Свършват ли милиардите за войната в хазната на Путин?
Макар и по-предпазливо, държавното управление признава, че нещо не е наред. В началото на април централната банка означи, че неотдавна „ редица браншове са записали по-ниско произвеждане заради внезапното намаляване на търсенето “.
Притесненията на Русия идват след три години, през които стопанската система ѝ надмина съвсем всички прогнози, заради комбинацията от фискално разсипничество, високи цени на суровините и милитаризация на стопанската система. След пълномащабното навлизане в Украйна през 2022 година, икономистите предвидиха стесняване на годишния Брутният вътрешен продукт с до 15%. Руската стопанска система обаче спадна единствено с 1,4% през същата година, преди да се разшири с 4,1% през 2023 година и 4,3% през 2024 година
Потребителското доверие доближи рекордно високи равнища. Тъй като стартира да наподобява, че американският президент Доналд Тръмп може да даде на Владимир Путин най-малко част от това, което желае, с цел да постави завършек на войната си против Украйна, някои чакаха съветската стопанска система да се форсира още повече през 2025 година
Има три вероятни пояснения. Първото е обвързвано с това, което съветската централна банка евфемистично назовава „ структурна промяна “ на стопанската система. След като преди войната тя беше обърната към Запада и приемаше частното предприемачество, от 2022 година насам се трансформира във военна стопанска система, ориентирана най-вече на изток. Тази промяна изисква големи вложения освен във заводи за оръжия и муниции, само че и в нови вериги за доставки, позволяващи по-голяма търговия с Китай и Индия (както и повече произвеждане у дома). Към средата на 2024 година действителните разноски за главен капитал са били с 23% по-високи, в сравнение с в края на 2021 година
Централната банка твърди, че тази промяна към този момент е приключена. Военните разноски следват сходен модел. Джулиан Купър от Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира пресмята, че тази година военните разноски на Русия ще набъбнат единствено с 3,4% в действително изражение, което е внезапно закъснение по отношение на 53-процентното нарастване от предходната година. По-слабите разноски за „ структурна промяна “ значат по-бавен напредък, само че това не би трябвало да тревожи Путин, в случай че успее да освободи вложения за по-продуктивни цели.
„ Колкото и необичайно да звучи, поради макроикономическите действителности, към момента не се нуждаем от подобен напредък “, сподели той през декември.
Вторият фактор е паричната политика. Руската инфлация е над задачата на централната банка от 4% на годишна база от месеци, като даже надмина 10% през февруари и март. Една от аргументите е обвързвана с военните разноски, само че дефицитът на работна ръка, породен от наборната военна работа и емиграцията на квалифицирани служащи, също остава сериозен проблем. Миналата година номиналните заплати в страната са се нараснали с 18%, принуждавайки фирмите да покачат цените си. В отговор централната банка предприе стягане, като предходната седмица разгласи, че ще резервира главния си лихвен % на равнище от 21% - най-високото от началото на века.
Нейната свръхагресивна позиция може би най-сетне дава резултат. Високите лихви предизвикват усилването на рублата, което, от своя страна, прави вноса по-евтин. Очакванията на руснаците за инфлация през идващите 12 месеца се смекчават от скорошния пик от към 14% до към 13%. Актуалните данни също демонстрират, че инфлацията понижава.
Негативната страна на този развой обаче е по-бавният напредък. Вместо да харчат, руснаците влагат парите си в спестовни сметки. Високите лихви в допълнение обезкуражават финансовите вложения.
И в случай че това беше цялата история, може би Владимир Путин щеше да остане удовлетворен. За съветското държавно управление едно малко, последователно закъснение може да е цена, която си коства да се заплати, в случай че това значи преодоляване на инфлацията. Проблемът е, че забавянето не е нито последователно, нито малко. Това е по този начин, тъй като през последните седмици трети фактор стартира да господства над всички останали - утежняването на външните условия.
С ескалацията на комерсиалната война на Белия дом прогнозите за световния напредък се сринаха, а дружно с тях - и цените на петрола. Икономистите са изключително загрижени за Китай, който е най-големият покупател на съветски нефт. МВФ понижи упованията си за растежа на китайския Брутният вътрешен продукт през 2025 година от 4,6% на 4%.
Поевтиняването на " черното злато " предизвиква на Русия серия от проблеми. То визира фондовия пазар, където петролните компании съставляват една четвърт от капитализацията. Индексът MOEX, който включва акциите на 50-те най-големи компании, регистрирани на борсата, е надолу с една десета от неотдавнашния си връх. С намаляването на приходите от експорт, понижаващите се цени на петрола директно въздействат и върху действителната стопанска система, написа още Мениджър. news.
Правителствената хазна към този момент усеща усложненията - през март приходите от налози върху петрола и газа спаднаха със 17% на годишна база. А на 22 април Ройтерс заяви, базирайки се на публични документи, че държавното управление чака внезапно закъснение на продажбите на нефт и газ тази година. Доналд Тръмп може да е благоразположен към Путин, само че с комерсиалната си война той в действителност му нанася сериозен удар, написа още изданието.
