Ген. Кирил Цветков: Малка, модерна и готова да изпълни всичко армия се оказа само мечта
Малка, съвременна и подготвена да извърши всичко войска се оказа единствено една фантазия. Това съобщи за БГНЕС генерал-лейтенант о.р Кирил Цветков, ръководител на Асоциацията на Сухопътните войски на България (АСВБ).
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: 15 години България в НАТО – каква е равносметката?
Кирил Цветков: Много проекти и приказки и малко позитивни резултати, в случай че би трябвало да отговоря в резюме. Изпълнихме най-малко десетина проекта за промени, ликвидирахме въоръжените сили като институция като войските на другите министерства и оставихме една осакатена войска да извършва тяхната роля. Армията я съкратихме от 3-4 пъти в персонален състав, въоръжението и техниката 10 пъти, без да прибавим нито грам ново. Резултатът е това, което е в този момент: изцяло професионална войска, с 25-30 % некомплект, с разрушена военновременна мобилизационна система, с остаряло главно въоръжение и техника на възраст 40-50 години и демотивиран персонален състав, ниско заплатен и без самочувствие. Да не приказваме за другите детайли на защитата и сигурността- ресурси от запаси, подготовка на страната за защита, подготовка на популацията и така нататък Но едно е правилно, че се осигурихме с надеждна отбрана зад тила си- НАТО.
БГНЕС: Обмислен или прочувствен беше изборът да станем членове на Алианса?
Кирил Цветков: Трудно е да се каже кое надви в началния момент-ума или възприятията. Но преобладаваше страстта. През 1991 година бе закрит Варшавския контракт и внезапно се оказахме в безтегловно положение. С нещо би трябвало да се размени съдружника заради очертаващия се дефицита на качества и всички впериха очи в НАТО. Никой не мислеше какво ще ни коства това. После пристигнаха проектите за подготовка за участие в НАТО, условията и критериите за оперативна съгласуемост и към края на 90-те години може да се каже започнахме да обмисляме нещата и да планираме. Но да изпълниш всичко това, което се желае от нас, трябваха доста пари. Но към този момент никой не дава безплатно. И тогава заваляха решенията за нейното преобразяване в дребна, съвременна и подготвена да извърши всичко войска, което се оказа единствено една фантазия. Така че решението за участие на България в НАТО бе също политическо както бе и за Румъния, балтийските страни, Северна Македония, Черна гора. Както бе преди за Гърция, Турция, Португалия и други. Никоя от тези страни не извърши всички условия, само че бяха признати. Политиката надвива над разсъдъка.
БГНЕС: Консуматори ли сме на сигурност или способстваме за нея?
Кирил Цветков: Повече сме потребители и по-малко способстваме заради неизпълнението на проектите и стратегиите съгласувани с Алианса. Но това е във вътрешен проект, в зоната за отговорност на Алианса. Иначе ние изпълняваме настояванията за поддръжка на международния мир, пращаме нашите бойци на хиляди километри на задачи, харчим луди пари за това, вместо да си модернизираме армията.
БГНЕС: От срещата на върха през 2004 година до момента какви от поетите задължения изпълнихме?
Кирил Цветков: Опитвам се да си спомня и ми е мъчно. НАТО в никакъв случай не ни е поставял условия за редуциране на армията, нашите политици я редуцираха като тиражираха версията че извършват условия на Алианса. Похарчихме милиарди за вертолети, самолети, фрегати и комуникационно-информационни системи, само че без очевидно нарастване на качествата. Сега си имаме проблеми с поддръжката им. Изпълняваме уговорките си по Еър Полисинга. Участваме в задачите на НАТО доколкото можем. Участваме във всички взаимни учения на наша и непозната територия. Но цялостна съгласуемост с войските на НАТО е към момента недостижима фантазия.
БГНЕС: Какво е НАТО – знаят ли хората на 15 години по-късно за какво и какво значи за страната ни участието в Алианса?
Кирил Цветков: НАТО е военнополитически съюз, само че малко хора се замислят върху това и натъртват единствено на военната страна на блока. Но военната мощност е основана за поддръжка на политиката на Алианса, която обезпечава сигурността на неговите членове. Всички страни носят отговорност съгласно опциите си както за политиката по този начин и за поддържане на въоръжените сили на Алианса в задоволителна подготвеност. Алиансът няма свои лични сили, те се образуват от страните- членки по договорите и съгласно проектите, т.е и от България. Когато предоставяме небоеготови сили и средства ние сриваме проекти на Алианса и на това не се гледа с положително око от неговите ръководители. И аз не знам по какъв начин се усещат нашите ръководители на срещите в Алианса, когато се прецизират проектите и силите.
БГНЕС: Какъв съдружник е България с некомплекта, който има и рационализация, която към момента не завършила?
Кирил Цветков: Модернизацията не започвала, с цел да приказваме за привършване. Ако имаш некомплект от 20-30% приказваме към този момент за частична боеспособност. Ако към този некомплект прибавим качеството на въоръженията и техниката, боеспособността пада още, което ни трансформира в обезсърчителен съдружник на НАТО във военно отношение. Това го компенсират нашите политици с безпрекословна поддръжка в политиката и с даване на територия и връзки, които са нужни на Алианса. Но такава политика е нож с две остриета и не е несъмнено дали няма да се обърне против нас. /БГНЕС
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: 15 години България в НАТО – каква е равносметката?
