Откритият дебат за миналото ни е труден, признаха с половин уста македонски историци
Макар насилствено и още веднъж хвърляйки виновността върху нашата страна, прясно уволнените от Мицкоски членове на историческата комисия с България от македонска страна разпространиха позиция, в която признават за упражняван сериозен политически и медиен напън върху тяхната активност и стигат до прозрението, че „ за част от македонските интелектуалци очевидно е мъчно да се дебатира намерено “. Освен това учените упрекват новото държавно управление на ВМРО-ДПМНЕ в опит да трансформира комисията в политически орган, който ще обслужва ползите на ръководещите, вместо да се води от научни и професионални правила.
На закрито съвещание при започване на седмицата държавното управление на Северна Македония промени част от състава на историческата комисия. Имената на историците, които влизат в нея, към момента не са официализирани, само че новият ѝ ръководител Ванчо Георгиев удостовери информацията, че ще управлява състава. Самият той беше член на комисията до 2021 година, само че я напусна с причините, че върху работата ѝ се оказва политически напън, напомня Българска телеграфна агенция. В позицията, оповестена в медиите в Северна Македония, обаче се твърди, че на съвещанието, което е провокирало неговото овакантяване, решение не е взимано.
Сменените от новата власт в Скопие историци в комисията взеха мотив да излязат с нарочна позиция поради „ голословните изказвания на министър-председателя (Християн Мицкоски) и представители на държавното управление, както и последвалите нападателни и оскърбителен текстове и изказвания в някои медии “.
В изказването се споделя, че за тях работата в комисията, която е експертен, а не политически орган, е била опция да оказват помощ за превъзмогване на проблемите, които съществуват сред двете страни, „ само че заради признатите документи от държавното управление в София - рамковата позиция и обяснителния меморандум, безотговорното държание на политиците в двете страни, както и безотговорните и политизирани изявления на някои от сътрудниците от българската част на комисията и политически стимулираното овакантяване на новия съпредседател от македонска страна (Ванчо Георгиев) “, с комисията е било злоупотребено за политически и партийни цели и ползи и в двете страни.
„ Част от политиците и интелектуалците и изключително историците, поради полза и политически съображения, само че и заради неведение, възприеха реториката и метода на българската страна, което без причини сътвори в обществото усещането, че в комисията се разисква идентичността и се прави проверка на македонската историография. По този метод обществото ни наивно попадна в клопката на националистите в България и тяхното желание да наложат полемика по тези въпроси през призмата на политическите ползи. Правейки това, ние в действителност пропущаме шанса да стартираме сериозен научен спор, в който да можем намерено да обсъждаме предишното, отвън въздействието на политически групи, които са печелили от злоупотребата с историята през последните десетилетия. За част от македонските интелектуалци очевидно е мъчно да се дебатира намерено “, написа в позицията на досегашните представители на Северна Македония в комисията.
Според тях работата на историческата комисия е била непрекъсната цел на политически стимулирани офанзиви от страна на голям брой медии и политически партии , а работата ѝ е била употребена за реализиране на политически цели. В този подтекст историците от Северна Македония, които към този момент не са част взаимната историческа комисия, слагат и изявленията на премиера Християн Мицкоски , че комисията не пази задоволително националните ползи на Северна Македония, наричайки ги неаргументирани, нападателни и обидни, „ с които той разделя жителите на „ бранители “ и „ не-защитници " на националните ползи съгласно персоналните си визии ”, като по този метод „ умишлено изпраща властническо и заплашително обръщение, че на всеки, който не дава отговор на неговите упования и политически възгледи, ще бъде подложен етикет на не-защитник на националните ползи ” .
„ Коментарът на министъра на външните работи и външната търговия (Тимчо Муцунски) от 5 септември 2024 година е със същото обръщение, с него той афишира комисията за политически орган, който би трябвало да пази стратегически външнополитически позиции. По този метод министърът споделя, че историята и науката ще бъдат в услуга на политическите позиции на държавното управление, а не на научните и университетски правила . Това е позиция, която публична София желае, а точно историята да се разисква през призмата на политиката, като цялата отговорност за подобен метод е на македонската страна “, се споделя в позицията.
Според извадените от състава на комисията представители на Северна Македония е нужна смяна в методологията в работата ѝ посредством включване на специалисти от ЮНЕСКО, Съвета на Европа или ОССЕ , което съгласно тях ще сътвори условия „ отрицателните политически въздействия да останат настрана от работата на комисията ”.
Попитан за коментар на позицията, министър председателят на Северна Македония Християн Мицкоски съобщи, че не е нужно да се обръща повече внимание на позицията на някогашните членове на комисията, тъй като решението за измененията в състава на комисията е политическо заради „ отсъствието на доверие на държавното управление, което е получило поддръжка от жителите да поправи стореното от предходното държавно управление ”.
„ Стотици хиляди евро са изразходвани за нещо, което съставлява капитулация , приемайки това, което одобриха (бившият министър председател Димитър) Ковачевски и (бившия външен министър Буяр) Османи. Това е същината на направеното от тази комисия. А дали в работата ѝ ще се включат представители на ОССЕ, дано се включат, само че в този момент ще се включат органите, с цел да уточнят какви са били хонорарите (на членовете на комисията) и защо са изхарчени парите, за това, че продадоха националните ползи и засрамиха народа ”, разяснява Мицкоски в отговор на журналистически въпрос по време на откриването на състезателен център в една от общините на Скопие.
