Малката къщичка, която превръща младежи със специални потребности в шампиони
" Малката къщурка " се намира в София, само че е доста евентуално да не сте чували за нея. А това е място, където се раждат чудеса. Раждат се и първенци. Един треньор и сподвижниците му се посвещават на идеята и потвърждават, че младежите със специфични потребности могат доста. Стига да им се доверим.
В столичния квартал " Орландовци " се намира остаряло читалище с революционното име „ Райна Княгиня “ . Там от няколко години се случва самобитна гражданска война.
Правят я група младежи със специфични потребности. Те са фамилията на " Малката къщурка " - център за обществена рехабилитация и интеграция към фондация " Вие сте част от нас ". Ползват безплатно пространствата и двора на читалището.
Основен мотор на това място е Слав Петков - ръководител на Българската федерация по приспособена физическа интензивност (FAPA), която от учредяването си през 2015 година работи с деца и младежи с увреждания и със Синдром на Даун.
От 2021 година FAPA към този момент е национална спортна федерация, лицензирана от Министерството на младежта и спорта. И развива същински спортисти, които печелят медали на европейски и международни шампионати. Най-големи са триумфите в леката атлетика и спортната гимнастика.
След като приключва магистратура по приспособена физическа интензивност в Националната спортна академия, Петков открива, че същинското му предопределение е да работи с младежи със специфични потребности.
" Може би първоначално беше много мъчно, защото работата е в действителност по-специфична, до момента в който не прегорях, не се пречупих и не разбрах, че в противен случай - въобще не е сложна, даже е много занимателна, с тях можем да се смеем непрекъснато и ни е доста забавно ", описа той пред Свободна Европа.
С помощта на донори той, брачната половинка му Деси и още няколко души, с които са дружно в тази идея, съумяват да ремонтират пространствата на читалището и да създадат спортни зали, в които младежите да упражняват. В момента те са към 30 и са на прехрана през Столичната община - получават я тази година след огромна битка мястото да бъде със статут на обществен център. Другите 10 устоят сами благодарение на положителни хора.
" Тук се случват чудеса "
В началото младежите упражняват три пъти седмично.
" С течение на времето зачестиха тренировките и се оказа, че ни е нужно помещение, в което да могат да се хранят. В двора имаше остаряла, съвсем разрушена бирария, ние я ремонтирахме и направихме това прелестно кътче ", сподели още Петков за раждането на " Малката къщурка ".
В началото тя е нещо като трапезария, в която младежите освен се хранят, само че се учат сами да сервират и чистят. След това, в продължение на 3 години по извоюван план по Оперативна стратегия " Човешки запаси " на общественото министерство, мястото работи като сладкарница. Там младежите подготвят сандвичи и са бармани и сервитьори. Дори са на трудов контракт и получават заплата, въпреки и алегорична. За тях обаче парите не са огромна полезност, значимо е да са измежду хора.
" За тях това беше в действителност един старт в живота, задача, която понесоха и извършиха без неточност и се усещаха пълноценни ", споделя техният треньор и споделя по какъв начин доста хора от квартала са идвали.
За страдание след приключването на плана към този момент една година " Малката къщурка " не работи като сладкарница. Петков доста се надява да има нов план, с цел да може младежите още веднъж да работят.
" Нашата съществена цел беше те да имат връзка с околния свят и с хората в норма, които, за жалост, са толкоз дезинформирани за техните потребности ", споделя Петков.
Според него малко на брой са си задавали въпроса какво е всекидневието на младежите, а отговорът е тежък - нормално нямат другиго, с изключение на роднините си. Центрове като този в Орландовци оказват помощ да имат доста другари и своя среда. Затова треньорът се надява да съумеят да изградят такива и отвън София.
" Тук се случват чудеса - огромна част от тях, когато пристигнаха тук, съвсем не можеха да приказват, някои бяха нападателни, в този момент са спокойни, контактуват обикновено, имат фантазии и бъдеще, за какво не като осъществени хора на пазара на труда ", има вяра в тях Петков, тъй като вижда, че към този момент имат трудови привички и " всички са доста дисциплинирани, като бойци ".
А за какво да не станат и професионални спортисти и треньори, Петков. В момента спортистите от центъра отново са на съревнование - европейско в Падуа, Италия. Гимнастиците се приготвят международно по спортна и художествена гимнастика в Южна Африка .
От години се преследва идеята Синдром на Даун да влезе към параолимпийското придвижване и от международната параолимпийска организация споделят, че най-вероятно това ще стане, само че чак през 2028 година
Синът на Петков, който е на 15 години, също постоянно е в центъра, изключително през летните ваканции.
