Българският IT партньор на Lufthansa Technik: Какво е да правиш бизнес с гигант и защо вече няма работа за младите програмисти у нас
Малката българска софтуерна компания CleverPine сътвори първото по рода си взаимно сдружение сред софтуерна компания и водещия международен снабдител на механически услуги за самолети Lufthansa Technik. До този миг колосът в авиосеĸтора е основал към 20 споделени сдружения с компании, свързани със се визирането на самолети от ранга на Rolls- Royce, General Electric, LG Electronics и Boeing. За това по какъв начин българската компания с 4-ма шефове и оборот, десетки хиляди пъти по-малък от този на конгломератите, изброени нагоре съумя да убеди Lufthansa Technik, че е сериозно значима за бизнеса им, money.bg беседва с Радослав Гайдарски, един от хората зад CleverPine и Съд на Европейските общности на взаимното сдружение ViTech.
Радослав , разкажи ни по какъв начин CleverPine съумя да притегли вниманието на Lufthansa Technik?
CleverPine стартира работа Lufthansa Technik през 2021-а, в самото начало след основаването на CleverPine.
Lufthansa Technik е благосъстоятелност на Deutsche lufthansa, които са обществена компания с огромен държавен дял в тях и всички техни търгове са обществени. През 2021 имаше релативно дребен търг, за релативно малко пари, в който ние участвахме и го спечелихме.
Проектът трябваше да се направи за 4 или 5 месеца и ние доставихме продукта в точния момент и в бюджет. Това беше нещо което не остана неусетно и съществено ни отличи от изпълнителите по други търгове. И в действителност по този начин стартира една красива професионална връзка сред CleverPine и Lufthansa Technik, която след няколко години се разви до това да основем взаимното сдружение (JV) ViTech.
А логиката за това решение беше безспорна - част от изпълнителния ръб на Lufthansa Technik пристигна и много непосредствено ни сподели, че това, което ние вършим, се отличава от всичките им останали софтуерни снабдители и от всички техни вътрешни процеси и за тях няма по-логичен сътрудник за такова сдружение.
По какъв метод се отличавахте ?
Нещата, които вършим и методът ни на работа са фундаментално разнообразни. Топ мениджмънта на компанията сме повече от 15 години в IT-сектора и създадохме CleverPine с ясната концепция, че не желаеме да вършим това, което вършат всички останали сървис компании в България (а и не само).
Секторът на IT-услугите в България съставлява, в голямата си част продажба на хора и човекочасове. Без особена добавена стойност. IT-компаниите са агрегатори на хора по един или по различен метод, а техните клиенти, които търсят хора, отново по този начин на численост. Тези хора се дават на клиента и клиентът ги ръководи в границите на даден план. Ако го погледнеш по-отвисоко такива компании не са IT, а нещо като медиатори или HR-компании.
Съответно чиновниците в една аутсорсинг компания постоянно нямат огромна принадлежност към самия си шеф. А той от своя страна съвсем няма добавена стойност към клиента или за служителя.
CleverPine работи много друго - формираме продуктови екипи, такива каквито има в продуктовите компании и отхвърляме всевъзможни задължения които не дават отговор на тази конструкция - не отдаваме хора чартърен, не работим с планов мениджмънт от клиента или различен снабдител, не миксираме наши екипи с участници от клиента или друга компания. И съответното си носим цялата отговорност без да можем да имаме оправдания и да бъдем подвластни от хора отвън CleverPine.
Това, както всяка друга доктрина звучи малко изсъхнало, само че на процедура за клиента има голяма добавена стойност, тъй като получава решение на действителния си бизнес проблем, а не още работна ръка и техническа експертиза. Отделно, доста постоянно клиентите не са софтуерни компании и не са доста ефикасни в ръководството на IT планове и механически личен състав, което прави наемането на спомагателен външен запас още по неефективно.
От Lufthansa Technik разпознаха този метод на работа като добавящ доста повече стойност и като модел, който биха желали да има вътре в тяхната група.
Какво тъкмо прави ViTech потребна за Lufthansa Technik?
ViTech е напълно обособена компания, която обаче следва модела на CleverPine в основаването на екипи с висока успеваемост и добавена стойност. В момента Lufthansa Technik извършват необятната си тактика за цифровизация, чиито настоящ небосвод е до 2035 година.
