Сродна душа или любов завинаги – каква е разликата?
Макар и доста хора да свързват термина “любов вечно ” със концепцията за сродната душа и да употребяват тези понятия като взаимозаменяеми, в действителност сред тях има осезаема разлика.
Романтичните филми и книги ни учат, че намерим ли сродната си душа, в действителност сме разкрили нашата най-голяма и единствена обич за цялостен живот. Нещото, което никой не ни споделя обаче, е какво се случва след “..и заживели дълго и щастливо ”.
Затова през днешния ден ще се постараем да ви разясним в какво се разграничават тези две понятия, а вие ще решите дали пък инцидентно не сте намерили някой, който да е композиция и от двете.
Когато става въпрос за намиране на сродна душа , в множеството случаи хората в действителност визират някой, към който да изпитват единствено обич, но никой не търси човек, който да е същински съчетаем по темперамент и персона с неговата. Сродната душа е другата част от едно цяло, от вашето цяло. Когато намерите вашата сродна душа, ще се почувствате безусловно изпълнени, като че ли сте намерили изчезналото късче от себе си, което е пречело тази целокупност да бъде приключена. Намерите ли тази дълго търсена част от вас, ще се чувствате толкоз мощни и смели, както в никакъв случай до момента. Веднъж откакто намерите своя близнак по душа, ще усетите доста мощна връзка посред ви на духовно равнище – даже да не сте физически дружно, ще знаете защо мисли той и по какъв начин се усеща. Той ще бъде като ваше отражение в огледалото. Ако не харесвате нещо в него, единствената причина би била, че най-вероятно не харесвате същото в себе си или не подозирате, че действително притежавате това качество или линия, която евентуално не харесвате.
Романтичната връзка и любовно обвързване с някого е постоянно надълбоко прочувствена и постоянно търпи крайни спадове и възходи. Така, въпреки обстоятелството, че нашият сътрудник в любовта е индивидът, който ни кара да се усещаме толкоз щастливи и витални, за жалост, постоянно връзката ни с него не продължава дълго. Една от аргументите за това е, че в множеството случаи хората, в които се влюбваме са нашата цялостна диаметралност. Въпреки това ние избираме да се свържем с тази наша огромна обич в заветен съюз и желаеме да прекараме остатъка от живота си с нея. Този човек се трансформира в наш другар, наше семейство и човек, с който освен душите ни са свързани, само че и цялото ни битие. Ние изпитваме неописуема обич и любов към него, само че също по този начин уважението, доверието и поддръжката сред нас са с основно значение. Нашата най-голяма обич е индивидът, с който споделяме едни и същи фантазии и визии за бъдещето. Той е до нас и в положителни, и в неприятни дни, кара ни да се усещаме сигурни и емоцонално постоянни, тъй като нашата връзка не се е възродила само на основата на неудържими обич и пристрастеност, само че има и разумно пояснение. А едно от най-важните неща при този вид връзки е, че имаме цялостното доверие на индивида до нас и сме сигурни, че в никакъв случай няма да ни нарани.
Всеки от нас може да си даде равносметка каква обич му се желае да преживее, само че едно е ясно – разбиранията ни се трансформират с времето. Когато сме млади и цялостни с сила жадуваме за лудата и дива обич, изпълнена с доста пристрастеност и динамичност… Онази обич, която постоянно ни демонстрират във филмите. Любов, в която най-сетне ние сме разкрили нашата сродна душа, която запълва празното място в нас и ни дава възприятието за целокупност и комплектност. Когато обаче пораснем и се променим в прочувствен и нравствен аспект, ние търсим любовта в друга форма – а точно човек, който да обичаме и почитаме и с който да прекараме дружно остатъка от живота си с него. Онази сигурна обич, която ни дава баланс и ни кара да се усещаме щастливи, даже като порастнали към този момент и зрели хора.
Какъвто и обаче да е изборът ни в любовта, най-важното е да сме щастливи и да се насладим оптимално на всичко, което ни се случва с обичания човек!
Инфо: https://dama.bg
