Макрон неприятно изненада Балканите
Макрон насочи едно прекомерно рисково обръщение към Балканите. От речта му в Страсбург стана ясно и друго: когато се обръща към европейците, Макрон в действителност засяга само гласоподавателите в Западна Европа, счита Иван Кръстев.
Речта на Еманюел Макрон пред Европейския парламент даде стартовия изстрел на акцията за европейските избори през 2019 година Но откакто изслушахме това красиво слово, ние отново не разбрахме дали президентът ще се опита и в Европа да направи това, което направи във Франция преди година: да разбие политическите партии и да сътвори нова проевропейска платформа в съпротива на актуалното статукво. Дали ще рискува да хвърли ръкавицата към дясноцентристките партии, които сега са на власт в множеството европейски страни, и по този метод даже да се смрази с канцлера Меркел? Как в последна сметка счита да се оправи с възходящото напрежение сред Източна и Западна Европа? И не на последно място - по какъв метод има намерение да инжектира нова демократична сила в европейския план, и по-специално в тези страни, в които хората четат речите му в превод?
Във Франция политиката и поезията към този момент от епохи са в щастливо брачно общуване и Еманюел Макрон остава правилен на тази фамилна традиция. Той сподели, че драмата му лежи на сърцето: когато говореше за новата " революция " в Европа и за заплахите от национализма, Макрон ефектно възкликна, че не желае да принадлежи към едно " потомство от сомнамбули ". И тормози политическите си съперници от европейското дясно, защитавайки европейските полезности освен против похищенията на властнически властници отвън Европейски Съюз (разбирай Русия, Китай, Турция), само че и против антилибералите вкъщи (разбирай Унгария, Полша). Той завоюва точки и с политическия си прагматизъм, доколкото се отклони от класическите федералистки настройки на прогресивните среди във Франция и не се застъпи за Съединените европейски щати, а вместо това предложи общоевропейски цифров налог, който ще укрепи Брюксел.
Предпазлив визионер
Френският водач очевидно е решил да влезе в ролята на внимателен визионер. За своите желани политически варианти той приказва по-скоро с подмятания, в сравнение с в прав текст. Като изразителност речта му беше мощна, само че в действителност най-забележително в нея беше премълчаното. Макрон подмина с съмнително безмълвие да вземем за пример въпроса за промените в еврозоната, който беше централен в речта му в Сорбоната предходната година. Това безмълвие е явен сигнал за компликациите в германско-френските договаряния за Европейски валутен съюз. Той съвсем не засегна позицията на Европа във връзка с свободната търговия и остана политически колеблив както по въпроса за справяне с миграцията, по този начин и за връзките сред Европа и Съединените щати.
Генерал Дьо Гол преди време беше споделил, че същинският водач постоянно крие в ръкава си някаква изненада, която другите не могат да вдървен, до момента в който в това време тя провокира у публиката запъхтян екстаз. Изненадата в ръкава на Макрон беше посланието му за бъдещето на европейското разширение. " Аз не желая Балканите да се извърнат към Турция или Русия ", сподели френският президент в Страсбург. И незабавно добави обаче, че не желае и такава Европа, която въпреки още в този момент да действа мъчно с 28, а на следващия ден даже единствено с 27 страни членки, все пак счита, че може да продължи със същата галопираща скорост напред и скоро да сплотява 30, в случай че не и 32 страни при същите правила.
Изявление с взривоопасен капацитет
Макрон сложи пръст в раната и болшинството европейци несъмнено ще се съгласят с него, че няма никакъв смисъл да се приказва за разширение, в случай че не е ясно какъв тъкмо Европейски Съюз желаеме да разширяваме. В момента несъмнено няма никакъв възторг за разширението на Евросъюза, без значение дали с страните от Западните Балкани, с Турция или с Украйна. Ако се организира допитване, болшинството европейски гласоподаватели сигурно ще кажат, че по-скоро избират Европейски Съюз да се свива, в сравнение с да се уголемява. Но като практическо влияние това обръщение на Макрон беше същинска политическа злополука. Да, патетичното възклицание на Жан-Клод Юнкер, че единствената опция на интеграцията на Балканите е нова война в района, може да се пренебрегне като характерен образец за баналността като последно леговище.
