Макет на “Орел. Към настоящия момент изобщо не се е

Макет на “Орел ”. Към сегашния миг въобще не се е стигнало до действителната разработка на новия галактически транспортен съд на Русия – има единствено макети.  Photo credit: Roscosmos

. Американската галактическа компания СпейсЕкс е известна най-много с ракетите за многократна приложимост “Фолкън 9 ” и товарните галактически кораби “Драгън ” – също за многократна приложимост. Преди броени дни компанията извърши последния безпилотен тест на пилотирания транспортен съд “Крю Драгън ” и той към този момент е в подготвеност да транспортира хора. Междувременно конкурентната компания Боинг организира два тестови полета на новия пилотиран транспортен съд “Старлайнър ” и той също ще се употребява неведнъж. 

Мнозина се питат: по кое време Русия ще сътвори собствен личен галактически транспортен съд за многократна приложимост? 

В търсене на отговора “Российская газета ”, формалният печатен орган на държавното управление на Руската федерация, разгласява изявление с шефа на компанията “Многоразови транспортни галактически системи ” Сергей Сопов. Представям ви акцентите от това изявление:

-На първо време космосът би трябвало да бъде наличен. И в този смисъл преизползваемостта играе доста значима роля при намаляването на себестойността на галактическите услуги. На първо време ракетите. Една ракета за еднократна приложимост и един транспортен съд за еднократна приложимост биха били също толкоз “ефективни ”, колкото и един аероплан за еднократна приложимост. Да създадеш нещо, което се изхвърля, даже не е погазване на едно място. Това е ходене на заден ход.

На своето си време, както нашият “Буран ”, по този начин и американските галактически совалки, представляваха мощен софтуерен скок напред. Да, тези преизползваеми системи не бяха оптимални, даже бяха прекомерно скъпи. Но американците си направиха изводите и продължиха да вървят напред. Като резултат те към този момент имат (или скоро ще получат) евтина преизползваема транспортна система. Същият Мъск, със своите ексцентрични решения, е основал ракетно-динамическа скица за приземяване на първата степен.

Ние също обмисляхме тази опция, само че считахме, че е невъзможна поради огромното нагряване на първата степен. Затова избрахме да спасим степента чрез парашут или посредством самолетна скица на кацане. Като резултат на първата степен се появиха криле. Докато Мъск направи невъзможното. Що се касае до нас, нашите софтуерни постижения бяха изхвърлени на бунището, а можехме да се гордеем с тях през днешния ден.

-Да, за жалост. Аз участвах в основаването на руската преизползваема галактическа система 1К11К25 – т.е. ракетата “Енергия ”. Спомням си за тоя труд, постигнатото равнище на технологиите и сложността на дилемите. Към сегашния миг това би се оказало за нас неимоверно мъчно. Ние от дълго време сме отвикнали да решаваме такива сложни задания, по тази причина и гледаме на Мъск като на вълшебник. В същото време за нас, като механически грамотни експерти, зад раменете на които стои цялата руска космонавтика, няма нищо ново във връзка с преизползваемостта.

-Решението се състоеше първоначално в многократния запас на моторите, основаването на специфична система за надзор, основаването на елементарна следполетна система за подготовка за повторното потребление на степените и корабите, както и тяхната ремонтопригодност на територията на космодрума. Такива механически ограничения бяха приложени на първата степен на “Енергия ”, те бяха унифицирани и с първата степен на ракетата “Зенит ”. Системите нямаха еднократни детайли, като изключим клапаните и агрегатитете, работещи в спешен режим. И системата за запалването на моторите беше еднократна. Но всички връзки вътре бяха разглобяеми, като при положение на неведнъж потребление можеха да се обслужват след полет, да се подменят излезлите от строя възли.

Конструкцията на ракетния блок позволяваше 10 цикъла на подготовка и изстрелване, след което кацане и следполетно обслужване на космодрума. Изминали са съвсем 35 години от първия полет на “Зенит ”. Но до каква степен сме стигнали? Днес всички елементи и системи на съветските ракети, като изключим няколко вида мотори, са еднократни. Тоест не подлежат на наново потребление. 

