Малка белочела и посевна гъска са наблюдавани в Бургаските езера

Малка белочела и посевна гъска са следени в Бургаските езера в последните дни на януари по време на постоянния мониторинг на птиците във влажните зони на Бургас, осъществяван от екип на Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП).
И двата типа гъски се срещат доста рядко в България. Особено радващо е наличието на дребната белочела гъска, която е международно заплашен тип, за чието запазване се поставят грижи на интернационално равнище. Малката белочела и посевната гъска са видяни измежду ято от 3500 огромни белочели гъски.

Наблюденията на международно застрашения тип в Бургаските влажни зони зачестиха пред последните 4 години, което евентуално се дължи и на по-детайлните проучвания на зимуващите гъски, които се организират в региона. Статистиката демонстрира, че това е 45-то наблюдаване на дребна белочела гъска в Бургас от 2014 година насам или откогато се организират целеви изследвания на типа. Зачестилите наблюдения на дребна белочела гъска в региона на Бургас слагат Бургаските влажни зони едни от най-важните за типа на територията на Европа.

Едва в края на януари тази години екипа на Българско дружество за защита на птиците откри в региона на Бургас 17 000 огромни белочели гъски. Това е най-високата бройка на типа на територията на страната ни през тази зима. Като последна точка за зимуване на огромните белочели гъски, численостите им в Бургаските влажни зони мощно варират според от метеорологичните условия. Въпреки, че температурите в Бургас през този зимен месец са по-скоро пролетни, евентуално под натиска на ниските температури и снеговалежи в страните северно от България, първите огромни ята на гъски дойдоха у нас в средата на януари.

Заедно с 17 000 огромни белочели гъски са следени и 120 червеногуши гъски - различен международно заплашен тип. Този необичаен и заплашен от изгубване тип зимува все по-често и с по-високи числености в Бургаските влажни зони, като предходната зима доближиха рекордните за региона 38 000 индивида.