Малайският мрежест питон има научно название Malayopython reticulates и е

Малайският мрежест питон има научно наименование Malayopython reticulates и е най-дългата змия в света, а като тегло заема трето място след зелената анаконда и бирманския питон. Легенди и потвърдени случаи на усвояване на хора от този тип змия са му спечелили страховита популярност.

В Червената книга на застрашените типове този тип змия е посочен като малко заплашен, тъй като е необятно публикуван и има малко врагове поради размерите си. С всичко това той буди любознание измежду хората.

Произход на малайския мрежест питон

Мрежестият питон е разказан за първи път през 1801 година от немският натуралист Шнайдер. Специфичното му име значи безусловно сходен на мрежа поради комплицирания пъстър модел на шарките му.

Родовото име е препоръчано от френския натуралист Доден през 1803 година, причисляващо го към линията на питоните.

Местообитание на малайския мрежест питон

Мрежестият питон има за своя татковина Югоизточна Азия и западен Бангладеш до Югоизточен Виетнам и островите западно от Нова Гвинея. Мрежести питони има и в източните елементи на Судан и в някои северни територии на Австралия.

Malayopython reticulates населява най-вече тропически дъждовни гори, влажни зони и тревни гори на надморска височина от 1200-2500 митра.

Малайският мрежест питон има потребност от непосредственост до вода както за отбрана, по този начин и за хващане на плячка. Питоните употребяват водата като камуфлаж, с цел да се скрият, преди да атакуван плячката си от засада.

Това държание се следи във влажните зони, където мрежестите питони се крият под храстите, с цел да атакуван плячката си.

Как наподобява малайският мрежест питон

Малайският мрежест питон е влечуго с дължина на тялото от 4.78 метра и тегло до 170 кг. Някои човеци са достигали дължина до 9 метра и тегло до 270 кг.

Външно питонът от този тип е е ярко жълтеникав до кафяв на цвят в гръбната част на тялото, с черни линии, разпростряли се от вентралната област на очите и по диагонал надолу по муцуната. Понякога друга черна линия се следи на главата на змията и се простира от края на муцуната до основата на черепа или до тила.

По гърба на змията има повтарящи се шарки Х, наподобяващи елмаз. По-малките питони имат необятни линии с петна по гърбовете.

Разграничаването на типа от други сходни питони е като се изследва горната челюст.Мрежестият питон има липса на странична или изпъкнала фигура там.

Съществува сексуален диморфизъм - женските са по-едри от мъжките. Средната женска е дълго 6.09 метра и тежи 90 кг, а междинният мъжки е дълъг 4.5 метра и тежи 45 кг.

Възпроизводство на малайския мрежест питон

Мрежестия питон употребява трептения, с цел да даде знак на женската, че е подготвен за чифтосване. Мъжкият потрива тялото си в това на женската. Когато женската е подготвена да чифтосване, тя повдига опашката си и чифтосването се реализира. Женският малайски мрежест питон може да резервира спермата на мъжкия за по-късно, когато времето е удобно. Женската може да има няколко сътрудници за един сезон.

Размножителния сезон на малайските мрежести питони стартира през февруари и март. Щом зимата отстъпи, те стартират подготовка за чифтосване. Размножаването при тях се дефинира според от измененията в климата в региона, който населяват.

Търси се зона, богата на плячка, с цел да може женската да сътвори поколение. Влажните зони, неразвити и необитаеми, са най-подходящи, тъй като по този начин майката може да пази и инкубира яйцата сполучливо.

Възрастния питон е подготвен за размножаване при постигане на дължина от 2.5 метра за мъжките и 3 метра за женските. Това значи, че змиите са на възраст 3-5 години и за двата пола.

Когато малайският мрежест питон живее в богата на плячка зона, той може да се развъди един път всяка година, само че при бедна зона това става един път на всеки 2-3 години.

Този тип се развъжда посредством яйца. Всяко женска може да снесе от 8 до 107 яйца, само че най-често са 25-50 на брой, всяко по 0.15 грама.След като женската ги снесе, тя ги слага в гнездо за към 90 дни, до момента в който станат подготвени да се излюпят. Малките употребяват яйчен зъб, с който пробиват черупката. Мрежестият питон остава навит към яйцата, с цел да ги топли.

В момента на излюпването си дребните са дълги към 60 сантиметра и тежат към 140 грама.

Веднага след излюпването питонът смъква кожата си и стартира да се крие, с цел да дебне гризачи за плячка, защото ролята на майката е изчерпана след излюпването на дребните.

Мрежестият питон живее сполучливо както на независимост, по този начин и в плен, като продължителността на живота му в плен е по-голяма. Най-дълго на независимост животът на питона може да стигне до 23 години, а в плен е до 32 години.

Хранене на малайския мрежест питон

Малайският мрежест питон като множеството си родственици и див звяр, дебнещ от засада. Той изчаква прикрит плячката си да навлезе в обсега на удара му, зашеметява я, след това се навива към нея и я задушава посредством стесняване. Поглъща жертвата си цяла. Храносмилането е постепенно и дълго, като влечугото през това време губи от подвижността си.

Естествената му диета включва бозайници и от време на време птици. Малките екземпляри с дължина до 3-4 метра се хранят най-вече с дребни бозайници като плъхове, други гризачи, прилепи и земеровки.

По- едрите атакуват циветки, примати, свине и диви елени с тегло над 60 кг.

Мрежестият питон е в положение да погълне плячка до ¼ от личното си тегло и дължина. Случва се да погълне и домашни котки и кучета, кокошки и други птици.

При нападението мрежестия питон открива топлината, предавана от жертвата, дефинира нейното местонахождение посредством температурното съответствие на плячката и околната среда и по този начин може да улови жертва, без безусловно да я вижда.

Поведение на малайския мрежест питон

Този питон е съвсем ням за шумовете из въздуха и с лимитирано зрение заради неподвижните клепачи. Затова разчита на обонянието си и докосването, с цел да локализира плячката. Това влечуго няма уши, а орган, който долавя вибрациите по земята. За да споделят, тези змии основават трептения по земята. Използват ги при чифтосване или да оповестят на други човеци, че това е тяхна територия.

Едрото влечуго има носни кухини, само че с цел да улови миризми, употребява езика си, с цел да избута частици въздух до органа, който се намира на върха на змийската уста.

За връзка със себеподобни, този питон употребява и феромони, които нанася върху горния пласт на почвата. Така оставя информация за възрастта, пола и репродуктивните си благоприятни условия. За привличане на партньорка, питоните водят борби за владичество едни с други.

Малайският мрежест питон и другите животни

Мрежестият питон е измежду дребното животни, за които индивидът е плячка. Нападенията над хора са редки, само че има документирани такива случаи, както в дивата природа, по този начин и в плен.

Самите питони не са застрашени от други врагове поради огромния им размер. Само яйцата са уязвими, както и новоизлюпените дребни, които биват нападани от хищни птици - ястреби, орли, чапли и от дребни бозайници. Възрастните са нападани единствено от крокодили и други едри хищници.

Все отново най-опасни за тяхното свободно битие са хората, които ги ловуват и продават за домашни любимци, само че и за месо и кожа.