Кирил Цветков: Много проекти и приказки и малко позитивни резултати, в случай че би трябвало да отговоря в резюме. Изпълнихме най-малко десетина проекта за промени, ликвидирахме въоръжените сили като институция като войските на другите министерства и оставихме една осакатена войска да извършва тяхната роля. Армията я съкратихме от 3-4 пъти в персонален състав, въоръжението и техниката 10 пъти, без да прибавим нито грам ново. Резултатът е това, което е в този момент: изцяло професионална войска, с 25-30 % некомплект, с разрушена военновременна мобилизационна система, с остаряло главно въоръжение и техника на възраст 40-50 години и демотивиран персонален състав, ниско заплатен и без самочувствие. Да не приказваме за другите детайли на защитата и сигурността- ресурси от запаси, подготовка на страната за защита, подготовка на популацията и така нататък Но едно е правилно, че се осигурихме с надеждна отбрана зад тила си- НАТО.
БГНЕС: Обмислен или прочувствен беше изборът да станем членове на Алианса?
Кирил Цветков: Трудно е да се каже кое надви в началния момент-ума или възприятията. Но преобладаваше страстта. През 1991 година бе закрит Варшавския контракт и внезапно се оказахме в безтегловно положение. С нещо би трябвало да се размени съдружника заради очертаващия се дефицита на качества и всички впериха очи в НАТО. Никой не мислеше какво ще ни коства това. После пристигнаха проектите за подготовка за участие в НАТО, условията и критериите за оперативна съгласуемост и към края на 90-те години може да се каже започнахме да обмисляме нещата и да планираме. Но да изпълниш всичко това, което се желае от нас, трябваха доста пари. Но към този момент никой не дава безплатно. И тогава заваляха решенията за нейното преобразяване в дребна, съвременна и подготвена да извърши всичко войска, което се оказа единствено една фантазия. Така че решението за участие на България в НАТО бе също политическо както бе и за Румъния, балтийските страни, Северна Македония, Черна гора. Както бе преди за Гърция, Турция, Португалия и други. Никоя от тези страни не извърши всички условия, само че бяха признати. Политиката надвива над разсъдъка.
БГНЕС: Консуматори ли сме на сигурност или способстваме за нея?
Кирил Цветков: Повече сме потребители и по-малко способстваме заради неизпълнението на проектите и стратегиите съгласувани с Алианса. Но това е във вътрешен проект, в зоната за отговорност на Алианса. Иначе ние изпълняваме настояванията за поддръжка на международния мир, пращаме нашите бойци на хиляди километри на задачи, харчим луди пари за това, вместо да си модернизираме армията.
БГНЕС: От срещата на върха през 2004 година до момента какви от поетите задължения изпълнихме?
Кирил Цветков: Опитвам се да си спомня и ми е мъчно. НАТО в никакъв случай не ни е поставял условия за редуциране на армията, нашите политици я редуцираха като тиражираха версията че извършват условия на Алианса. Похарчихме милиарди за вертолети, самолети, фрегати и комуникационно-информационни системи, само че без очевидно нарастване на качествата. Сега си имаме проблеми с поддръжката им. Изпълняваме уговорките си по Еър Полисинга. Участваме в задачите на НАТО доколкото можем. Участваме във всички взаимни учения на наша и непозната територия. Но цялостна съгласуемост с войските на НАТО е към момента недостижима фантазия.
БГНЕС: Какво е НАТО – знаят ли хората на 15 години по-късно за какво и какво значи за страната ни участието в Алианса?
Кирил Цветков: НАТО е военнополитически съюз, само че малко хора се замислят върху това и натъртват единствено на военната страна на блока. Но военната мощност е основана за поддръжка на политиката на Алианса, която обезпечава сигурността на неговите членове. Всички страни носят отговорност съгласно опциите си както за политиката по този начин и за поддържане на въоръжените сили на Алианса в задоволителна подготвеност. Алиансът няма свои лични сили, те се образуват от страните- членки по договорите и съгласно проектите, т.е и от България. Когато предоставяме небоеготови сили и средства ние сриваме проекти на Алианса и на това не се гледа с положително око от неговите ръководители. И аз не знам по какъв начин се усещат нашите ръководители на срещите в Алианса, когато се прецизират проектите и силите.
БГНЕС: Какъв съдружник е България с некомплекта, който има и рационализация, която към момента не завършила?
Кирил Цветков: Модернизацията не започвала, с цел да приказваме за привършване. Ако имаш некомплект от 20-30% приказваме към този момент за частична боеспособност. Ако към този некомплект прибавим качеството на въоръженията и техниката, боеспособността пада още, което ни трансформира в обезсърчителен съдружник на НАТО във военно отношение. Това го компенсират нашите политици с безпрекословна поддръжка в политиката и с даване на територия и връзки, които са нужни на Алианса. Но такава политика е нож с две остриета и не е несъмнено дали няма да се обърне против нас. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