" Трябва да им дадем късмет на тези хора, да ги разберем малко повече, малко да вложим от нас, тъй че да им помогнем, тъй като имат потребност от поддръжка. Те са малко по-различни, само че това ги прави по-специални ", приканва Слав Петков и прибавя: " Имаме доста мощна връзка с всичките, като мои деца са ".
" Това са деца, които учат родителите си "
" Откакто моят наследник е роден, постоянно съм имала за цел да има обществени контакти и да бъде по опция минимум друг от другите деца ", споделя Борислава Вандова – майка на 17-годишния Боян със Синдром на Даун - едно първите деца, към които се основава центърът.
" Тук, в нашата " Малка къщурка ", концепцията беше децата да се научат на всичко в едно ежедневие, опитваме да ги интегрираме по всевъзможен метод ", прибавя тя.
Освен това за родителите е доста значимо, че има къде децата им да прекарват деня, с цел да могат свободно да работят.
" Не искам да бъда в ущърб на страната, не очаквам на обществените за пари и по този начин по някакъв метод мога да пребивавам личния си живот ", прибавя Борислава, която сама отглежда сина си. Тя има козметичен салон, в който от години работи по през целия ден.
Казва, че в България е имало малко неверна визия за хора с увреждания - че не могат да бъдат пълноценни. Но с това, което са постигнали в " Малката къщурка ", сме настигнали други страни, от които сме можели единствено да се учим.
" Смея да кажа, че в този момент синът ми съвсем няма разлика с другите деца – може да си постави да яде, без да ме чака да се прибера от работа и даже съм сигурна, че един ден може да ме гледа, в случай че се наложи ", прибавя Борислава.
И се усмихва, когато споделя, че Боян към този момент е независим, пътува с градски превоз и се усеща спокоен и сигурен в това, което прави.
Когато пристигна тук, не можеше да се качи по стълби, а в този момент е гюлетласкач
" Моето дете, когато пристигна тук, не можеше да се качи по стълби, а в този момент е гюлетласкач и може да покаже, че е персона, човек, който може да се движи в обществото горделив от себе си ", споделя още майката.
И споделя, че пред очите ѝ Боян и другите младежи са се привързали толкоз един към различен, че са подготвени на всичко да си оказват помощ.
" Истинско другарство се сътвори, а това беше доста значимо, с цел да не бъдат изхвърлени от средата. Така ще успеем да им дадем старт в живота, а не да мислим: но това дете към този момент е на 30, какво да вършим? За страдание ние, родителите, не сме вечни… ", споделя Борислава.
Тя е същински щастлива, че нейният Боян е намерил там не просто треньор, а наставник, другар.
" Моят наследник споделя на треньора си “тате ”, приказват си съвсем по през целия ден, когато са разграничени, Слав постоянно го изслушва, като психолог е ", признателна е майката.
Беше обич от пръв взор и до ден сегашен, към този момент 8 година
Запознанството със Слав е инцидентно. Но когато вижда Боян, му споделя: " Хайде, от кой момент те очаквам! ". " Беше обич от пръв взор, към този момент 8 година Наистина се чакаха взаимно да основат това прелестно място ", споделя майката.
И има вяра, че това е бил скъп урок за всички, тъй като освен треньорът учи младежите, само че и те него.
" Това са деца, които научават родителите си, ние би трябвало да се учим от тези деца. Защото това са доста умни деца, стига да им даваме опция да покажат какво знаят и какво могат ", прибавя Борислава.
" Обещавам на целия свят! "
" Аз се занимавам с гюле, с бягане, с щафета, 100 м безпрепятствено тичане, 400 м безпрепятствено тичане, всичко върша на съревнование - европейско, международно. Мечтая да взема орден от Италия и да съм горделивост за майка си. Много я обичам! ", споделя самият Боян и е убеден, че ще го реализира.
" Обещавам, давам обещание на целия свят! ", прибавя той.
Затова тренира съвсем всеки ден. " Усилено, без отмалялост, без отмора, не спирам ".
Когато не тренира, той се грижи за " Малката къщурка " и своите другари там.
" Кося тревата - с тример, с косачка… върша всичко децата да са здрави, обичам ги и ги върша всичко за тях ", споделя още той.
Боян към този момент знае и какво желае да работи някой ден: " Готвач в моята Малка къщурка ".
Една от неговите приятелки е Диляна , която към този момент е на 26. Тя тренира художествена гимнастика, най-хубава е с бухалките и също желае да завоюва орден.
" Защото доста обичам тима и сме едно спортно семейство… ", споделя тя.
