Проф. Станислав Станилов, археолог и депутат, пред „Труд“: Грижим се Плиска да придобие съвършен вид
Макар и национален фаворит в пети парламент, проф. Станислав Станилов е прочут с това, че посвещава депутатския отпуск не на ваканцуване, а на българската история. Всяко лято най-малко за месец може да бъде открит в първата българска столица Плиска, която крие още секрети от проучвателите. Този сезон професорът също не изневери на традицията и до края на предходната седмица беше на разкопки с сътрудници и служащи. Разговаряме на какво попадна екипът му и какви са упованията на един археолог-депутат към страната.
– Проф. Станилов, знае се, че депутатството не ви раздели от научната работа и сте покрай проблемите на историци и археолози. Според вас отделят ли се задоволително средства за изследване на българската история?
– Поначало средствата за изследване и запазване на културното завещание са доста малко. Ако отворите бюджета в уеб страницата на Министерски съвет, ще видите. Много са малко, дават се на парче, това е сложна работа, съвсем няма система. Обръщат ни внимание отвреме на време, приказват за културен туризъм… Аз имах едно предложение преди време да се реформира Министерството на културата, като стане Министерство на туризма и културното завещание и Агенция по изкуствата. Даже го споделих с Борисов и той вика, че това е доста забавен въпрос и може да работим по него.
– Какво ще се промени тогава?
-В Италия е подобен моделът, само че е по провинции. В провинция Емилия-Романя е по този метод. Тогава потребностите от културен туризъм се преценяват с изследванията, с консервацията, реставрацията, изключително с поддръжката. Когато туристическите потоци стигат до монументи, незабавно се трансферират средства. На разнообразни места се вземат и такси „ културно завещание “. Като отидете в холандския град Ротердам да вземем за пример, там в хотела ви взимат 10 евро повече за запазване културното завещание на града. И това е на нощ.
– Независимо дали ще посещаваш обекти?
– Не няма значение, общината ви ги взема и ви дава едно картонче, в което написа „ кметът на Ротердам ви благодари, че вие пожертвахте пари “, въпреки че ви ги вземат наложително. Ние се опитахме да създадем такова нещо, обаче кметовете отхвърлиха да събират такива средства. Предлагали сме на Националното съдружие на общините. Няколко кмета споделиха – ние ще събираме парите, а би трябвало да ги даваме на Министерство на културата, което ще ги разпределя по съображения. Изобщо всяка свежа мисъл у нас е…
-Казвате, че средствата за археология са малко, какъв брой годишно би трябвало да бъдат?
– Миналата година бяха 500 000 лева, тази година държавната поръчка е за 1 млн. лева А най-малко 1,5 – 2 млн. лева са задоволителни, с цел да върви работата обикновено и малко да се редуцират обектите. Според мен не се копаят най-престижните обекти, само че това е напълно различен диалог.
– А какво мислите за Закона за старите столици? Той към момента виси, а старите ни престолнини се надяват да получат посредством него уместно финансиране и грижа.
– Няма подобен закон. Този Закон за старите столици, който аз разгромих в Народното събрание в комисия, като им извадих, че в него всичко, което са записали, го има в остарелия Закон за културното завещание, който работи. В него е всичко, което те го бяха взели и то беше доста нескопосано направено, без да се съветват въобще със експерти, единствено от адвокати и архитекти. Знаете ли какво е нужно? Нужно е трите столици да получат обособен закон, тъй като те работят в разнообразни режими. Виждате, че Плиска е в полето, отвън обитаемото място. Велико Търново е съвсем напълно в градската агломерация, а Велики Преслав частично е залепен за града. Това са разнообразни условия, градовете са разнообразни. Но стремежът на този закон беше да се предадат тези остарели столици на предписание на общините. Аз не знам община Каспичан по какъв начин ще се оправи с големия резерват Плиска, който е от 550 декара.
– Каква е оценка ви за Националния историко-археологически резерват „ Плиска “? И в какво положение е градчето до него?
– В най-хубаво положение сега е Велико Търново по избрани аргументи. Там са други приходите и той е вътре в града. Плиска е в доста положително положение в този момент и то с помощта на напъните на основната уредничка Христина Стоянова и на Регионалния музей. Например това покритие (на площад-арена, б.а.), което би трябвало да го видят всички публицисти, не доближиха 50 000 лева и музеят от мижавия си бюджет ги отдели. Това е отношение. Там непрекъснато имаме връзка с шефа, има схващане. По-трудно е в резерват Велики Преслав, който е към общината, която няма запас. Градът би трябвало да е огромен, с цел да може да отделя средства.