Това е явно. И в случай че не се раздвижим, ще изостанем с още. Космическият транспортен съд “Орел ”, който до неотдавна се споделяше “Федерация ”, се основава от 11 години. Но към настоящия миг не можем да покажем нищо друго с изключение на макет. Онзи ден Роскосмос разгласи цената на серийния транспортен съд – 8 милиарда рубли, като има признаци, че изпълнителят на работата още не е определен. Не знам, може би ще би трябвало да участваме и ние в състезанието? 

И до момента в който ние едвам вършим първите крачки, в Съединени американски щати има два на практика подготвени кораба за полети в околоземна орбита – “Крю Драгън ” и “Старлайнър ”. Отне повече време, само че основаването на кораба “Орион ” за полети до Луната е към този момент на финалната права. 

-Не бих го нарекъл “отговор ”. По-скоро “Арго ” ще играе ролята на стенд за отработка на нови технологии, които по-нататък ще се внедрят в нова и по-съвършена версия на кораба. Ще ви дам някои механически елементи на кораба, по който работим. Обемът на товарния отсек е 11 кубични метра. Диаметърът е 4.1 метра, височината – 5.6 метра, общото тегло на кораба – 11.5 тона.

Апаратът ще може да достави на орбита 2 тона товар и да връща назад на Земята 1 звук. Последното е доста значимо. Днес Русия не разполага със способността да връща толкоз огромно количество потребен товар на Земята, а това би бил сериозен фактор за развиването на промишлено произвеждане в космоса. Корабът ще може да работи в състава на околоземна станция до 300 дни, а в самостоятелен полет – до месец. Той ще разрешава на борда му да се прави просвета, както и приложна активност с опцията да се връщат опитите и товарът на Земята. А по отношение на преизползваемостта, ще може да излетява и да се връща не по-малко от 20 пъти. 

-Главното нещо, или както се изразихте, “номерът ”, е разкачаемият челен топлинен щит, както и амортизиращата и омекотяваща част на товарния отсек. Излизането от орбита ще става по балистична скица с аеродинамично закъснение, а в последните стадии – закъснение чрез спирачни ракетни мотори. Те ще се включат на височина 250 метра, а на 100 метра ще се задейства спускаем щит.

Главната цел на кораба е да обслужва галактическата станция. Експерименталната отработка на структурата ще е въз основата на ракетата “Союз-2.1б ”. Надяваме се, че корабът ще е подготвен за първия си полет през 2024-та година. 

-Разбира се, корабът не се основава самичък за себе си. Той ще стане част от нашата преизползваема транспортна система. Към сегашния миг не виждаме подобаващ притежател, който разумно може да се впише в нашите условия, с цел да стартират полетните проби през 2024-та година. Затова бяхме принудени да приспособяваме плана към съществуващата ракета “Союз-2.1б ”. Използването на модерни композитни материали ще разрешат на кораба да се вмести във всички нужни параметри.

Чак по-късно ще пристъпим към създаването на ракета с преизползваема първа степен. Понастоящем работим взаимно с “Роскосмос ” по перспективна ракета-носител. Тук, несъмнено, би трябвало да разберете доста добре – задачата на основаването на ракета с преизползваема първа степен е най-максималната икономическа успеваемост за признатите софтуерни решения. 

Но за жалост елементарни решения не съществуват. Причината по тази причина е най-много в потреблението на приложими материали и остарели технологии. Например не ни разрешават значително, да кажем двукратно, да понижим тежестта на ракетната конструкция. И това ни принуждава да използваме ускорителен блок -т.е. трета степен, която ще оскъпи общата стойност на ракетата с $10-14 милиона. 

-Правилно. Това е едно от нашите условия към Роскосмос за перспективна ракета – да се отървем от потреблението на ускорителни блокове. Но за тази цел втората степен би трябвало да е градивно съвършена с мотори за неведнъж включване не по-малко от три пъти в границите на полет.

