&format=webp)
Миграцията на една нация: Как Тувалу бяга от климатичната криза
Малката островна страна Тувалу се готви за първата планувана миграция на цяла една нация поради измененията в климата. Последните изследвания предвиждат, че е евентуално огромна част от територията на Тувалу да бъде под вода в границите на идващите 25 години – което трансформира преселението в незабавна мярка за оцеляване, а не в елементарен политически въпрос.
Тувалу е формирана от девет коралови острова и атоли, а популацията ѝ е едвам 11 хиляди души. Средната надморска височина на страната е към 2 метра, което я прави извънредно уязвима към покачващите се равнища на океана, непрекъснатите наводнения и бурните приливи – резултати, които в допълнение се форсират поради климатичната рецесия.
През 2023 година Тувалу и Австралия подписват Договор за съдействие Falepili Union, който планува годишна квота за климатична миграция. Схемата разрешава на 280 поданици на Тувалу годишно да се откриват на територията на страната като непрекъснато пребиваващи. Визите ще се разпределят посредством лотария и ще дават цялостен достъп до опазване на здравето, обучение, жилище и работа – същите права, с които разполагат австралийските жители, написа WIRED.
Първата фаза за кандидатстване е отворена сред 16 юни и 18 юли. „ Регистрирахме извънредно огромен интерес – 8750 заявки, в това число членовете на фамилиите “, оповестява Австралийската комисия в Тувалу на 23 юли. Първата група от 280 души ще бъде избрана посредством чоп на 25 юли.
„ Когато комбинираме програмата с други миграционни пътеки към Австралия и Нова Зеландия, към 4% от популацията на Тувалу може да мигрира в границите на година “, изяснява проф. Джейн МакАдам от Центъра за интернационално право по отношение на бежанците към Университета в Нов Южен Уелс.
„ В рамките на едно десетилетие близо 40% от популацията може да е съумяло да се реалокира – макар че някои желаят да се завърнат или да пътуват напред-назад. “
За да подсигурява, че културната еднаквост няма да бъде заличена, през 2022 година Тувалу започва упорит план за основаване на първата „ цифрова нация “ в света. С помощта на 3D сканиране островите ще бъдат цифрово възпроизведени, а съществени функционалности на страната ще бъдат преместени във виртуална среда. Инициативата включва и вероятни конституционни промени, които да дефинират Тувалу като виртуална страна – идея, която към този момент е приета от 25 страни, в това число Австралия и Нова Зеландия.
„ Програмата дава опция на нацията да се откри с достолепие в Австралия, до момента в който климатичните последствия стават по-непредвидими “, съобщи австралийският външен министър Пени Уонг. По нейни думи, самодейността е отражение на дълбокото доверие сред двете народи.
Премиерът на островната страна Фелети Тео насочва апел за интернационална поддръжка по време на Третата океанска конференция на Организация на обединените нации в Ница през юни:
„ Призоваваме за основаване на интернационален контракт по отношение на покачването на морското ниво, който да подсигурява правния статут на засегнатите нации и страни, в това число правилата на дълготрайност на държавността и цялост на морските граници. “
Тео също по този начин удостоверява поддръжката на страната си за концепцията за Договор за ненарастване на добива на изкопаеми горива с „ ултиматум за бързо, заслужено и необратимо унищожаване на фосилните горива във всеки един бранш. “
Тувалу може и да е първата страна, която се изправя пред потребността от проведена миграция, само че сигурно няма да е последната. Според NASA, световното морско ниво се повишава по-бързо от предстоящото.
От 1993 година до момента годишната скорост на повишаване се е удвоила, достигайки 10 см за този интервал. В Тувалу през 2023 година равнището е било с 15 см над междинното за последните три десетилетия.
Тихоокеанският район е изключително уязвим, само че явлението не се лимитира единствено до такава степен – да вземем за пример в Мексиканския залив покачването през последните няколко години е три пъти по-високо от международната междинна стойност, съгласно проучване, оповестено в Nature.
