Икономист: Преките чуждестранни инвестиции са недостатъчни
„ Макрорамката за 2018 година е на обичайно равнище, защото предстоящият растеж на Брутният вътрешен продукт ще премине над 3,5% годишно. Отчита се ниска инфлация, висока претовареност. Малко изненадващо беше, че през ноември даже се регистрира дефлация, а имаше митинги за високите цени на горивата и изобщо повишаването на живота. През тази година набъбнаха и приходите - минималните заплати, както и междинната заплата. Би могло да се смята, че по този метод персоналните финанси приблизително на всеки са се нараснали “.
Това сподели в изявление за БНР икономистът Румен Гълъбинов. Нарастването на персоналните приходи обаче е в конкуренция с цените, регистрира той. Увеличението на цените евентуалното ще продължи и през 2019-а. „ Сега сме очевидци на едни по-ниски цени на суровия нефт на интернационалния пазар - 50 - 55 $, обаче ползата на страните членки на ОПЕК е да държат цената на петрола над 70 $ за барел и евентуално ще се създадат опити от страна на експортьорите на нефт да издигнат цената. Разбира се, аз не чакам тя да отиде на някакви върхови равнища, само че надали ще остане толкоз ниска. Тук конкуренцията е от страна на добива на шистови петрол и газ. В този смисъл огромен състезател на интернационалния пазар стават Съединени американски щати и страни, които не са членки на ОПЕК, примерно Русия “, добави той.
За България е значимо да имаме допустимо по-либерален пазар на горива – течни горива и газ, сподели още икономистът. „ В последната седмица получихме и решение от Европейската комисия за санкция - това е някаква оценка, че ние не сме либерализирали задоволително пазара си на търговия и пренос на природен газ “.
Гълъбинов напомни, че държавните чиновници, лекарите и медицинският личен състав ще получават по-големи заплати следващата година. „ Хубаво би било идната година, с изключение на административно нарастване на минималните и на заплатите в избрани държавни браншове, да усетим естествено нарастване на приходите в действителната стопанска система. За мен, само и единствено, централно, това може да пристигна от повече вложения. Инвестициите са ключът, който отключва капацитета на една стопанска система да се развива ускорено. На нас към момента директните задгранични вложения са ни незадоволителни. Имаме доста какво още да създадем в това отношение “, съобщи Гълъбинов.
Икономистът даде и образец – сега произвеждаме елементи за коли, само че би било отлично да притеглим стратегически вложител на огромна компания, която да построи цялостен цех у нас и по този начин да притеглим цялата добавена стойност по веригата. „ Тогава можем да кажем, че такава огромна инвестиция подвига продуктивността, явно, с което ставаме конкурентноспособни, в това число и интернационален пазар и надлежно се подвигат и приходите. Примерно 2000-3000-4000 индивида, които ще работят в това голямо произвеждане, сигурно ще бъдат с положителни приходи “, сподели още той.
Държавата прави старания за привличане на вложители от висок клас, само че те са незадоволителни. Според икономиста това би трябвало „ да бъде издигнато в топприоритет на икономическата политика и с него да се занимава висшото управление на страната. Според Гълъбинов би могло за вложенията да дава отговор вицепремиер. „ Когато желаеме в някаква индустриална зона, имаме такива, да настаним един голям вложител, би трябвало наготово да му се дадат неща, за които другояче би направил разноски и би изгубил време - подписване на концесионен контракт за наем или за лизинг на терена за 30 години напред, обезпечаване на цялата инфраструктура, обезпечаване на цялостна информационна съгласуваност, в това число с интернет и наложително с електричество. Всичко би трябвало да е налично, готово, на терен. Поне страната да обезпечи минимума условия и среда, които могат да се употребяват незабавно, още идната година, с цел да може да се влага. Примерно за едно произвеждане на коли се влага не по-малко от 1 милиард евро за няколко години, с цел да стартира произвеждане и да излязат от конвейера първите коли. Заслужава си да се направи това от страната, защото, все още, ние годишно имаме към един милиард евро общо, сумарно, директни задгранични вложения, а по този начин може единствено от един стратегически вложител да ги удвоим “, съобщи Гълъбинов.
Икономистът чака комплицирана 2019 година поради изострените търговски спорове в света. В Европейския съюз се следи закъснение на стопанската система за третото тримесечие на 2018 година. Някои вложители даже смятат, че би трябвало деликатно да подходим към 2019-а. „ Не бих могъл да се наемам, че ще стартира идната година рецесията, само че има предпоставки за доближаване на криза. В това отношение би трябвало да сме по-консервативни с прогнозите и за икономическия си напредък и обезателно да сме по-прибрани от позиция на държавни разноски. Мисля, че е извънредно време да се съчетаят някои - дефицита на дипломиран личен състав в действителната стопанска система с раздутата държавна администрация и да се балансират с една промяна на държавната администрация в България, оптимизация на състава ѝ, преквалификация, образование и пренасочването ѝ към действителната стопанска система “, безапелационен бе Румен Гълъбинов.
Към момента отговаряме на множеството от количествените индикатори за участие в еврозоната, само че би трябвало да следим равнището на инфлацията. Важно е да успеем да завършваме участието в Шенген. „ Шенген и еврозоната ще ни оказват помощ стопански още в самия миг, в който се почувства настройката България и Румъния да бъдат признати, примерно по въздух. За нас е доста значимо да бъдем признати и по слуша, защото нашия интернационален превоз е конкурентоспособен и това е метод влизането ни в Шенген да компенсира част от минусите, които ще понесем от пакета „ Макрон “ за подвижност. Освен това туризмът ни е мощен, а Шенген е метод да се благоприятства още повече визитата на България. България е натурален географски логистичен център и би трябвало използваме това “, приключи икономистът.