Обичта в действителност е във въздуха на това място. А неин център е треньорът, който всички прегръщат, щом го видят.
" Всички доста обичаме, Слав! ", споделя Диляна.
В столичния квартал " Орландовци " се намира остаряло читалище с революционното име „ Райна Княгиня “ . Там от няколко години се случва самобитна гражданска война.
Правят я група младежи със специфични потребности. Те са фамилията на " Малката къщурка " - център за обществена рехабилитация и интеграция към фондация " Вие сте част от нас ". Ползват безплатно пространствата и двора на читалището.
Основен мотор на това място е Слав Петков - ръководител на Българската федерация по приспособена физическа интензивност (FAPA), която от учредяването си през 2015 година работи с деца и младежи с увреждания и със Синдром на Даун.
От 2021 година FAPA към този момент е национална спортна федерация, лицензирана от Министерството на младежта и спорта. И развива същински спортисти, които печелят медали на европейски и международни шампионати. Най-големи са триумфите в леката атлетика и спортната гимнастика.
След като приключва магистратура по приспособена физическа интензивност в Националната спортна академия, Петков открива, че същинското му предопределение е да работи с младежи със специфични потребности.
" Може би първоначално беше много мъчно, защото работата е в действителност по-специфична, до момента в който не прегорях, не се пречупих и не разбрах, че в противен случай - въобще не е сложна, даже е много занимателна, с тях можем да се смеем непрекъснато и ни е доста забавно ", описа той пред Свободна Европа.
С помощта на донори той, брачната половинка му Деси и още няколко души, с които са дружно в тази идея, съумяват да ремонтират пространствата на читалището и да създадат спортни зали, в които младежите да упражняват. В момента те са към 30 и са на прехрана през Столичната община - получават я тази година след огромна битка мястото да бъде със статут на обществен център. Другите 10 устоят сами благодарение на положителни хора.
" Тук се случват чудеса " В началото младежите упражняват три пъти седмично.
" С течение на времето зачестиха тренировките и се оказа, че ни е нужно помещение, в което да могат да се хранят. В двора имаше остаряла, съвсем разрушена бирария, ние я ремонтирахме и направихме това прелестно кътче ", сподели още Петков за раждането на " Малката къщурка ".
В началото тя е нещо като трапезария, в която младежите освен се хранят, само че се учат сами да сервират и чистят. След това, в продължение на 3 години по извоюван план по Оперативна стратегия " Човешки запаси " на общественото министерство, мястото работи като сладкарница. Там младежите подготвят сандвичи и са бармани и сервитьори. Дори са на трудов контракт и получават заплата, въпреки и алегорична. За тях обаче парите не са огромна полезност, значимо е да са измежду хора.
" За тях това беше в действителност един старт в живота, задача, която понесоха и извършиха без неточност и се усещаха пълноценни ", споделя техният треньор и споделя по какъв начин доста хора от квартала са идвали.
За страдание след приключването на плана към този момент една година " Малката къщурка " не работи като сладкарница. Петков доста се надява да има нов план, с цел да може младежите още веднъж да работят.
" Нашата съществена цел беше те да имат връзка с околния свят и с хората в норма, които, за жалост, са толкоз дезинформирани за техните потребности ", споделя Петков.
Според него малко на брой са си задавали въпроса какво е всекидневието на младежите, а отговорът е тежък - нормално нямат другиго, с изключение на роднините си. Центрове като този в Орландовци оказват помощ да имат доста другари и своя среда. Затова треньорът се надява да съумеят да изградят такива и отвън София.
" Тук се случват чудеса - огромна част от тях, когато пристигнаха тук, съвсем не можеха да приказват, някои бяха нападателни, в този момент са спокойни, контактуват обикновено, имат фантазии и бъдеще, за какво не като осъществени хора на пазара на труда ", има вяра в тях Петков, тъй като вижда, че към този момент имат трудови привички и " всички са доста дисциплинирани, като бойци ".
А за какво да не станат и професионални спортисти и треньори, Петков. В момента спортистите от центъра отново са на съревнование - европейско в Падуа, Италия. Гимнастиците се приготвят международно по спортна и художествена гимнастика в Южна Африка .
От години се преследва идеята Синдром на Даун да влезе към параолимпийското придвижване и от международната параолимпийска организация споделят, че най-вероятно това ще стане, само че чак през 2028 година
Синът на Петков, който е на 15 години, също постоянно е в центъра, изключително през летните ваканции.
