На всички е ясно, че българският жител е безпаричен не тъй като ни ръководи една или друга партия. Причината въобще не е в политическия модел, тъй като всеки един модел има своите позитивни и негативни особености, само че не той е в основата на обедняването на популацията. Причината е напълно обикновена – ние нямаме работеща стопанска система, която да изкарва по-високи заплати и по този начин да обезпечава най-малко почтено битие на болшинството от жителите. Защо? Защото софтуерната ни база е остаряла, компаниите мъчно заделят средства за ефикасни обновления и модернизации. Наред с това липсва организация – в политиките и тактиките ни царува цялостен безпорядък, няма поредност и фокус. Изобщо липсва съответна тактика за развиване с ясно избрани и, най-важното, изпълними цели без те да са нюансирани с популистки лозунги.
Хубавото е, че България към този момент разполага със стратегически документ в региона на нововъведенията – Иновационната тактика за интелигентна специализация в България за интервала 2014-2020. Тя има две съществени цели – преди всичко би трябвало да сътвори удобна среда за развиване на бизнеса посредством политики за понижаване на административните и правни спънки, пречките пред търговията, приватизацията и демонополизацията.
Втората цел е възстановяване на достъпа до финансиране, изключително за започващи компании, посредством използване на разнородни стратегии, които да поддържат предприемачеството в процеса на решение на многото проблеми, пред които е изправено то. Вече сме преполовили програмния интервал и би било хубаво да се направи разбор до какъв брой сполучливо сме се справили с поставените задания.
Важно е да се разбере, че българската стопанска система има незабавна потребност от софтуерна рационализация и смяна в бизнес модела на корпоративно ръководство. Затова политиките ни в тази тенденция би трябвало да са фокусирани върху вложения в браншове с добавена стойност за стопанската система ни и нейната конкурентоспособност, както и да се дефинират ясно тези предпочитани области, в които имаме късмет за процъфтяващо икономическо развиване, както в районен по този начин и в интернационален проект. На първо място е належащо страната да приложи дейна интеграционна политика за директни задгранични вложения и да конкретизира ясни политики за нововъведения на секторно равнище. Освен това, извънредно време е да определим кои са значими и предпочитани браншове за развиване на стопанската система ни и точно в тях да се специализираме и да се стремим да бъдем конкурентно способни на пазара. Не е належащо да хвърляме напразни старания във всички браншове, а да се фокусираме единствено върху тези, които са значими и значими за нас.
Необходимо е бизнесът, страната и университетите да осъзнаят нуждата от нововъведенията за развиването на българската стопанска система. Много е значимо да използваме оптимално опциите си през идващите 3 години, когато се чака да имаме постоянен растеж на Брутният вътрешен продукт в диапазона 3.5-3.7%, и да заложим на повече вложения за R&D и нововъведения в предприятията, както и върху създаване на характерни политики в поддръжка на МСП и предприемачеството. Това е печелившата тактика, която може да ни подсигурява разпознаваем профил на страна с ясно обрисувани цели за икономическо развиване и визия за тяхното реализиране.
И по-късно, дай Боже, на идната конференцията по нововъведения в Катар, даже и да не се борим за отличник по нововъведения, то най-малко да се наредим до останалите участници с убеденост и да имаме самочувствие. Считам, че можем да го реализираме.
*Авторът е един от най-изявените преподаватели във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) и шеф на направление “Икономика ” в Лабораторията за научно-приложни проучвания към бизнес университета, която беше открита през октомври. Доц. Добрева е експерт в областта на политическата спестовност, макро и микроикономиката, обществените финанси и глобалистиката.