Истината е обаче, че изказването на Макрон съдържа взривоопасния капацитет да утежни в допълнение ситуацията в района. България, която сега ръководи Европейски Съюз, има цялостното право да упрекне френския президент, че на фона на неговото изказване усърдно квалифицираната среща на върха за Западните Балкани през май стартира да звучи като неприятен анекдот. Европейската комисия пък има цялостното право да пояснява неговото изказване като нож в гърба. А проевропейските реформатори в района имат цялостното право да обвинят Макрон, че подкопава позициите им.
" Конструктивната двоякост " - дълго време тъкмо това беше желаната брюкселска тактика във връзка с Балканите. Европейските политици обичат да повтарят, че когато става дума за приемането на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, единственият въпрос е " по кое време ". В реалност никой в Брюксел или в Белград не има вяра, че през 2025 година някоя от страните в района ще бъде член на Европейски Съюз. Независимо от това досегашната игра на Брюксел се наричаше " Държим вратата отворена за Балканите ", а Макрон реши да затръшне тази врата - най-малко за момента. И никой не може да го упрекне за това. Можем обаче да го упрекнем за друго: той " замрази " разширението, без да предложи някаква различна, и по този начин по едно и също време утежни рецесията на Балканите и отслаби позицията на Европейски Съюз в района. Стана ясно и още нещо: когато се обръща към европейците, Макрон в действителност засяга само гласоподавателите в Западна Европа.
Иван Кръстев е началник на Центъра за демократични тактики в София, откривател в Института по филантропични и обществени науки (IWM) във Виена. Основател и член на Европейския съвет за външна политика. От 2015 година насам Кръстев постоянно разгласява разбори за интернационалното издание на " Ню Йорк таймс ". Настоящата публикация е писана особено за " Дойче веле ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (205)
Речта на Еманюел Макрон пред Европейския парламент даде стартовия изстрел на акцията за европейските избори през 2019 година Но откакто изслушахме това красиво слово, ние отново не разбрахме дали президентът ще се опита и в Европа да направи това, което направи във Франция преди година: да разбие политическите партии и да сътвори нова проевропейска платформа в съпротива на актуалното статукво. Дали ще рискува да хвърли ръкавицата към дясноцентристките партии, които сега са на власт в множеството европейски страни, и по този метод даже да се смрази с канцлера Меркел? Как в последна сметка счита да се оправи с възходящото напрежение сред Източна и Западна Европа? И не на последно място - по какъв метод има намерение да инжектира нова демократична сила в европейския план, и по-специално в тези страни, в които хората четат речите му в превод?
Във Франция политиката и поезията към този момент от епохи са в щастливо брачно общуване и Еманюел Макрон остава правилен на тази фамилна традиция. Той сподели, че драмата му лежи на сърцето: когато говореше за новата " революция " в Европа и за заплахите от национализма, Макрон ефектно възкликна, че не желае да принадлежи към едно " потомство от сомнамбули ". И тормози политическите си съперници от европейското дясно, защитавайки европейските полезности освен против похищенията на властнически властници отвън Европейски Съюз (разбирай Русия, Китай, Турция), само че и против антилибералите вкъщи (разбирай Унгария, Полша). Той завоюва точки и с политическия си прагматизъм, доколкото се отклони от класическите федералистки настройки на прогресивните среди във Франция и не се застъпи за Съединените европейски щати, а вместо това предложи общоевропейски цифров налог, който ще укрепи Брюксел.
