Малките деца не се страхуват от точните науки, те са

Малките деца не се опасяват от точните науки, те са отворени към света, само че по-късно, с израстването им и " навлизането " в обществените мрежи, нишката се къса и пренасищането с информация ги откъсва от физиката, математиката, химията. Това разяснява за Българска телеграфна агенция гл.ас. доктор Янко Николов от Института по астрономия при Българската академия на науките и Варненската обсерватория " Николай Коперник ". Той бе измежду лекторите на първото издание на Фестивала на науката в крайморския град, чийто уредник е фондация " Красива просвета ". Българската телеграфна организация е медиен сътрудник на тридневния конгрес, който даде опция на варненци да се допрян до света на науката по понятен и наличен метод. Д-р Николов бе лекторът, който показа пред младата аудитория тангото на звездите, както и зоопарка на другите типове галактики.
Прочетете още
Астрономията притегля вниманието на децата, само че с времето те се пренасочват, което е изцяло естествен развой, добави ученият. По думите му преподавателите в школите са изцяло наясно, че доста малко от младежите, които образоват, ще станат астрономи. По-важното е, че тези, които посещават извънкласните занимания, получават познания, които трансформират и уголемяват светогледа им, уточни Николов.

За учения сериозен проблем е, че нашата страна не влага задоволително старания и запас в образованието. Ножицата на знанията е доста необятно отворена, факт е, че има деца, които печелят интернационалните олимпиади, само че има и такива, които не схващат какво четат, аргументира се Николов. Той акцентира, че би трябвало да се работи настойчиво за доближаването на двете групи, само че като се приближават изоставащите към тези със знанията, а не противоположното.

България има доста положителни учени, които са на международно равнище и то макар дребното финансиране и ниското възнаграждение, добави астрономът. Според него, в случай че желаеме да бъдем общество на знанието и да се развиваме, би трябвало да влагаме в просвета. " Срам ме е, когато чуя от политиците, че няма пари за просвета. България е дала книжовност на толкоз доста нации, а в този момент, с цел да влагаме в просвета няма и % от бюджета ", уточни астрономът.

На въпрос дали другите науки към този момент не страдат от " конкуренцията " на технологиите и роботиката, които най-вече притеглят младежите, Николов уточни, че в това отношение би трябвало да се търси по-скоро съдействие. Науките се допълват и хубавото е, че тъкмо младите ще могат да съчетават знанията и да творят нови неща, да вършат открития, сподели астрономът.