Ол Дойньо Ленгай: Един от най-странните вулкани на Земята… а може би и в цялата Слънчева система
Макар отдалеко да наподобява естествен, от северния му кратер струи неповторима черна лава, която е относително хладна и тече като течно моторно масло.
Ол се намира на Източноафриканския рифт в северната част на Танзания и е единственият деен вулкан, за който е известно, че бълва лава на въглеродна основа. Има някои доказателства, че вулкани на Венера също в миналото са изригвали такава лава, само че този африкански колос е единственият прочут на Земята (поне в относително близкото минало).
Повечето вулкани изхвърлят лава, богата на силикатни минерали, заради което температурата ѝ на размразяване е над 900 °C (1652 градуса по Фаренхайт). Тази от Ол Дойньо Ленгай съдържа относително малко силициев диоксид, само че има обилие от карбонатни минерали, което разрешава на лавата да премине в течно положение единствено при 540°C.
Липсата на силициев диоксид прави лавата извънредно вискозна. Когато има изригване, то наподобява повече на нагорещена тенджера с черно моторно масло, в сравнение с общоприетия поток от нагорещена до алено лава.
Като се има поради този вискозитет, учените са много сюрпризирани, че вулканът може да изригва толкоз мощно. При други вулкани постоянно се следят избухливи изригвания, тъй като газови мехурчета могат да попаднат в капан в лепкавата лава. Ол Дойньо Ленгай може да изригне интензивно може би тъй като лавата му е заредена с разперен въглероден диоксид и други газове, което я прави пенлива като газирана напитка.
Иначе вълканът е висок 2962 метра и има два кратера, само че единствено северният изригва. Последният интервал на интензивност стартира през април 2017 година и към момента клокочи към последната инспекция през март 2024 година
През 2009 година вулканолози събират газови проби от Ол Дойньо Ленгай, с цел да открият повода за неповторимата му лава. Любопитно е, че съставът на газовете е „ неразграничим “ от тези, отделяни по средноокеанските вулкани, макар че е ситуиран навътре в страната, надалеч от дълбоководните планински вериги.
Това кара откривателите да заключат, че неповторимата богата на въглерод лава се е образувала от топенето на минерали в горната тога на Земята – дебелият пласт скали тъкмо под кората на планетата.
„ Химическият и изотопният състав на газовете разкриват, че СО2 произлиза непосредствено от горната тога под Източноафриканския рифт “, споделя в изказване Дейвид Хилтън, професор по геохимия в Института по океанография „ Скрипс “ към Калифорнийския университет в Сан Диего и съавтор на публикацията от 2009 година
„ Тези газове ни разрешават да заключим, че наличието на въглерод в горната тога, от която се образуват карбонатитите, е към 300 частици на милион – централизация, която е на практика идентична с тази, измерена под средноокеанските хребети “, добави Хилтън.
Източноафриканската рифтова система, върху която се намира Ол Дойньо Ленгай, е тектонично дейна от към 25 милиона години и остава една от най-интересните геоложки горещи точки в света.
Издълбавайки източната част на Африка, тя на процедура съставлява великански разлом в границите на Африканската плоча, която се отдалечава с няколко милиметра годишно. След милиони и милиони години тя може да раздели африканския континент на две, създавайки нов океан сред Източна Африка и останалата африканска плоча.
Тази разминаваща се граница на плочите е причина за доста от високите върхове в района, в това число планината Килиманджаро, планината Кения и – не на последно място – Ол Дойнио Ленгай.
