Човешко е да се греши, божествено - да се прощава | Александър ПОУП
Макар творчеството на Поуп да става известно едвам в края на XIX век, той е определян като най-великия британски стихотворец на XVIII век и най-великия британски сатирик. Роден в католическо семейство в Лондон, в детството си Александър Поуп е белязан за цялостен живот от подло гръбначно деформиране („ заболяването на Пот ”), което дефинира извънредно ниския му растеж – 137 см. На 17 години той е признат в лондонското общество, което го дефинира като същинско литературно знамение. Тежкият темперамент и честите му литературни разногласия лишават Поуп от близки другарства, само че любовта към писането е задоволително, с цел да запълни самотата в живота му. В началото на своята кариера той основава най-вече описателна лирика. Следват не изключително сполучливите му преводи на „ Илиада ” и „ Одисея ”. В края на живота си Александър Поуп разчита на сатиричното перо на своето слово, което в рецензиите си не пожалва даже самия него.
Блазе на оня, който е разточителен
в кръга на бащината си земя
и с наслада диша въздуха, удовлетворен,
че си е вкъщи,
чиито ниви, с самун го доставят,
а пък стадата – с мляко и руна,
чиито буки лете студ му дават,
а зиме – топлота.
Из „ Ода на самотата ”
Alexander Pope (1688 ~ 1744) by Michael Dahl, 1727
Деветата заповед е гласяла: Блажени са неочакващите нищо, по тази причина не се разочароват.
Редът е Първият небесен закон.
Силата на мозъка идва с упражняването му, а не с покоя.
Човешко е да се бърка, божествено – да се прости.
Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.
Повечето дами нямат темперамент: те са или русокоски, или брюнетки; това е най-хубавият прийом да ги разграничаваме.
Глупаците се възхищават на това, което интелигентните хора просто утвърждават.
Да се гневиш – значи да наказваш себе си за грешките на различен.
Най-сериозните хора са най-доверчиви.
Думите са като листата на дърветата – когато са доста, плодовете са малко.
Болестта е своего рода преждевременна напреднала възраст.
Няма микроскоп с такова нарастване, като очите на човек, любуващ се на себе си.
Във всеки човек има тъкмо толкоз пустославие, колкото разум не му доближава.
Нашите възгледи са като нашите часовници: всички демонстрират друго време, само че всеки има вяра единствено на своя.
И рече господ: да бъде Нютон - и настана светлина. (надпис на родната къща на Исак Нютон)
Човек е толкоз по-самонадеян, колкото по-ограничени са разбиранията му.
Мълчанието е блясъка на простака и хитростта на мъдреца.
Надеждата, съпровождаща ни цялостен живот, не ни напуща даже и в смъртния час.
Глупаците бързо попадат там, където ангелите се опасяват да стъпят.
Всеки човек се разграничава от другия, и с всеки ден се разграничава самичък от себе си.
Леността е майка на философските системи.
Титулна страница на петото издание на Стихотворения на Поуп, 1726 година
Титулна страница на изданието от 1752 година на превода на Одисея
Изображения: en.wikipedia.org