Това сподели в изявление за БНР икономистът Румен Гълъбинов. Нарастването на персоналните приходи обаче е в конкуренция с цените, регистрира той. Увеличението на цените евентуалното ще продължи и през 2019-а. „ Сега сме очевидци на едни по-ниски цени на суровия нефт на интернационалния пазар - 50 - 55 $, обаче ползата на страните членки на ОПЕК е да държат цената на петрола над 70 $ за барел и евентуално ще се създадат опити от страна на експортьорите на нефт да издигнат цената. Разбира се, аз не чакам тя да отиде на някакви върхови равнища, само че надали ще остане толкоз ниска. Тук конкуренцията е от страна на добива на шистови петрол и газ. В този смисъл огромен състезател на интернационалния пазар стават Съединени американски щати и страни, които не са членки на ОПЕК, примерно Русия “, добави той.
За България е значимо да имаме допустимо по-либерален пазар на горива – течни горива и газ, сподели още икономистът. „ В последната седмица получихме и решение от Европейската комисия за санкция - това е някаква оценка, че ние не сме либерализирали задоволително пазара си на търговия и пренос на природен газ “.
Гълъбинов напомни, че държавните чиновници, лекарите и медицинският личен състав ще получават по-големи заплати следващата година. „ Хубаво би било идната година, с изключение на административно нарастване на минималните и на заплатите в избрани държавни браншове, да усетим естествено нарастване на приходите в действителната стопанска система. За мен, само и единствено, централно, това може да пристигна от повече вложения. Инвестициите са ключът, който отключва капацитета на една стопанска система да се развива ускорено. На нас към момента директните задгранични вложения са ни незадоволителни. Имаме доста какво още да създадем в това отношение “, съобщи Гълъбинов.
Икономистът даде и образец – сега произвеждаме елементи за коли, само че би било отлично да притеглим стратегически вложител на огромна компания, която да построи цялостен цех у нас и по този начин да притеглим цялата добавена стойност по веригата. „ Тогава можем да кажем, че такава огромна инвестиция подвига продуктивността, явно, с което ставаме конкурентноспособни, в това число и интернационален пазар и надлежно се подвигат и приходите. Примерно 2000-3000-4000 индивида, които ще работят в това голямо произвеждане, сигурно ще бъдат с положителни приходи “, сподели още той.
Държавата прави старания за привличане на вложители от висок клас, само че те са незадоволителни. Според икономиста това би трябвало „ да бъде издигнато в топприоритет на икономическата политика и с него да се занимава висшото управление на страната. Според Гълъбинов би могло за вложенията да дава отговор вицепремиер. „ Когато желаеме в някаква индустриална зона, имаме такива, да настаним един голям вложител, би трябвало наготово да му се дадат неща, за които другояче би направил разноски и би изгубил време - подписване на концесионен контракт за наем или за лизинг на терена за 30 години напред, обезпечаване на цялата инфраструктура, обезпечаване на цялостна информационна съгласуваност, в това число с интернет и наложително с електричество. Всичко би трябвало да е налично, готово, на терен. Поне страната да обезпечи минимума условия и среда, които могат да се употребяват незабавно, още идната година, с цел да може да се влага. Примерно за едно произвеждане на коли се влага не по-малко от 1 милиард евро за няколко години, с цел да стартира произвеждане и да излязат от конвейера първите коли. Заслужава си да се направи това от страната, защото, все още, ние годишно имаме към един милиард евро общо, сумарно, директни задгранични вложения, а по този начин може единствено от един стратегически вложител да ги удвоим “, съобщи Гълъбинов.
Икономистът чака комплицирана 2019 година поради изострените търговски спорове в света. В Европейския съюз се следи закъснение на стопанската система за третото тримесечие на 2018 година. Някои вложители даже смятат, че би трябвало деликатно да подходим към 2019-а. „ Не бих могъл да се наемам, че ще стартира идната година рецесията, само че има предпоставки за доближаване на криза. В това отношение би трябвало да сме по-консервативни с прогнозите и за икономическия си напредък и обезателно да сме по-прибрани от позиция на държавни разноски. Мисля, че е извънредно време да се съчетаят някои - дефицита на дипломиран личен състав в действителната стопанска система с раздутата държавна администрация и да се балансират с една промяна на държавната администрация в България, оптимизация на състава ѝ, преквалификация, образование и пренасочването ѝ към действителната стопанска система “, безапелационен бе Румен Гълъбинов.
Към момента отговаряме на множеството от количествените индикатори за участие в еврозоната, само че би трябвало да следим равнището на инфлацията. Важно е да успеем да завършваме участието в Шенген. „ Шенген и еврозоната ще ни оказват помощ стопански още в самия миг, в който се почувства настройката България и Румъния да бъдат признати, примерно по въздух. За нас е доста значимо да бъдем признати и по слуша, защото нашия интернационален превоз е конкурентоспособен и това е метод влизането ни в Шенген да компенсира част от минусите, които ще понесем от пакета „ Макрон “ за подвижност. Освен това туризмът ни е мощен, а Шенген е метод да се благоприятства още повече визитата на България. България е натурален географски логистичен център и би трябвало използваме това “, приключи икономистът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