Напоследък ми прави усещане, че в България думата “иновации ” стана доста съвременна. Отвсякъде ни нападат рекламни послания за нововъведения в съвсем всеки артикул. На пазара за техника, да вземем за пример, всяка втора печка или климатик са новаторски. Дори имаме към този момент и новаторски учебни заведения. Знаем ли обаче какво в действителност стои зад тази дума и какъв брой значима е тя за икономическото ни развиване? Защото в случай че при нас едно малко усъвършенстване на даден артикул се смята за иновация, в други страни се работи интензивно върху нови открития и изцяло обновяване на технологиите. В Катар, да вземем за пример, където до 1990 година емирът е раздавал пари за разнообразни държавни разноски безусловно в кесии, към този момент е построен цялостен комплекс за създаване на нововъведения. Сега ще кажете, че няма място за съпоставяне – и ще сте прави. Но все пак би трябвало да се тръгне отнякъде. Трябва да се окуражаваме и ние, с цел да не се окаже в някакъв миг, че е прекомерно късно и прекомерно мъчно да догоним останалия свят във връзка с софтуерното си развиване.
Според мен нововъведенията са бялата лястовица на българската стопанска система – и в щастливия, и в тъжния смисъл на метафората. Да стартираме с обстоятелството, че България се смята за най-скромният иноватор в Европейски Съюз. Данни на Евростат сочат, че ние сме на последно място по дял на нововъведенията като % от Брутният вътрешен продукт и това несъмнено рефлектира върху икономическите ни резултати. В множеството случаи нововъведенията водят до стопански и обществен напредък, като доста усъвършенстват живота на хората – тв приемникът, телефонът, изкуственият разсъдък, аспиринът. Всичко това са нововъведения и в този смисъл посланията от рекламите и билбордове не са лъжливи. Те чисто и просто демонстрират, че у нас частният бизнес се грижи да развива нововъведения в продуктите, които предлага на пазара, с цел да бъде конкурентноспособен. И в това няма нищо неприятно.
Иновациите съществуват още от древността – всяко ново откритие като да вземем за пример писмеността или колелото е имало смисъла на иновация. Тяхното значение за 21 век обаче е доста по-различно и е безусловно равно на оцеляване на избрани бизнеси в изискванията на нападателна конкуренция и непрекъснато изменящи се световни условия.
Много е значимо през днешния ден да осъзнаем, че компаниите, които не влагат в нововъведения подлагат бъдещето си на голям риск. Те или скоро завършват активност, или в най-хубавия случай, се задоволяват с реализиране на посредствени резултати и поддържат съществуването си едвам съумеят да покрият заплащанията по заеми и да заделят някаква облага. Последното в действителност за голямо страдание се е оформило като модел на българската стопанска система и даже може да се употребява като описателна характерност на бизнес средата в България, изключително във връзка с дребните и междинни предприятия.
Притеснителен факт е, че единствено за последните три години борят на дребните и междинни предприятия в България е намалял с към 40 хиляди! А не би следвало да е по този начин. Иновациите би трябвало да стартират от дребния и междинен бизнес и развивайки го да се внедрят в гръбнака на българската стопанска система, да бъдат нейна съществена опора.
За триумфа на нововъведението обаче е извънредно значимо да се обезпечат два основни фактора: преди всичко това са запаси, т.е. хора, съоръжение, познание, средства и други и на второ – дарба на организациите да ги ръководят. Липсата на едното или другото водят до неефективни нововъведения, които даже и да са имали капацитета да реализират важен обществен резултат, за жалост остават неосъществени.
Същевременно, не трябва да се разчита само и единствено на страната за обезпечаване на нужната поддръжка и финансиране – тя не е панацея. Бизнесът самичък би трябвало да се активизира и да работи в тази тенденция.
За да не мятам напразни обвинявания или рецензии, просто ще се базира на най-надеждния знак, с който се регистрира равнището на нововъведения – разноските за изследователска и развойна активност (т. нар. R&D). Ако гледаме него, то тогава няма две отзиви – България доста изостава по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз. Разходите за R&D преди всичко отразяват софтуерното развиване на страната и на второ – те ясно демонстрират поетите задължения за основаване на ново познание.
