Макар и самият термин «психосоматика» скоро да става на 200

Макар и самият термин «психосоматика» скоро да става на 200 години (използван е за пръв път от немския доктор Хайнрот), до този миг се пояснява друго.

Направление, което се занимава с въздействието на нашите страсти и страхове върху здравето ни. Тук медицината и логиката на психиката се преплитат. Нашите вътрешни прекарвания, проблеми и усеща водят до физически болести и от ден на ден хора в днешно време са отворени за това просветление и осъзнатост. Склонни са да позволен взаимовръзката сред физическо страдалчество и прочувствено такова,свързано с недоволства и признаци, които не могат да се обяснят посредством никакви медицински проучвания или проби. Тези „ заболявания „ нямат пояснение по какъв начин се са се появили. Психосоматиката също е термин, който в необятния си смисъл се отнася до връзката душeвност и тяло.

Древните медицини като индийска, китайска, японска, индианска и други,винаги са разглеждали при лекуване и тяло и душата. Никоя от тях не е пренебрегвала едното за сметка на другото и е имало за какво. Докато актуалната, класическа медицина, третира човешкото тяло като една машина със сменяеми елементи. Тя преглежда органите ни като някакви напълно обособени елементи на тази машина. Но човек не е болен, тъй като му липсват някакви химикали в тялото и посредством медикаменти може това да се компенсира.

Човек също не е болен, тъй като някой орган му е непотребен и откакто се извади или среже, това ще позволи казуса. Човек е болен, тъй като е страдал, първо на чисто психологично равнище. Заболяла му е душата, погребал е страстите си, пренебрегнал е известията на тялото си. Замръзнал е, само че не заради ниски температури. Сковал се е душевно.

Медицинските проблеми са многоизмерни и са неделимо свързани с усеща и страсти като яд, тревога, безпокойствие, скептицизъм, обезсърчение, отчаяние, засегнатост, боязън, горест … Всъщност всичките ни физически болести в един или различен аспект, са артикул, в по- дребна или по- огромна степен на тези отрицателни преживявания. Чувства и страсти заровени живи в никакъв случай не умират. Или, както е споделил Емил Зола, “Когато погребеш истината, тя стартира да пораства. Придобива такива размери, че когато излезе на бял свят, опустошава всичко след себе си ”. В случая, душевната истина.

Тялото се разболява, тъй като не може повече да понесе нещо или някаква душевна болежка. Естествено, способстват и други фактори като с какво се храним, какво пием, пушим ли или не. Но не са единствените. Защото в случай че злоупотребяваме с горните, то може да е заради това, че не обичаме задоволително себе си и тялото си, за това го тъпчем, безусловно и преносно с каквото ни попадне. А стигаме до такава степен тъй като се опитваме да избягаме от някаква душевна болежка.

Всяка болест е сигнал и зов за помощ, че нещо не е наред, че би трябвало да се вземат незабавни ограничения за смяна в метода на живот, в това по какъв начин одобряваме света, себе си и другите, към нас. Или както споделя Виктор Франкъл ” Когато не можем да променим една обстановка, то тогава сме провокирани да променим себе си ”.

Понякога човек научава по какъв начин душeвността въздейства на тялото по “трудният метод ”- т.е. – безусловно. Хората се лутат години по лечебни заведения и медицински съвещания до момента в който схванат, че “соматизират ”. И в един миг схващат,че физическите болести и признаци са имали ПОСЛАНИЕ. Задействала се алармата, която да съобщи изрично,че „ ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ! “ Ако не изпуснем парата при толкоз доста атмосфери психологичен товар – просто ще се взривим. Дори и да успеем да се излекуваме с обичайните лекарства,докато не открием дълбочинната причина в нас самите болестта просто ще се трансформира в друго такова.

За да стартира оздравителен развой са нужни освен диети, хапчета и интервенции, а и схващане на това от кое място стартира всичко. Разчитане на посланието, което ни насочва личното ни тяло.
Това несъмнено не значи, че би трябвало да прекъснем животоспасяваща медикаментозна терапия,хемодиализа или други сходни операции на мига.

Важно е да се разбере, че при едно физическо заболяване работата върху тяло и душeвност по едно и също време може да има мощен оздравяващ резултат със мощ от време на време 1000 пъти над тази, в случай че просто одобряваме лекарства и разчитаме единствено на тях. Да не приказваме, че всички лекарства имат странични резултати, които водят до нови недоволства и признаци.

Психотерапията се основава на максимата „ Здрав дух, крепко тяло “. Работата на психотерапевта не е само с тежките психологични разстройства. Напротив – той може да бъде потребен при оправянето с необятен кръг проблеми от разнообразни сфери – и е помагаща тъкмо при психосоматични прояви, когато чувствате физическо неразположение, за което няма ясна здравна причина и доста други.

Инфо: https://dnevniknapsihoterapevta.wordpress.com