– Вие сте началник на българо-немски план за реституция на Преславското златно богатство и за Майнц т.г. отпътуваха половината негови украшения. Вървят ли дейностите по проект?
– На 26 септември се връща първата част от съкровището и отпътува втората, в която е и известната двустранна златна огърлица. Не може да се провали планът. Това е най-сериозният изследоватeлски институт в Европа – Римско-германският централен музей, лабораториите са на строхотно равнище там и по тази причина направихме плана.
– А град Плиска наподобява ли ви на първа столица?
– Не наподобява на първа столица, само че това е стопански и икономически въпрос. Все отново в последно време там има прилични места за пребиваване, поддържа се почти чисто по улиците, няма хартийки, площадът е чист и това въпреки всичко е нещо. Сега там откриха и Двора на кирилицата и има интерес. Хората се интересуват от такива неща.
– А вие усещате ли увеличение на туристическия поток, до момента в който работите на обекта си в резервата?
– Сега на 6 септември имаше непрестанен поток от хора, не знам какъв брой хиляди са минали. Имало е сходен напор и преди. Характерно е, че понижиха рейсовете и се усилиха фамилните визити, и това е най-важното. Не съм сюрпризиран, само че забавното е, че хората все по-малко питат. Гледат като зомбирани, снимат се, само че малко хора се интересуват да попитат. Не четат табелите, напряко ги снимат с фотоапаратите.
– Заговаряйте ги, вие сте добър повествовател.
– Не мога да го направя това, тъй като би трябвало да си виждам разкопките. Това е извънредно напрегната активност, само че не отхвърлям в никакъв случай да обясня, каквото и да било. Музеят е добре проведен, има екскурзовод със западен език и съветски, може и да те води по обектите. Добре организиран е резерватът, за него се поставят грижи и е едно цивилизовано място.
– Този сезон в Плиска беше открит скришен ходник, първия досега в посока изток-запад. Вие участвахте ли в разкриването?
– Не съм взел участие, само че човек от моя колектив го откри – гл. помощник Андрей Аладжов, който е мой съръководител. Открити са десетина-двайсет метра от ходника и работата ще продължи. Трябва да се знае, че тайните ходници не са били да се крият жители и да вършат заприказва. Обикновено на хората с подмолно мислене им се привиждат такива неща. В Плиска има система от подземни ходници, която е осигурявала инкогнитото наличие на владетеля в столицата. Той може да е в Дръстър, само че излиза през нощта през тайния ходник и всички считат, че е в столицата. Намерени са на север общо 7, на юг са 5. Те се кръстосват, преустройвани са непрестанно, свързват здания, въобще това е комплицирано нещо. Новият ходник е на север от каменен площад. Ако ходите в Плиска, безусловно би трябвало да обърнете внимание на площада, който е доста значим монумент от края на IX век и към този момент e затрупан с железна структура с стабилно платно. Вътре би трябвало да се допроучи и да се социализира. На площада-арена са се правили значими обреди, защото върху каменната настилка бяха нахвърляни по периферията елементи от цели животни, даже има обезглавено куче. После е засипано с чиста черна пръст, а от горната страна отново има натрошени съдове, по които датирахме комплекса. Вече е несъмнено, че той е употребен еднократно за комплициран обряд и след това е бил засипан.
– Има ли изобретение от този сезон, което да прекатурва досегашни показа за остарялата столица?
– Проучвахме едно водохранилище, може би най-късната каменна конструкция в Плиска. То е с размери 5,60 на 2,80 м. Изградено е от каменни блокове и тухли. Съдържало е 20-25 кубика вода. Интересно е с това, че пресича един ранен тръбопровод, който води от север към дворците. Пресекли са водопровода и са употребили неговата вода, с цел да пълнят водохранилището. То е от късен следстоличен интервал – първата половина на XI в., когато дворците към този момент не са функционирали. Водохранилището е захранвало с вода популацията, което се прибрало от външния град вътре под отбраната на крепостните стени. До него намерихме пещта, в която се е пекла варта, ямата в която се е гасила. Ще опитаме да запазим този монумент, който е доста значим за строителната история на Плиска. Ние смятахме, че през X-XI век няма солидни каменни градежи по сходство на владетелските резиденции, само че водохранилището е направено по този метод. Това значи, че са останали майстори строители, които са работили в тази традиция. Постоянно се трансформират нещата. Както виждате Плиска не се радва на изключително внимание от медиите и в този момент всичко е съсредоточено на Голямата базилика. А ние продължаваме да се грижим за Плиска, с цел да придобия тя идеален тип, да наподобява на столицата на Първото царство.