ViTech би трябвало да извърши огромна част от тази цифровизация. Всъщност 90% от софтуера, който ще създадем за тях ще касае главната активност на Lufthansa Technik, а точно сервизирането на самолети и всички процеси към тази активност.
Амбициозен план от ваша страна .
Да, по този начин е и първоначално беше много заплашителен по няколко аргументи. Едната е, че, както загатнах, мащаба на LHT е заплашително огромен съпоставен с този на CleverPine и както тежестта на решенията по този начин и скоростта, с които те се взимат са трагично разнообразни. Също по този начин, даже в чистата цифровизация авиоиндустрията не търпи неточности. И продуктите, които би трябвало да доставим, би трябвало да са безупречни.
Какво е да се работи с компания от подобен мащаб ?
CleverPine работи главно с компании, сходни на Lufthansa Technik. С тях се работи и елементарно и мъчно. Лесно, тъй като това са огромни корпорации, които, когато са взели решение, всекидневно са отделили и бюджет и по-късно всичко е развой. С огромните компании се работи прогнозируемо.
Трудностите произтичат от вътрешно корпоративната политика, от която мъчно може да се предпазиш, а тя постоянно е в количества като за държавен уред. За всяка тематика дава отговор друг отдел и шеф, а за комплексните тематики си би трябвало консенсус и водене на доста на брой и постоянно дълги срещи.
Колко хора смятате да наемете в ViTech?
Екипът ни би трябвало да наброява сред 90 и 120 индивида, като до края на тази година ще бъдем 50 души, а следващата година ще бъдем на цялостния си размер.
И като приказваме за нови фрагменти . От началото на годината доста компании от IT промишлеността оповестиха , че редуцират личен състав , може ли да разясняваме аргументите за това ?
Аз не мисля, че това е такава оригиналност по-света, а по-скоро за България. В Съединени американски щати и Западна Европа няколко пъти е имало талази на освобождение, свързани с ниската точка на икономическите цикли, през какъвто минаваме сега. Този път това е допълнено от резултата на Коронавирус, свършването на " безплатните пари ", които бяха напечатани и не дребна част от тях стигнаха точно до софтуерните компании.
През 2023-та животът стартира да се връща към същинското обикновено и се видя, че няма да се работи единствено отдалечено, хората няма да пазарят единствено онлайн и няма да би трябвало да цифровизираме всеки аспект от бизнесите и живота си. Няма " ново обикновено " има просто обикновено. И в този момент в бранша тече нормализиране - това звучи разбираемо и е верният стопански термин.
Фактор са заплатите в IT бранша в България, както и данъчната политика. Комбинацията от двете ни реалокира от това да бъдем супер атрактивни за клиенти от централна и западна Европа, до това да бъдем сходни на цена като дестинация. Което също води до обикновено охлаждане на бранша в моменти, в които търсенето не е голямо.
Скъпо ли е за IT фирмите да работят в България ?
Да, и това е функционалност освен на заплатите (които са високи), само че и от ден на ден на данъчна политика - персонални налози и осигуровки, само че и на общата корпоративна данъчна политика, която в България е просто неуместна. България е най-скъпото място в Европа за фирмите в бранша на услугите.
В България никой разход в бранша на услугите, с изключение на заплатата и със виждам - офисите, не се брои като съседен за активността. Това значи, че всичко, което имаме в офиса - от водата до всички бенефити, които даваме, т.е. всички неща, които са отвън работното място, се броят за представителни разноски. И се начисляват налози върху тях и не се признават за разход.
Това прави доста безценен този бранш. Ние нямаме никаква държавна политика нито към ИТ бранша, нито изобщо към бранша на изнесените услуги, което е доста необичайно. Защото като пристигна време за повдигане на МОД все към тези браншове се гледа.
А в съпоставяне със съседските страни - в Сърбия , следим скупчване на IT - компании ?
Да - незадълбочено може да се изясни с цената на труда. Но доста по-важна е общата цена. В Румъния, данъчната политика към IT-компаниите е първо - нула налог общ приход. Ако си IT-служител, не плащаш налог общ приход, което подтиква развиване на бранша.