" Трябва да им дадем късмет на тези хора, да ги разберем малко повече, малко да вложим от нас, тъй че да им помогнем, тъй като имат потребност от поддръжка. Те са малко по-различни, само че това ги прави по-специални ", приканва Слав Петков и прибавя: " Имаме доста мощна връзка с всичките, като мои деца са ".
" Това са деца, които учат родителите си "
" Откакто моят наследник е роден, постоянно съм имала за цел да има обществени контакти и да бъде по опция минимум друг от другите деца ", споделя Борислава Вандова – майка на 17-годишния Боян със Синдром на Даун - едно първите деца, към които се основава центърът.
" Тук, в нашата " Малка къщурка ", концепцията беше децата да се научат на всичко в едно ежедневие, опитваме да ги интегрираме по всевъзможен метод ", прибавя тя.
Освен това за родителите е доста значимо, че има къде децата им да прекарват деня, с цел да могат свободно да работят.
" Не искам да бъда в ущърб на страната, не очаквам на обществените за пари и по този начин по някакъв метод мога да пребивавам личния си живот ", прибавя Борислава, която сама отглежда сина си. Тя има козметичен салон, в който от години работи по през целия ден.
Казва, че в България е имало малко неверна визия за хора с увреждания - че не могат да бъдат пълноценни. Но с това, което са постигнали в " Малката къщурка ", сме настигнали други страни, от които сме можели единствено да се учим.
" Смея да кажа, че в този момент синът ми съвсем няма разлика с другите деца – може да си постави да яде, без да ме чака да се прибера от работа и даже съм сигурна, че един ден може да ме гледа, в случай че се наложи ", прибавя Борислава.
И се усмихва, когато споделя, че Боян към този момент е независим, пътува с градски превоз и се усеща спокоен и сигурен в това, което прави.
Когато пристигна тук, не можеше да се качи по стълби, а в този момент е гюлетласкач
" Моето дете, когато пристигна тук, не можеше да се качи по стълби, а в този момент е гюлетласкач и може да покаже, че е персона, човек, който може да се движи в обществото горделив от себе си ", споделя още майката.
И споделя, че пред очите ѝ Боян и другите младежи са се привързали толкоз един към различен, че са подготвени на всичко да си оказват помощ.
" Истинско другарство се сътвори, а това беше доста значимо, с цел да не бъдат изхвърлени от средата. Така ще успеем да им дадем старт в живота, а не да мислим: но това дете към този момент е на 30, какво да вършим? За страдание ние, родителите, не сме вечни… ", споделя Борислава.
Тя е същински щастлива, че нейният Боян е намерил там не просто треньор, а наставник, другар.
" Моят наследник споделя на треньора си “тате ”, приказват си съвсем по през целия ден, когато са разграничени, Слав постоянно го изслушва, като психолог е ", признателна е майката.
Беше обич от пръв взор и до ден сегашен, към този момент 8 година
Запознанството със Слав е инцидентно. Но когато вижда Боян, му споделя: " Хайде, от кой момент те очаквам! ". " Беше обич от пръв взор, към този момент 8 година Наистина се чакаха взаимно да основат това прелестно място ", споделя майката.
И има вяра, че това е бил скъп урок за всички, тъй като освен треньорът учи младежите, само че и те него.
" Това са деца, които научават родителите си, ние би трябвало да се учим от тези деца. Защото това са доста умни деца, стига да им даваме опция да покажат какво знаят и какво могат ", прибавя Борислава.
" Обещавам на целия свят! "
" Аз се занимавам с гюле, с бягане, с щафета, 100 м безпрепятствено тичане, 400 м безпрепятствено тичане, всичко върша на съревнование - европейско, международно. Мечтая да взема орден от Италия и да съм горделивост за майка си. Много я обичам! ", споделя самият Боян и е убеден, че ще го реализира.
" Обещавам, давам обещание на целия свят! ", прибавя той.
Затова тренира съвсем всеки ден. " Усилено, без отмалялост, без отмора, не спирам ".
Когато не тренира, той се грижи за " Малката къщурка " и своите другари там.
" Кося тревата - с тример, с косачка… върша всичко децата да са здрави, обичам ги и ги върша всичко за тях ", споделя още той.
Боян към този момент знае и какво желае да работи някой ден: " Готвач в моята Малка къщурка ".
Една от неговите приятелки е Диляна , която към този момент е на 26. Тя тренира художествена гимнастика, най-хубава е с бухалките и също желае да завоюва орден.
" Защото доста обичам тима и сме едно спортно семейство… ", споделя тя.
Обичта в действителност е във въздуха на това място. А неин център е треньорът, който всички прегръщат, щом го видят.
" Всички доста обичаме, Слав! ", споделя Диляна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