– Покрай изследванията не закъсняхте ли за новата сесия на Народното събрание?
– От 12 август стартираха разкопките, завършват на 12 септември, само че аз в понеделник (11 септември) бях към този момент в София, а след мен ще приключи нещата гл. помощник Мариела Инкова. Председателят Димитър Главчев прояви схващане и ме пусна от 3 съвещания и единствено от толкоз съм отсъствал. Но аз тука се разболях, караха ме в Бърза помощ, възпали ми се крайници след захапване на оса.
– Следили сте от разстояние акциите на вицепремиера Валери Симеонов по морето. Какво мислите, имаше ли потребност от тях?
– Разбира се, че имаше потребност, Валери тук е прав! Той прави и неща, които не доста утвърждавам, само че в тази ситуация е прав. В края на краищата морето би трябвало да добие цивилизован тип. Тези шайки от пияници, викове, за тези концерти, които пледира, би трябвало да има несъмнено място и да не се безпокоят всички туристи, пияни да падат и да стават…
– Вече се чуха и гласове за избор на съмнение към кабинета.
– Моля ви, това са несериозни приказки! Сигурно ще внесат избор на съмнение, само че сега опозицията работи първосигнално. Това ви споделям. Аз не им одобрявам лидерката на социалистите и считам, че ще ги заведе в задънена улица. Уважавам социалистическата партия и познавам там доста хора, има доста скъпи.
Нашият посетител
Известният български историк и археолог проф. Станислав Станилов е роден през 1943 година в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в родния град, а през 1968 година се дипломира във Великотърновския университет, компетентност “История ”. Доктор по археология и началник на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките. Проф. Станислав Станилов е създател на голям брой изявления в българския и европейския научен щемпел, както и на независими издания, отдадени на средновековната археология. Той е депутат от Политическа партия “Атака ” в 40-то, 41-то, 42-то, 43-то и в този момент в 44-то Народно заседание. Зам. ръководител е на парламентарната Комисия по просвета и медии, член е на Комисията по обучение и просвета.
– Проф. Станилов, знае се, че депутатството не ви раздели от научната работа и сте покрай проблемите на историци и археолози. Според вас отделят ли се задоволително средства за изследване на българската история?
– Поначало средствата за изследване и запазване на културното завещание са доста малко. Ако отворите бюджета в уеб страницата на Министерски съвет, ще видите. Много са малко, дават се на парче, това е сложна работа, съвсем няма система. Обръщат ни внимание отвреме на време, приказват за културен туризъм… Аз имах едно предложение преди време да се реформира Министерството на културата, като стане Министерство на туризма и културното завещание и Агенция по изкуствата. Даже го споделих с Борисов и той вика, че това е доста забавен въпрос и може да работим по него.
– Какво ще се промени тогава?
-В Италия е подобен моделът, само че е по провинции. В провинция Емилия-Романя е по този метод. Тогава потребностите от културен туризъм се преценяват с изследванията, с консервацията, реставрацията, изключително с поддръжката. Когато туристическите потоци стигат до монументи, незабавно се трансферират средства. На разнообразни места се вземат и такси „ културно завещание “. Като отидете в холандския град Ротердам да вземем за пример, там в хотела ви взимат 10 евро повече за запазване културното завещание на града. И това е на нощ.
– Независимо дали ще посещаваш обекти?
– Не няма значение, общината ви ги взема и ви дава едно картонче, в което написа „ кметът на Ротердам ви благодари, че вие пожертвахте пари “, въпреки че ви ги вземат наложително. Ние се опитахме да създадем такова нещо, обаче кметовете отхвърлиха да събират такива средства. Предлагали сме на Националното съдружие на общините. Няколко кмета споделиха – ние ще събираме парите, а би трябвало да ги даваме на Министерство на културата, което ще ги разпределя по съображения. Изобщо всяка свежа мисъл у нас е…
-Казвате, че средствата за археология са малко, какъв брой годишно би трябвало да бъдат?