Още едно направление по снижаването на цената на ракетата-носител е посредством нееднократен блок на първата степен. Нашето основно условие е цената за следполетното обслужване и повторното изстрелване да е не по-голяма от 15% спрямо структурата на нова ракета. Положението е същото и с кораба. Да, ще би трябвало да се постараем – само че сме уверени, че е софтуерно постижимо. 

-Разбира се. Обмисляме опцията за изпращането на товар към Луната. Не незабавно, само че в вероятност. Също по този начин в бъдеща вероятност чакаме да забележим кораба да стане пилотиран.

-В плана е включено необятно съдействие. Преди всичко това са предприятията на Роскосмос. За моторите е отговорно КБХМ “Исаев ”, за системата за поръчителство на температурния режим е виновен центърът “Келдыш ”, за системата за ръководство – “КБ ” Марс, за електросистемите, зареждането и радиосистемите – Неправителствени организации ИТ. Нашата лична компания създава корпуса на кораба, системите за делене и кацане, също по този начин обезпечава окончателното сглобяване.

-Срокът е действителен. Първо – ние към този момент сътворяваме товарен транспортен съд, а не пилотиран. Това наложително снижава размера на пробната отработка и нужните утвърждения. Второ – централният проблем е в правенето на леки и издръжливи детайли за корпуса на кораба. Беше належащо да разгадаем най-сложната задача – да създадем съответстващия цех.

Здачата е комплицирана, имайки поради, че решението е обвързвано със глобите, които лимитират преместването на съвременни технологии и първични материали към Русия. Но нашето дружество, основано без присъединяване на страната, може публично да получи тези технологии и съоръжение. Затова предходната година организирахме произвеждане в особената икономическа зона във Воронеж. Вече е в ход монтажът на инсталацията на софтуерното съоръжение за първия стадий.

-Съгласно нашата преценка, с която са се съгласили самостоятелни специалисти, цената за извеждането на един кг посредством “Арго ” ще е на половина спрямо сегашното, когато използваме ракети “Союз 2 ” и кораби “Прогрес ”. Освен това един преизползваем транспортен съд самичък по себе си ще е по-ефективен от “Прогрес ”. И даже не загатвам, че “Прогрес ” не може да връща товар на Земята. Преизползваемият товарен транспортен съд е нов стадий в съветската галактическа стратегия.

Обслужването на кораба до 10 пъти може да бъде извършено директно на космодрума, без да се постанова да транспортираме кораба в завода. След като бъдат надхвърлени 10 полета, корабът ще бъде върнат на производителя, където ще предстои на тежка ревизия – всички съставни елементи и елементи ще се ревизират.

-Честно? Не. Ако успеем да създадем това, което сме намислили, в най-хубавия случай през 2025-та година ще имаме това равнище на технологиите, каквото Мъск има през днешния ден. А по отношение на средствата за извеждане, ще изоставаме с 10-15 години. За да реализираме градивното съвършенство, както е при Мъск, доста още би трябвало да се направи. Имаме потребност от нови материали, нови сплави, нови технологии, нови по-напредничави и леки мотори.

Ние сме изтощили софтуерния запас, който предходното потомство ни завеща, само че по-късно не направихме нищо. 

Освен това е нужно да се променят някои законодателни решения. Това са механизми на консеции, публично-частни партньорства, на които ние разчитаме. По отношение на галактическите начинания, те не са ясно написани. Тепърва тръгваме по този път. Но по-добре е да тръгнем, в сравнение с да седим на едно място и да чакаме целия свят да върви напред, до момента в който ние сме просто там, където сме.

-Ние сме в развой на договаряне с Роскосмос. Те са наясно с нашия план. Ние работим плодотворно с предприятията на промишлеността. Естествено, бихме желали даже по-дейно и компактно съдействие. Но не постоянно нашите фантазии и очаквания остават разбрани от държавната корпорация. 

Инфо: Российская газета