Макар и за доста кратко, за около ден, синдромът на

Макар и за много малко, за към ден, синдромът на професионалното изчерпване да се смяташе за публична болест, положението, известно като бърнаут, е задоволително съществено и изисква ограничения без значение от статута му. Първоначално от Световната здравна организация оповестиха, че преумората от напрежението на работното място е включена в Международната подредба на заболяванията, а ден по-късно оттова прецизираха, че бърнаут е в главата " Фактори, които въздействат върху здравословното положение ", т.е. не се счита за здравно положение, а за събитие, обвързвано с работата. СЗО го определя като " синдром, концептуализиран като резултат от продължителен стрес на работното място, за който не са взети съответни ограничения ", който се характеризира с възприятие на привършване на силата или безсилие, с ментално разграничаване от работата или усеща на негативизъм или цинизъм, свързани с ежедневния труд и с понижена професионална успеваемост.

 

Какво въпреки всичко е бърнаут?

 

Макар СЗО да подчертава върху прегарянето само в професионалния живот, множеството експерти считат, че синдромът може да засегне и даже да се породи и от всички останали аспекти на битието. Бърнаут (от англ. burn out – горя до основи) се случва последователно и признаците му не се разпознават елементарно .  Пример е хроничната отмалялост. В ранните стадии може да се усеща липса на сила и отмалялост, следва възприятие за цялостно безсилие и празнина, както и смут от идния работен ден. Характерни са и проблеми със съня, паметта и компликация за концентриране, което в по-късен стадий постоянно води до проблеми в работата. Физическите признаци на прочувственото безсилие не закъсняват - под паника офанзиви, зашеметяване, главоболие, болки в гърдите, интензивен пулс и слаба имунна система, загуба на вкус, тревога, меланхолия. Човек се чувства опустошен, няма предпочитание и мощ за нищо, мисли само за крайния период на висящия план.

Всичко това може да се случи както на работа, по този начин и в фамилията, даже и за хора, които живеят сами и без забележими дразнители към себе си. Синдромът „ пламва ” и се подхранва от напрежението. Провокира се от всяко изпитание, което човек прави, с цел да се представи в най-хубава светлина и да се потвърди. Всяко нещо, което вършим, е обвързвано с някакво напрежение - физическо или психическо - взимане на решение, грижа за децата, решение на проблемите в фамилията, справяне с ежедневните задания в работата или даже извършване на покупки. Желанието за триумф във всяко начинание допуска старания, които пък предизвикат стрес. Класически жертви на бърнаут са да вземем за пример хора, за които най-важно е да имат пари и висок статут в обществото и работата, или дами, които считат, че би трябвало да са съвършени във всичко - като майки, съпруги, домакини, в кариерата и външния тип.

Състоянието обаче се демонстрира най-често при хора, които поддържат връзка и поставят грижи за други хора - обществени служащи, медицински сестри и лекари. В този смисъл фамилната среда е доста по-благоприятна почва за прояви на „ прегаряне ”, в сравнение с работното място. 

Един от първите признаци на „ фамилен бърнаут ” е нежеланието да се разискват и вземат решение належащи проблеми. Ако сътрудникът се заяжда, дава отговор с „ изтощен съм, не ми се приказва ”, отхвърля подпомагане и се „ измъква ” с неналичието на време и много работа, то евентуално към този момент " гори " от изтощеност. Прекалено дългото задържане в това положение може да унищожи освен връзката, само че и здравето - хронични сърдечно-съдови болести, меланхолия и психични проблеми.

 

Изход има,

 

само че не е по никакъв начин елементарен, тъй като е на цената на старания, които също предизвикат стрес. Прилага се принципът на „ по-малкото зло ”, т.е. по-малкото напрежение. Основна задача е да се пренаредят приоритетите. Човек би трябвало да проучва какво ангажира времето и вниманието му, кое го напряга и ядосва и да опита да го измести по-назад в листата с значими неща. Нещата, които предизвикват стрес би трябвало да останат на назад във времето. За пренареждането на целите оказва помощ и смяната на фокуса върху личния живот, да определим какво тъкмо желаеме и да се съсредоточим единствено върху него. Добър метод е разграничаването на незабавните задания и тези, които са същински значими. Не всичко незабавно е значимо и не всичко значимо е незабавно.

Следващата стъпка е да се поставят граници на натоварването, оттатък които не се работи, не се поддържа връзка и човек не се напряга. Това осигурява пространство за отмора и възобновяване от напрежението. Добър трик е да се направи лист от нещата, които ви стресират, тревожат, ядосват и отчайват, а по-късно да се запише и най-малко един метод, по който да се промени ситуацията и стресът да намалее, а по-късно и да се въведе промяната в всекидневието. Нужно е и самообладание - резултатите не са мигновени. 

Важно е човек да се научи да споделя „ не “, до момента в който се възвръща, и да може да отказва отговорности и нови отговорности. Да си наложи да делегира колкото се може повече на другите и да прави почивки сред плановете, да изключва телефоните и преносимите компютри, откакто се прибере вкъщи. И да одобри, че не може да свърши всичко и да е перфектен, без да заплати скъпо със здравето си. 

 

12-те стъпки, които водят до бърнаут:

 

1. Желанието да се доказваш

2. Непрекъснатата работа

3. Неглижиране на личните потребности

4. Изместване на споровете

5. Промяна на полезностите

6. Отричане от зараждащи проблеми

7. Затваряне в себе си

8. Промени в държанието

9. Деперсонализация

10. Вътрешна пустош

11. Депресия

12. Бърнаут синдром