– Миналата година бяха 500 000 лева, тази година държавната поръчка е за 1 млн. лева А най-малко 1,5 – 2 млн. лева са задоволителни, с цел да върви работата обикновено и малко да се редуцират обектите. Според мен не се копаят най-престижните обекти, само че това е напълно различен диалог.
– А какво мислите за Закона за старите столици? Той към момента виси, а старите ни престолнини се надяват да получат посредством него уместно финансиране и грижа.
– Няма подобен закон. Този Закон за старите столици, който аз разгромих в Народното събрание в комисия, като им извадих, че в него всичко, което са записали, го има в остарелия Закон за културното завещание, който работи. В него е всичко, което те го бяха взели и то беше доста нескопосано направено, без да се съветват въобще със експерти, единствено от адвокати и архитекти. Знаете ли какво е нужно? Нужно е трите столици да получат обособен закон, тъй като те работят в разнообразни режими. Виждате, че Плиска е в полето, отвън обитаемото място. Велико Търново е съвсем напълно в градската агломерация, а Велики Преслав частично е залепен за града. Това са разнообразни условия, градовете са разнообразни. Но стремежът на този закон беше да се предадат тези остарели столици на предписание на общините. Аз не знам община Каспичан по какъв начин ще се оправи с големия резерват Плиска, който е от 550 декара.
– Каква е оценка ви за Националния историко-археологически резерват „ Плиска “? И в какво положение е градчето до него?
– В най-хубаво положение сега е Велико Търново по избрани аргументи. Там са други приходите и той е вътре в града. Плиска е в доста положително положение в този момент и то с помощта на напъните на основната уредничка Христина Стоянова и на Регионалния музей. Например това покритие (на площад-арена, б.а.), което би трябвало да го видят всички публицисти, не доближиха 50 000 лева и музеят от мижавия си бюджет ги отдели. Това е отношение. Там непрекъснато имаме връзка с шефа, има схващане. По-трудно е в резерват Велики Преслав, който е към общината, която няма запас. Градът би трябвало да е огромен, с цел да може да отделя средства.
– Вие сте началник на българо-немски план за реституция на Преславското златно богатство и за Майнц т.г. отпътуваха половината негови украшения. Вървят ли дейностите по проект?
– На 26 септември се връща първата част от съкровището и отпътува втората, в която е и известната двустранна златна огърлица. Не може да се провали планът. Това е най-сериозният изследоватeлски институт в Европа – Римско-германският централен музей, лабораториите са на строхотно равнище там и по тази причина направихме плана.
– А град Плиска наподобява ли ви на първа столица?
– Не наподобява на първа столица, само че това е стопански и икономически въпрос. Все отново в последно време там има прилични места за пребиваване, поддържа се почти чисто по улиците, няма хартийки, площадът е чист и това въпреки всичко е нещо. Сега там откриха и Двора на кирилицата и има интерес. Хората се интересуват от такива неща.
– А вие усещате ли увеличение на туристическия поток, до момента в който работите на обекта си в резервата?
– Сега на 6 септември имаше непрестанен поток от хора, не знам какъв брой хиляди са минали. Имало е сходен напор и преди. Характерно е, че понижиха рейсовете и се усилиха фамилните визити, и това е най-важното. Не съм сюрпризиран, само че забавното е, че хората все по-малко питат. Гледат като зомбирани, снимат се, само че малко хора се интересуват да попитат. Не четат табелите, напряко ги снимат с фотоапаратите.
– Заговаряйте ги, вие сте добър повествовател.
– Не мога да го направя това, тъй като би трябвало да си виждам разкопките. Това е извънредно напрегната активност, само че не отхвърлям в никакъв случай да обясня, каквото и да било. Музеят е добре проведен, има екскурзовод със западен език и съветски, може и да те води по обектите. Добре организиран е резерватът, за него се поставят грижи и е едно цивилизовано място.
– Този сезон в Плиска беше открит скришен ходник, първия досега в посока изток-запад. Вие участвахте ли в разкриването?