В интервала 2011 – 2015 се следи нарастване в размера на тези разноски – забележете, с цели 0,5%. До огромна степен, обаче, този резултат се дължи на средствата, усвоявани по линия на европейските фондове. Много противоречиво е да се твърди, че това е добър знак, а и по принцип разчитането единствено и само на средствата от европейския бюджет не би следвало да е съществена линия в капиталовата политика на страната ни. Това важи изключително за нововъведенията и софтуерното обновяване на предприятията, от които се чака по-голяма продуктивност, растеж на Брутният вътрешен продукт и като краен резултат по-високи приходи и стандарт на живот за популацията.
На всички е ясно, че българският жител е безпаричен не тъй като ни ръководи една или друга партия. Причината въобще не е в политическия модел, тъй като всеки един модел има своите позитивни и негативни особености, само че не той е в основата на обедняването на популацията. Причината е напълно обикновена – ние нямаме работеща стопанска система, която да изкарва по-високи заплати и по този начин да обезпечава най-малко почтено битие на болшинството от жителите. Защо? Защото софтуерната ни база е остаряла, компаниите мъчно заделят средства за ефикасни обновления и модернизации. Наред с това липсва организация – в политиките и тактиките ни царува цялостен безпорядък, няма поредност и фокус. Изобщо липсва съответна тактика за развиване с ясно избрани и, най-важното, изпълними цели без те да са нюансирани с популистки лозунги.
Хубавото е, че България към този момент разполага със стратегически документ в региона на нововъведенията – Иновационната тактика за интелигентна специализация в България за интервала 2014-2020. Тя има две съществени цели – преди всичко би трябвало да сътвори удобна среда за развиване на бизнеса посредством политики за понижаване на административните и правни спънки, пречките пред търговията, приватизацията и демонополизацията.
Втората цел е възстановяване на достъпа до финансиране, изключително за започващи компании, посредством използване на разнородни стратегии, които да поддържат предприемачеството в процеса на решение на многото проблеми, пред които е изправено то. Вече сме преполовили програмния интервал и би било хубаво да се направи разбор до какъв брой сполучливо сме се справили с поставените задания.
Важно е да се разбере, че българската стопанска система има незабавна потребност от софтуерна рационализация и смяна в бизнес модела на корпоративно ръководство. Затова политиките ни в тази тенденция би трябвало да са фокусирани върху вложения в браншове с добавена стойност за стопанската система ни и нейната конкурентоспособност, както и да се дефинират ясно тези предпочитани области, в които имаме късмет за процъфтяващо икономическо развиване, както в районен по този начин и в интернационален проект. На първо място е належащо страната да приложи дейна интеграционна политика за директни задгранични вложения и да конкретизира ясни политики за нововъведения на секторно равнище. Освен това, извънредно време е да определим кои са значими и предпочитани браншове за развиване на стопанската система ни и точно в тях да се специализираме и да се стремим да бъдем конкурентно способни на пазара. Не е належащо да хвърляме напразни старания във всички браншове, а да се фокусираме единствено върху тези, които са значими и значими за нас.
Необходимо е бизнесът, страната и университетите да осъзнаят нуждата от нововъведенията за развиването на българската стопанска система. Много е значимо да използваме оптимално опциите си през идващите 3 години, когато се чака да имаме постоянен растеж на Брутният вътрешен продукт в диапазона 3.5-3.7%, и да заложим на повече вложения за R&D и нововъведения в предприятията, както и върху създаване на характерни политики в поддръжка на МСП и предприемачеството. Това е печелившата тактика, която може да ни подсигурява разпознаваем профил на страна с ясно обрисувани цели за икономическо развиване и визия за тяхното реализиране.
И по-късно, дай Боже, на идната конференцията по нововъведения в Катар, даже и да не се борим за отличник по нововъведения, то най-малко да се наредим до останалите участници с убеденост и да имаме самочувствие. Считам, че можем да го реализираме.
*Авторът е един от най-изявените преподаватели във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) и шеф на направление “Икономика ” в Лабораторията за научно-приложни проучвания към бизнес университета, която беше открита през октомври. Доц. Добрева е експерт в областта на политическата спестовност, макро и микроикономиката, обществените финанси и глобалистиката.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