„ От исторически суши до пагубни наводнения – климатичните съмнения трансформират живота, стопанските системи и даже цели екосистеми “, разяснява проф. Албърт ван Дайк от Австралийския народен университет.
„ Водата е най-ценният ни запас, а нейните крайности са една от най-големите закани за нашето време. “
Тувалу е формирана от девет коралови острова и атоли, а популацията ѝ е едвам 11 хиляди души. Средната надморска височина на страната е към 2 метра, което я прави извънредно уязвима към покачващите се равнища на океана, непрекъснатите наводнения и бурните приливи – резултати, които в допълнение се форсират поради климатичната рецесия.
През 2023 година Тувалу и Австралия подписват Договор за съдействие Falepili Union, който планува годишна квота за климатична миграция. Схемата разрешава на 280 поданици на Тувалу годишно да се откриват на територията на страната като непрекъснато пребиваващи. Визите ще се разпределят посредством лотария и ще дават цялостен достъп до опазване на здравето, обучение, жилище и работа – същите права, с които разполагат австралийските жители, написа WIRED.
Първата фаза за кандидатстване е отворена сред 16 юни и 18 юли. „ Регистрирахме извънредно огромен интерес – 8750 заявки, в това число членовете на фамилиите “, оповестява Австралийската комисия в Тувалу на 23 юли. Първата група от 280 души ще бъде избрана посредством чоп на 25 юли.
„ Когато комбинираме програмата с други миграционни пътеки към Австралия и Нова Зеландия, към 4% от популацията на Тувалу може да мигрира в границите на година “, изяснява проф. Джейн МакАдам от Центъра за интернационално право по отношение на бежанците към Университета в Нов Южен Уелс.
„ В рамките на едно десетилетие близо 40% от популацията може да е съумяло да се реалокира – макар че някои желаят да се завърнат или да пътуват напред-назад. “
За да подсигурява, че културната еднаквост няма да бъде заличена, през 2022 година Тувалу започва упорит план за основаване на първата „ цифрова нация “ в света. С помощта на 3D сканиране островите ще бъдат цифрово възпроизведени, а съществени функционалности на страната ще бъдат преместени във виртуална среда. Инициативата включва и вероятни конституционни промени, които да дефинират Тувалу като виртуална страна – идея, която към този момент е приета от 25 страни, в това число Австралия и Нова Зеландия.
„ Програмата дава опция на нацията да се откри с достолепие в Австралия, до момента в който климатичните последствия стават по-непредвидими “, съобщи австралийският външен министър Пени Уонг. По нейни думи, самодейността е отражение на дълбокото доверие сред двете народи.
Премиерът на островната страна Фелети Тео насочва апел за интернационална поддръжка по време на Третата океанска конференция на Организация на обединените нации в Ница през юни:
„ Призоваваме за основаване на интернационален контракт по отношение на покачването на морското ниво, който да подсигурява правния статут на засегнатите нации и страни, в това число правилата на дълготрайност на държавността и цялост на морските граници. “
Тео също по този начин удостоверява поддръжката на страната си за концепцията за Договор за ненарастване на добива на изкопаеми горива с „ ултиматум за бързо, заслужено и необратимо унищожаване на фосилните горива във всеки един бранш. “
Тувалу може и да е първата страна, която се изправя пред потребността от проведена миграция, само че сигурно няма да е последната. Според NASA, световното морско ниво се повишава по-бързо от предстоящото.
От 1993 година до момента годишната скорост на повишаване се е удвоила, достигайки 10 см за този интервал. В Тувалу през 2023 година равнището е било с 15 см над междинното за последните три десетилетия.
Тихоокеанският район е изключително уязвим, само че явлението не се лимитира единствено до такава степен – да вземем за пример в Мексиканския залив покачването през последните няколко години е три пъти по-високо от международната междинна стойност, съгласно проучване, оповестено в Nature.
„ От исторически суши до пагубни наводнения – климатичните съмнения трансформират живота, стопанските системи и даже цели екосистеми “, разяснява проф. Албърт ван Дайк от Австралийския народен университет.
„ Водата е най-ценният ни запас, а нейните крайности са една от най-големите закани за нашето време. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