Корпоративно има безпределно доста тласъци да отвориш офис там. Програми, които ние имахме в България преди години, като " Инвеститор - клас А ", които сега са единствено за северозападна България - за западналите региони. Там IT бизнес не можеш да направиш. Можеш да точиш пари с тази стратегия, само че IT бизнес не можеш да направиш, просто тъй като няма хора.
Засегнахте тематиката за неналичието на хора , само че има ли качествени фрагменти ?
Бързият отговор е: Категорично има и постоянно е имало. Във ViTech сега съумяваме да наемем доста висококвалифицирани експерти, което е доста мотивиращо.
Софтуерни инженери ?
Да, само че и бизнес анализатори, и продуктови мениджъри.
Тези хора постоянно са съществували, само че сега и пазара на труда е по-различен и просто се виждат много по-често по интервютата. В момента няколко огромни компании в бранша, освободиха значително личен състав. Същевременно забележителен брой дребни сървис компании или банкрутираха, или бяха принудени да се свият то най-малко.
Големият проблем който аз виждам на пазара на труда сега е, че няма съвсем никаква опция за хората без или с по-малък опит. А това е много неприятно за развиването на бранша.
Но IT академиите бълват нови и нови фрагменти .
Професията се смята за високо платена, даже при ниска позиция за българските стандарти. Човек с нула опит стартира някъде и взема 2 хиляди лв. от вратата. Отделно до скоро даже посредствени фрагменти, стигаха до 5-6 хиляди лв. заплата за 2-3-4 години.
В момента не бих споделил че това е по този начин, само че цената се заплаща най-много от хората без опит. За тях почни няма търсене на пазара.
За една част от новите фрагменти секторът оферираше опция за преквалифициране от други специалности, привлечени от по-високите заплати. Тези хора могат и най-вероятно се връщат към предходните си специалности, то по-тъжното е, че секторът е недосегаем и за другите - хората, за които програмирането е пристрастеност. Това са хора, които учат информатика от учебно заведение, по-късно - в университет, в допълнение в академия, кадърни са и за жалост сега може и да не съумеят да се осъществят в сферата.
А нашата сфера, заради това, че имаше потребност от първите, изгуби нещо доста значимо - пристрастеността. Типичният програмист от вицовете е човек, който седи на мрачно вечер и рови нещо в компютъра - това му е животът. А огромна част от новите програмисти не пипат компютър в свободното време и пристрастеността им е надалеч от бранша, в които са просто поради по-високите заплати.
Радослав , разкажи ни по какъв начин CleverPine съумя да притегли вниманието на Lufthansa Technik?
CleverPine стартира работа Lufthansa Technik през 2021-а, в самото начало след основаването на CleverPine.
Lufthansa Technik е благосъстоятелност на Deutsche lufthansa, които са обществена компания с огромен държавен дял в тях и всички техни търгове са обществени. През 2021 имаше релативно дребен търг, за релативно малко пари, в който ние участвахме и го спечелихме.
Проектът трябваше да се направи за 4 или 5 месеца и ние доставихме продукта в точния момент и в бюджет. Това беше нещо което не остана неусетно и съществено ни отличи от изпълнителите по други търгове. И в действителност по този начин стартира една красива професионална връзка сред CleverPine и Lufthansa Technik, която след няколко години се разви до това да основем взаимното сдружение (JV) ViTech.
А логиката за това решение беше безспорна - част от изпълнителния ръб на Lufthansa Technik пристигна и много непосредствено ни сподели, че това, което ние вършим, се отличава от всичките им останали софтуерни снабдители и от всички техни вътрешни процеси и за тях няма по-логичен сътрудник за такова сдружение.
По какъв метод се отличавахте ?
Нещата, които вършим и методът ни на работа са фундаментално разнообразни. Топ мениджмънта на компанията сме повече от 15 години в IT-сектора и създадохме CleverPine с ясната концепция, че не желаеме да вършим това, което вършат всички останали сървис компании в България (а и не само).