Притесненията на Русия идват след три години, през които стопанската система ѝ надмина съвсем всички прогнози, заради комбинацията от фискално разсипничество, високи цени на суровините и милитаризация на стопанската система. След пълномащабното навлизане в Украйна през 2022 година, икономистите предвидиха стесняване на годишния Брутният вътрешен продукт с до 15%. Руската стопанска система обаче спадна единствено с 1,4% през същата година, преди да се разшири с 4,1% през 2023 година и 4,3% през 2024 година
Потребителското доверие доближи рекордно високи равнища. Тъй като стартира да наподобява, че американският президент Доналд Тръмп може да даде на Владимир Путин най-малко част от това, което желае, с цел да постави завършек на войната си против Украйна, някои чакаха съветската стопанска система да се форсира още повече през 2025 година
Има три вероятни пояснения. Първото е обвързвано с това, което съветската централна банка евфемистично назовава „ структурна промяна “ на стопанската система. След като преди войната тя беше обърната към Запада и приемаше частното предприемачество, от 2022 година насам се трансформира във военна стопанска система, ориентирана най-вече на изток. Тази промяна изисква големи вложения освен във заводи за оръжия и муниции, само че и в нови вериги за доставки, позволяващи по-голяма търговия с Китай и Индия (както и повече произвеждане у дома). Към средата на 2024 година действителните разноски за главен капитал са били с 23% по-високи, в сравнение с в края на 2021 година
Централната банка твърди, че тази промяна към този момент е приключена. Военните разноски следват сходен модел. Джулиан Купър от Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира пресмята, че тази година военните разноски на Русия ще набъбнат единствено с 3,4% в действително изражение, което е внезапно закъснение по отношение на 53-процентното нарастване от предходната година. По-слабите разноски за „ структурна промяна “ значат по-бавен напредък, само че това не би трябвало да тревожи Путин, в случай че успее да освободи вложения за по-продуктивни цели.
„ Колкото и необичайно да звучи, поради макроикономическите действителности, към момента не се нуждаем от подобен напредък “, сподели той през декември.
Вторият фактор е паричната политика. Руската инфлация е над задачата на централната банка от 4% на годишна база от месеци, като даже надмина 10% през февруари и март. Една от аргументите е обвързвана с военните разноски, само че дефицитът на работна ръка, породен от наборната военна работа и емиграцията на квалифицирани служащи, също остава сериозен проблем. Миналата година номиналните заплати в страната са се нараснали с 18%, принуждавайки фирмите да покачат цените си. В отговор централната банка предприе стягане, като предходната седмица разгласи, че ще резервира главния си лихвен % на равнище от 21% - най-високото от началото на века.
Нейната свръхагресивна позиция може би най-сетне дава резултат. Високите лихви предизвикват усилването на рублата, което, от своя страна, прави вноса по-евтин. Очакванията на руснаците за инфлация през идващите 12 месеца се смекчават от скорошния пик от към 14% до към 13%. Актуалните данни също демонстрират, че инфлацията понижава.
Негативната страна на този развой обаче е по-бавният напредък. Вместо да харчат, руснаците влагат парите си в спестовни сметки. Високите лихви в допълнение обезкуражават финансовите вложения.
И в случай че това беше цялата история, може би Владимир Путин щеше да остане удовлетворен. За съветското държавно управление едно малко, последователно закъснение може да е цена, която си коства да се заплати, в случай че това значи преодоляване на инфлацията. Проблемът е, че забавянето не е нито последователно, нито малко. Това е по този начин, тъй като през последните седмици трети фактор стартира да господства над всички останали - утежняването на външните условия.
С ескалацията на комерсиалната война на Белия дом прогнозите за световния напредък се сринаха, а дружно с тях - и цените на петрола. Икономистите са изключително загрижени за Китай, който е най-големият покупател на съветски нефт. МВФ понижи упованията си за растежа на китайския Брутният вътрешен продукт през 2025 година от 4,6% на 4%.
Поевтиняването на " черното злато " предизвиква на Русия серия от проблеми. То визира фондовия пазар, където петролните компании съставляват една четвърт от капитализацията. Индексът MOEX, който включва акциите на 50-те най-големи компании, регистрирани на борсата, е надолу с една десета от неотдавнашния си връх. С намаляването на приходите от експорт, понижаващите се цени на петрола директно въздействат и върху действителната стопанска система, написа още Мениджър. news.
Правителствената хазна към този момент усеща усложненията - през март приходите от налози върху петрола и газа спаднаха със 17% на годишна база. А на 22 април Ройтерс заяви, базирайки се на публични документи, че държавното управление чака внезапно закъснение на продажбите на нефт и газ тази година. Доналд Тръмп може да е благоразположен към Путин, само че с комерсиалната си война той в действителност му нанася сериозен удар, написа още изданието.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