– Не съм взел участие, само че човек от моя колектив го откри – гл. помощник Андрей Аладжов, който е мой съръководител. Открити са десетина-двайсет метра от ходника и работата ще продължи. Трябва да се знае, че тайните ходници не са били да се крият жители и да вършат заприказва. Обикновено на хората с подмолно мислене им се привиждат такива неща. В Плиска има система от подземни ходници, която е осигурявала инкогнитото наличие на владетеля в столицата. Той може да е в Дръстър, само че излиза през нощта през тайния ходник и всички считат, че е в столицата. Намерени са на север общо 7, на юг са 5. Те се кръстосват, преустройвани са непрестанно, свързват здания, въобще това е комплицирано нещо. Новият ходник е на север от каменен площад. Ако ходите в Плиска, безусловно би трябвало да обърнете внимание на площада, който е доста значим монумент от края на IX век и към този момент e затрупан с железна структура с стабилно платно. Вътре би трябвало да се допроучи и да се социализира. На площада-арена са се правили значими обреди, защото върху каменната настилка бяха нахвърляни по периферията елементи от цели животни, даже има обезглавено куче. После е засипано с чиста черна пръст, а от горната страна отново има натрошени съдове, по които датирахме комплекса. Вече е несъмнено, че той е употребен еднократно за комплициран обряд и след това е бил засипан.
– Има ли изобретение от този сезон, което да прекатурва досегашни показа за остарялата столица?
– Проучвахме едно водохранилище, може би най-късната каменна конструкция в Плиска. То е с размери 5,60 на 2,80 м. Изградено е от каменни блокове и тухли. Съдържало е 20-25 кубика вода. Интересно е с това, че пресича един ранен тръбопровод, който води от север към дворците. Пресекли са водопровода и са употребили неговата вода, с цел да пълнят водохранилището. То е от късен следстоличен интервал – първата половина на XI в., когато дворците към този момент не са функционирали. Водохранилището е захранвало с вода популацията, което се прибрало от външния град вътре под отбраната на крепостните стени. До него намерихме пещта, в която се е пекла варта, ямата в която се е гасила. Ще опитаме да запазим този монумент, който е доста значим за строителната история на Плиска. Ние смятахме, че през X-XI век няма солидни каменни градежи по сходство на владетелските резиденции, само че водохранилището е направено по този метод. Това значи, че са останали майстори строители, които са работили в тази традиция. Постоянно се трансформират нещата. Както виждате Плиска не се радва на изключително внимание от медиите и в този момент всичко е съсредоточено на Голямата базилика. А ние продължаваме да се грижим за Плиска, с цел да придобия тя идеален тип, да наподобява на столицата на Първото царство.
– Покрай изследванията не закъсняхте ли за новата сесия на Народното събрание?
– От 12 август стартираха разкопките, завършват на 12 септември, само че аз в понеделник (11 септември) бях към този момент в София, а след мен ще приключи нещата гл. помощник Мариела Инкова. Председателят Димитър Главчев прояви схващане и ме пусна от 3 съвещания и единствено от толкоз съм отсъствал. Но аз тука се разболях, караха ме в Бърза помощ, възпали ми се крайници след захапване на оса.
– Следили сте от разстояние акциите на вицепремиера Валери Симеонов по морето. Какво мислите, имаше ли потребност от тях?
– Разбира се, че имаше потребност, Валери тук е прав! Той прави и неща, които не доста утвърждавам, само че в тази ситуация е прав. В края на краищата морето би трябвало да добие цивилизован тип. Тези шайки от пияници, викове, за тези концерти, които пледира, би трябвало да има несъмнено място и да не се безпокоят всички туристи, пияни да падат и да стават…
– Вече се чуха и гласове за избор на съмнение към кабинета.
– Моля ви, това са несериозни приказки! Сигурно ще внесат избор на съмнение, само че сега опозицията работи първосигнално. Това ви споделям. Аз не им одобрявам лидерката на социалистите и считам, че ще ги заведе в задънена улица. Уважавам социалистическата партия и познавам там доста хора, има доста скъпи.
Нашият посетител
Известният български историк и археолог проф. Станислав Станилов е роден през 1943 година в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в родния град, а през 1968 година се дипломира във Великотърновския университет, компетентност “История ”. Доктор по археология и началник на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките. Проф. Станислав Станилов е създател на голям брой изявления в българския и европейския научен щемпел, както и на независими издания, отдадени на средновековната археология. Той е депутат от Политическа партия “Атака ” в 40-то, 41-то, 42-то, 43-то и в този момент в 44-то Народно заседание. Зам. ръководител е на парламентарната Комисия по просвета и медии, член е на Комисията по обучение и просвета.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