Секторът на IT-услугите в България съставлява, в голямата си част продажба на хора и човекочасове. Без особена добавена стойност. IT-компаниите са агрегатори на хора по един или по различен метод, а техните клиенти, които търсят хора, отново по този начин на численост. Тези хора се дават на клиента и клиентът ги ръководи в границите на даден план. Ако го погледнеш по-отвисоко такива компании не са IT, а нещо като медиатори или HR-компании.
Съответно чиновниците в една аутсорсинг компания постоянно нямат огромна принадлежност към самия си шеф. А той от своя страна съвсем няма добавена стойност към клиента или за служителя.
CleverPine работи много друго - формираме продуктови екипи, такива каквито има в продуктовите компании и отхвърляме всевъзможни задължения които не дават отговор на тази конструкция - не отдаваме хора чартърен, не работим с планов мениджмънт от клиента или различен снабдител, не миксираме наши екипи с участници от клиента или друга компания. И съответното си носим цялата отговорност без да можем да имаме оправдания и да бъдем подвластни от хора отвън CleverPine.
Това, както всяка друга доктрина звучи малко изсъхнало, само че на процедура за клиента има голяма добавена стойност, тъй като получава решение на действителния си бизнес проблем, а не още работна ръка и техническа експертиза. Отделно, доста постоянно клиентите не са софтуерни компании и не са доста ефикасни в ръководството на IT планове и механически личен състав, което прави наемането на спомагателен външен запас още по неефективно.
От Lufthansa Technik разпознаха този метод на работа като добавящ доста повече стойност и като модел, който биха желали да има вътре в тяхната група.
Какво тъкмо прави ViTech потребна за Lufthansa Technik?
ViTech е напълно обособена компания, която обаче следва модела на CleverPine в основаването на екипи с висока успеваемост и добавена стойност. В момента Lufthansa Technik извършват необятната си тактика за цифровизация, чиито настоящ небосвод е до 2035 година.
ViTech би трябвало да извърши огромна част от тази цифровизация. Всъщност 90% от софтуера, който ще създадем за тях ще касае главната активност на Lufthansa Technik, а точно сервизирането на самолети и всички процеси към тази активност.
Амбициозен план от ваша страна .
Да, по този начин е и първоначално беше много заплашителен по няколко аргументи. Едната е, че, както загатнах, мащаба на LHT е заплашително огромен съпоставен с този на CleverPine и както тежестта на решенията по този начин и скоростта, с които те се взимат са трагично разнообразни. Също по този начин, даже в чистата цифровизация авиоиндустрията не търпи неточности. И продуктите, които би трябвало да доставим, би трябвало да са безупречни.
Какво е да се работи с компания от подобен мащаб ?
CleverPine работи главно с компании, сходни на Lufthansa Technik. С тях се работи и елементарно и мъчно. Лесно, тъй като това са огромни корпорации, които, когато са взели решение, всекидневно са отделили и бюджет и по-късно всичко е развой. С огромните компании се работи прогнозируемо.
Трудностите произтичат от вътрешно корпоративната политика, от която мъчно може да се предпазиш, а тя постоянно е в количества като за държавен уред. За всяка тематика дава отговор друг отдел и шеф, а за комплексните тематики си би трябвало консенсус и водене на доста на брой и постоянно дълги срещи.
Колко хора смятате да наемете в ViTech?
Екипът ни би трябвало да наброява сред 90 и 120 индивида, като до края на тази година ще бъдем 50 души, а следващата година ще бъдем на цялостния си размер.
И като приказваме за нови фрагменти . От началото на годината доста компании от IT промишлеността оповестиха , че редуцират личен състав , може ли да разясняваме аргументите за това ?
Аз не мисля, че това е такава оригиналност по-света, а по-скоро за България. В Съединени американски щати и Западна Европа няколко пъти е имало талази на освобождение, свързани с ниската точка на икономическите цикли, през какъвто минаваме сега. Този път това е допълнено от резултата на Коронавирус, свършването на " безплатните пари ", които бяха напечатани и не дребна част от тях стигнаха точно до софтуерните компании.
През 2023-та животът стартира да се връща към същинското обикновено и се видя, че няма да се работи единствено отдалечено, хората няма да пазарят единствено онлайн и няма да би трябвало да цифровизираме всеки аспект от бизнесите и живота си. Няма " ново обикновено " има просто обикновено. И в този момент в бранша тече нормализиране - това звучи разбираемо и е верният стопански термин.