Следващото съвещание на взаимната комисия по исторически и просветителни въпроси би трябвало да бъде през септември в Скопие.
На закрито съвещание при започване на седмицата държавното управление на Северна Македония промени част от състава на историческата комисия. Имената на историците, които влизат в нея, към момента не са официализирани, само че новият ѝ ръководител Ванчо Георгиев удостовери информацията, че ще управлява състава. Самият той беше член на комисията до 2021 година, само че я напусна с причините, че върху работата ѝ се оказва политически напън, напомня Българска телеграфна агенция. В позицията, оповестена в медиите в Северна Македония, обаче се твърди, че на съвещанието, което е провокирало неговото овакантяване, решение не е взимано.
Сменените от новата власт в Скопие историци в комисията взеха мотив да излязат с нарочна позиция поради „ голословните изказвания на министър-председателя (Християн Мицкоски) и представители на държавното управление, както и последвалите нападателни и оскърбителен текстове и изказвания в някои медии “.
В изказването се споделя, че за тях работата в комисията, която е експертен, а не политически орган, е била опция да оказват помощ за превъзмогване на проблемите, които съществуват сред двете страни, „ само че заради признатите документи от държавното управление в София - рамковата позиция и обяснителния меморандум, безотговорното държание на политиците в двете страни, както и безотговорните и политизирани изявления на някои от сътрудниците от българската част на комисията и политически стимулираното овакантяване на новия съпредседател от македонска страна (Ванчо Георгиев) “, с комисията е било злоупотребено за политически и партийни цели и ползи и в двете страни.
„ Част от политиците и интелектуалците и изключително историците, поради полза и политически съображения, само че и заради неведение, възприеха реториката и метода на българската страна, което без причини сътвори в обществото усещането, че в комисията се разисква идентичността и се прави проверка на македонската историография. По този метод обществото ни наивно попадна в клопката на националистите в България и тяхното желание да наложат полемика по тези въпроси през призмата на политическите ползи. Правейки това, ние в действителност пропущаме шанса да стартираме сериозен научен спор, в който да можем намерено да обсъждаме предишното, отвън въздействието на политически групи, които са печелили от злоупотребата с историята през последните десетилетия. За част от македонските интелектуалци очевидно е мъчно да се дебатира намерено “, написа в позицията на досегашните представители на Северна Македония в комисията.
Според тях работата на историческата комисия е била непрекъсната цел на политически стимулирани офанзиви от страна на голям брой медии и политически партии , а работата ѝ е била употребена за реализиране на политически цели. В този подтекст историците от Северна Македония, които към този момент не са част взаимната историческа комисия, слагат и изявленията на премиера Християн Мицкоски , че комисията не пази задоволително националните ползи на Северна Македония, наричайки ги неаргументирани, нападателни и обидни, „ с които той разделя жителите на „ бранители “ и „ не-защитници " на националните ползи съгласно персоналните си визии ”, като по този метод „ умишлено изпраща властническо и заплашително обръщение, че на всеки, който не дава отговор на неговите упования и политически възгледи, ще бъде подложен етикет на не-защитник на националните ползи ” .
„ Коментарът на министъра на външните работи и външната търговия (Тимчо Муцунски) от 5 септември 2024 година е със същото обръщение, с него той афишира комисията за политически орган, който би трябвало да пази стратегически външнополитически позиции. По този метод министърът споделя, че историята и науката ще бъдат в услуга на политическите позиции на държавното управление, а не на научните и университетски правила . Това е позиция, която публична София желае, а точно историята да се разисква през призмата на политиката, като цялата отговорност за подобен метод е на македонската страна “, се споделя в позицията.
Според извадените от състава на комисията представители на Северна Македония е нужна смяна в методологията в работата ѝ посредством включване на специалисти от ЮНЕСКО, Съвета на Европа или ОССЕ , което съгласно тях ще сътвори условия „ отрицателните политически въздействия да останат настрана от работата на комисията ”.
Попитан за коментар на позицията, министър председателят на Северна Македония Християн Мицкоски съобщи, че не е нужно да се обръща повече внимание на позицията на някогашните членове на комисията, тъй като решението за измененията в състава на комисията е политическо заради „ отсъствието на доверие на държавното управление, което е получило поддръжка от жителите да поправи стореното от предходното държавно управление ”.
„ Стотици хиляди евро са изразходвани за нещо, което съставлява капитулация , приемайки това, което одобриха (бившият министър председател Димитър) Ковачевски и (бившия външен министър Буяр) Османи. Това е същината на направеното от тази комисия. А дали в работата ѝ ще се включат представители на ОССЕ, дано се включат, само че в този момент ще се включат органите, с цел да уточнят какви са били хонорарите (на членовете на комисията) и защо са изхарчени парите, за това, че продадоха националните ползи и засрамиха народа ”, разяснява Мицкоски в отговор на журналистически въпрос по време на откриването на състезателен център в една от общините на Скопие.
Следващото съвещание на взаимната комисия по исторически и просветителни въпроси би трябвало да бъде през септември в Скопие.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