Предпазлив визионер
Френският водач очевидно е решил да влезе в ролята на внимателен визионер. За своите желани политически варианти той приказва по-скоро с подмятания, в сравнение с в прав текст. Като изразителност речта му беше мощна, само че в действителност най-забележително в нея беше премълчаното. Макрон подмина с съмнително безмълвие да вземем за пример въпроса за промените в еврозоната, който беше централен в речта му в Сорбоната предходната година. Това безмълвие е явен сигнал за компликациите в германско-френските договаряния за Европейски валутен съюз. Той съвсем не засегна позицията на Европа във връзка с свободната търговия и остана политически колеблив както по въпроса за справяне с миграцията, по този начин и за връзките сред Европа и Съединените щати.
Генерал Дьо Гол преди време беше споделил, че същинският водач постоянно крие в ръкава си някаква изненада, която другите не могат да вдървен, до момента в който в това време тя провокира у публиката запъхтян екстаз. Изненадата в ръкава на Макрон беше посланието му за бъдещето на европейското разширение. " Аз не желая Балканите да се извърнат към Турция или Русия ", сподели френският президент в Страсбург. И незабавно добави обаче, че не желае и такава Европа, която въпреки още в този момент да действа мъчно с 28, а на следващия ден даже единствено с 27 страни членки, все пак счита, че може да продължи със същата галопираща скорост напред и скоро да сплотява 30, в случай че не и 32 страни при същите правила.
Изявление с взривоопасен капацитет
Макрон сложи пръст в раната и болшинството европейци несъмнено ще се съгласят с него, че няма никакъв смисъл да се приказва за разширение, в случай че не е ясно какъв тъкмо Европейски Съюз желаеме да разширяваме. В момента несъмнено няма никакъв възторг за разширението на Евросъюза, без значение дали с страните от Западните Балкани, с Турция или с Украйна. Ако се организира допитване, болшинството европейски гласоподаватели сигурно ще кажат, че по-скоро избират Европейски Съюз да се свива, в сравнение с да се уголемява. Но като практическо влияние това обръщение на Макрон беше същинска политическа злополука. Да, патетичното възклицание на Жан-Клод Юнкер, че единствената опция на интеграцията на Балканите е нова война в района, може да се пренебрегне като характерен образец за баналността като последно леговище.
Истината е обаче, че изказването на Макрон съдържа взривоопасния капацитет да утежни в допълнение ситуацията в района. България, която сега ръководи Европейски Съюз, има цялостното право да упрекне френския президент, че на фона на неговото изказване усърдно квалифицираната среща на върха за Западните Балкани през май стартира да звучи като неприятен анекдот. Европейската комисия пък има цялостното право да пояснява неговото изказване като нож в гърба. А проевропейските реформатори в района имат цялостното право да обвинят Макрон, че подкопава позициите им.
" Конструктивната двоякост " - дълго време тъкмо това беше желаната брюкселска тактика във връзка с Балканите. Европейските политици обичат да повтарят, че когато става дума за приемането на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, единственият въпрос е " по кое време ". В реалност никой в Брюксел или в Белград не има вяра, че през 2025 година някоя от страните в района ще бъде член на Европейски Съюз. Независимо от това досегашната игра на Брюксел се наричаше " Държим вратата отворена за Балканите ", а Макрон реши да затръшне тази врата - най-малко за момента. И никой не може да го упрекне за това. Можем обаче да го упрекнем за друго: той " замрази " разширението, без да предложи някаква различна, и по този начин по едно и също време утежни рецесията на Балканите и отслаби позицията на Европейски Съюз в района. Стана ясно и още нещо: когато се обръща към европейците, Макрон в действителност засяга само гласоподавателите в Западна Европа.
Иван Кръстев е началник на Центъра за демократични тактики в София, откривател в Института по филантропични и обществени науки (IWM) във Виена. Основател и член на Европейския съвет за външна политика. От 2015 година насам Кръстев постоянно разгласява разбори за интернационалното издание на " Ню Йорк таймс ". Настоящата публикация е писана особено за " Дойче веле ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (205)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