Дезертьорка от Северна Корея: Лудост е това, което се случва в страната
Макар да ни учеха, че Северна Корея е най-хубавата страна в света, нямах визия по какъв начин е по света. Узнах, че това е неистина, когато чух предаване по радиото от Южна Корея и видях листовки. Разбрах, че животът е доста сложен, че няма храна, че няма независимост. Това описа някогашната военна от Северна Корея Ли Со-Йън в предаването "120 минути " по БТВ.
„ След службата си в армията за 10 години работа и се пенсионирах получих една банкнота, с която можеш да си купиш единствено два хляба. След това взех решение, че би трябвало да избягам. Заловиха ме и получих една година в пандиза за опит за бягство в Китай “, спомня си Ли.
„ Бях изпратена в трудов лагер. В нашата килия имаше 10 дами на повърхност от 10 кв. метра. Всяка вечер трябваше да коленичим и да свеждаме глави, с цел да обмисляме дейностите си. През деня трябваше да работим в планината, да сечем дървета. Виждала съм дами, премазани от падащите дървета. Имаше бременни дами, които пометнаха. Една от бременните беше пребита с бич, след което пометна “, спомня си за ужаса Йън.
„ След като излязох от пандиза към този момент бях изменник и не можех да остана в страната. Отне ми още две години, с цел да избягам. Наложи се да мина ледената река Туман и да отида в Китай. След като излязох цялото ми тяло беше в рани от студа. Преминах през интервал на страдалчество, с цел да стигна до Южна Корея “, спомня си севернокорейката.
По думите й е полуда, това което се случва в страната. „ Лудост е севернокорейците да умират от апетит, до момента в който се правят нуклеарни проби, които костват милиони “.
Сега Ли Со-Йън споделя, че м ечтата й е да се обединят севера и юга и да види фамилията си. „ Мечтите се сбъдват и положителното постоянно побеждава “, има вяра изстрадалата жена.
„ След службата си в армията за 10 години работа и се пенсионирах получих една банкнота, с която можеш да си купиш единствено два хляба. След това взех решение, че би трябвало да избягам. Заловиха ме и получих една година в пандиза за опит за бягство в Китай “, спомня си Ли.
„ Бях изпратена в трудов лагер. В нашата килия имаше 10 дами на повърхност от 10 кв. метра. Всяка вечер трябваше да коленичим и да свеждаме глави, с цел да обмисляме дейностите си. През деня трябваше да работим в планината, да сечем дървета. Виждала съм дами, премазани от падащите дървета. Имаше бременни дами, които пометнаха. Една от бременните беше пребита с бич, след което пометна “, спомня си за ужаса Йън.
„ След като излязох от пандиза към този момент бях изменник и не можех да остана в страната. Отне ми още две години, с цел да избягам. Наложи се да мина ледената река Туман и да отида в Китай. След като излязох цялото ми тяло беше в рани от студа. Преминах през интервал на страдалчество, с цел да стигна до Южна Корея “, спомня си севернокорейката.
По думите й е полуда, това което се случва в страната. „ Лудост е севернокорейците да умират от апетит, до момента в който се правят нуклеарни проби, които костват милиони “.
Сега Ли Со-Йън споделя, че м ечтата й е да се обединят севера и юга и да види фамилията си. „ Мечтите се сбъдват и положителното постоянно побеждава “, има вяра изстрадалата жена.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