Петър Чобанов: Членството в еврозоната носи възможности, но и предизвикателства за финансите
След приемането на еврото, обществените финанси на България ще са изправени както пред провокации, по този начин и пред благоприятни условия, като главното предизвикателство е да се избегне трайно намаляване на поредно поддържаната фискална дисциплинираност през годните.
Това уточни подуправителят на Българската национална банка Петър Чобанов по време на Конференция на високо ниво на гуверньорите от нидерландско-белгийската група, провело се в Брюксел на 12-13 февруари, оказва се от интернет страницата на Българска народна банка.
По думите на Чобанов, който взе присъединяване в панел на тематика " Парична политика: какви са прогнозите за инфлацията, ребалансирането на портфейлите и мандатите на централните банки? “, фискалната дисциплинираност, поддържана от България след въвеждането на валутния ръб в наши дни намира отражение в ниското ниво на държавния дълг на страната.
" Запазването на това завещание е от значително значение, защото участието в еврозоната не замества нуждата от използването на рационална национална фискална политика. В същото време, фискалната предвидимост изисква и постоянна данъчна политика. Запазването на сегашната ниска и транспарантна данъчна тежест в България е значимо относително преимущество и основен фактор за капиталовите решения, конкурентоспособността и дълготрайния напредък “, споделя Чобанов.
Според подуправителя на Българска народна банка приемането на еврото основава някои фискални благоприятни условия, като един от позитивните резултати е опцията за дейно потребление на спомагателното фискално пространство, подбудено от по-ниските бюджетни разноски за лихви заради понижената награда за държавен риск и усъвършенствания държавен кредитен рейтинг.
" Тези изгоди обаче би трябвало да се употребяват рационално — най-много за поддръжка на стимулиращите растежа обществени вложения и структурните промени, а не за финансиране на непрекъснато възходящи настоящи разноски “, споделя той.
Чобанов акцентира, че участието в еврозоната единствено по себе си не подсигурява стабилно понижаване на наградите за държавен риск. Според него, дълготраен спад в доходността по държавните скъпи бумаги може да се обезпечи единствено посредством продължаващи рационални макроикономически политики, фискална резистентност и институционално подсилване.
" Опитът на последно включилите се страни към еврозоната демонстрира, че след първичното повишение на кредитния рейтинг след присъединението, по-нататъшните усъвършенствания се дължат на удобни вероятности за напредък, по-силни институционални рамки и постоянна низходяща наклонност на обществения дълг “, споделя той, добавяйки, че участието в Икономическия паричен съюз (ИПС) не е последна точка, а рамка, в която рационалните политики и структурните промени оформят дълготрайните стопански резултати.
По думите му, тези промени би трябвало да целят възстановяване на бизнес средата, поощряване на по-динамично предложение на работна ръка поради неподходящите демографски трендове, понижаване на високата енергийна активност на стопанската система и енергийните разноски на предприятията, които оказват напън върху конкурентоспособността.
“Всъщност, тези провокации са общи за целия ИПС и изискват координирани старания за подсилване на капацитета за дълготраен напредък на еврозоната “, споделя той.
Според Чобанов, присъединението на България към еврозоната основава висока степен на предвидимост в областта на паричната политика, и в интервал на засилена геополитическа фрагментираност ясно демонстрира стратегическата ориентировка на страната ни в Европа.