Фактор са заплатите в IT бранша в България, както и данъчната политика. Комбинацията от двете ни реалокира от това да бъдем супер атрактивни за клиенти от централна и западна Европа, до това да бъдем сходни на цена като дестинация. Което също води до обикновено охлаждане на бранша в моменти, в които търсенето не е голямо.
Скъпо ли е за IT фирмите да работят в България ?
Да, и това е функционалност освен на заплатите (които са високи), само че и от ден на ден на данъчна политика - персонални налози и осигуровки, само че и на общата корпоративна данъчна политика, която в България е просто неуместна. България е най-скъпото място в Европа за фирмите в бранша на услугите.
В България никой разход в бранша на услугите, с изключение на заплатата и със виждам - офисите, не се брои като съседен за активността. Това значи, че всичко, което имаме в офиса - от водата до всички бенефити, които даваме, т.е. всички неща, които са отвън работното място, се броят за представителни разноски. И се начисляват налози върху тях и не се признават за разход.
Това прави доста безценен този бранш. Ние нямаме никаква държавна политика нито към ИТ бранша, нито изобщо към бранша на изнесените услуги, което е доста необичайно. Защото като пристигна време за повдигане на МОД все към тези браншове се гледа.
А в съпоставяне със съседските страни - в Сърбия , следим скупчване на IT - компании ?
Да - незадълбочено може да се изясни с цената на труда. Но доста по-важна е общата цена. В Румъния, данъчната политика към IT-компаниите е първо - нула налог общ приход. Ако си IT-служител, не плащаш налог общ приход, което подтиква развиване на бранша.
Корпоративно има безпределно доста тласъци да отвориш офис там. Програми, които ние имахме в България преди години, като " Инвеститор - клас А ", които сега са единствено за северозападна България - за западналите региони. Там IT бизнес не можеш да направиш. Можеш да точиш пари с тази стратегия, само че IT бизнес не можеш да направиш, просто тъй като няма хора.
Засегнахте тематиката за неналичието на хора , само че има ли качествени фрагменти ?
Бързият отговор е: Категорично има и постоянно е имало. Във ViTech сега съумяваме да наемем доста висококвалифицирани експерти, което е доста мотивиращо.
Софтуерни инженери ?
Да, само че и бизнес анализатори, и продуктови мениджъри.
Тези хора постоянно са съществували, само че сега и пазара на труда е по-различен и просто се виждат много по-често по интервютата. В момента няколко огромни компании в бранша, освободиха значително личен състав. Същевременно забележителен брой дребни сървис компании или банкрутираха, или бяха принудени да се свият то най-малко.
Големият проблем който аз виждам на пазара на труда сега е, че няма съвсем никаква опция за хората без или с по-малък опит. А това е много неприятно за развиването на бранша.
Но IT академиите бълват нови и нови фрагменти .
Професията се смята за високо платена, даже при ниска позиция за българските стандарти. Човек с нула опит стартира някъде и взема 2 хиляди лв. от вратата. Отделно до скоро даже посредствени фрагменти, стигаха до 5-6 хиляди лв. заплата за 2-3-4 години.
В момента не бих споделил че това е по този начин, само че цената се заплаща най-много от хората без опит. За тях почни няма търсене на пазара.
За една част от новите фрагменти секторът оферираше опция за преквалифициране от други специалности, привлечени от по-високите заплати. Тези хора могат и най-вероятно се връщат към предходните си специалности, то по-тъжното е, че секторът е недосегаем и за другите - хората, за които програмирането е пристрастеност. Това са хора, които учат информатика от учебно заведение, по-късно - в университет, в допълнение в академия, кадърни са и за жалост сега може и да не съумеят да се осъществят в сферата.
А нашата сфера, заради това, че имаше потребност от първите, изгуби нещо доста значимо - пристрастеността. Типичният програмист от вицовете е човек, който седи на мрачно вечер и рови нещо в компютъра - това му е животът. А огромна част от новите програмисти не пипат компютър в свободното време и пристрастеността им е надалеч от бранша, в които са просто поради по-високите заплати.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