Заплашва ли СЕТА българския бизнес
Макар да е основан преди съвсем 15 години, за съществуването на Икономическия и обществен съвет (ИСС) обществото не знае съвсем нищо. Това място е като Граждански парламент, на което се събират работодателски, синдикални и цивилен организации, разискват значими, национални тематики, одобряват резолюции, пишат мнения. От тези документи ръководещите би трябвало да се осведомяват какви са общите позиции на обособените групи български жители. И да се преценяват с тях.
Още през 2015 година КТ „ Подкрепа “ прави предложение ИСС да създаде мнение за комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Канада – СЕТА. Причината е, че то не е единствено комерсиално, визира правата и ползите на служащите, сигурността на храните, екологичните отбрани, бизнес изискванията, дава преимущество на външните пред българските бизнесмени. Най-сетне при започване на 2017 година беше даден ход и на мнението. СЕТА към момента не е утвърдена от българското Народно заседание и в случай че въпреки всичко се появят депутати, които желаят да създадат осведомен избор, ще имат опция да се срещнат с есенцията на съглашението с Канада. Шансът да се срещнат с съсредоточени заключения в двайсетина страници е по-голям, в сравнение с да изчетат над хиляда страници, изпълнени със характерна терминология.
Кои са ябълките на раздора? Основно искане на работодателските организации беше да отпадне заложената рекомендация към държавното управление пазарният тест да остане наложителен и да не бъде премахнат по силата на интернационалните търговски съглашения. Пазарен тест е задължението на бизнеса да предлага свободните си работни места първо на българските жители и е част от българското законодателство. Работодателските организации обаче сложиха изискване рекомендацията да отпадне, в противоположен случай мнение за СЕТА просто няма да има. Т.е. настояха бизнесът към този момент да не е задължен да предлага свободните си работни места първо на българските жители. Само тази точка лиши един месец.
Преподавателка от УНСС (доц. Пиримова) настойчиво настояваше, че публични прогнози за икономическите резултати на СЕТА не трябва да бъдат включвани в текста на ИСС. Защото са употребени остарели данни и тъй като последното оповестено проучване е от 2011 година Не се смути от обстоятелството, че Европейската комисия и комисарят по търговията Сесилия Малмстрьом не престават да се базират на тях. Не се тормози и от това, че самата тя не предлага данни, с които да бъдат сменени подложените на критика от нея. От спомагателните пояснения стана ясно, че въобще не познава методологията на цитираните проучвания. След гласувания отпаднаха безусловно всички стопански прогнози.
Анализ на комерсиално и икономическо съглашение не съдържа оценка за икономическите резултати! И то е тъй като най-оптимистичните прогнози са за 0,01%-0,08% растеж на Брутният вътрешен продукт седем години след влизане в действие на СЕТА. 1/10 от % в най-хубавия случай. Фактите не дават отговор на публичните внушения, че това съглашение ще даде подтик на някои български браншове. А би трябвало да се има поради, че има и проучвания с надалеч по-лоши упования от формалните.
Третият главен дирек, умишлен за продупчване, беше тематиката за арбитражните съдилища и клаузата за съдене на страни от страна на частни компании. През последните години съдружие „ Солидарна България “ разгласява поредност възмутителни случаи, в които страни са осъждани да заплащат милиарди долари обезщетения на непознати вложители. Тези клаузи датират от десетки години, само че едвам през последните две десетилетия мултинационалните корпорации осъзнават, че те са опция за извиване на ръце на държавните управления. До 2000 година обществено известните каузи по ISDS са едвам 13, само че след тази година стартират праволинейно да порастват и към 2016 година общият им брой е 767 (увеличение приблизително с 45 каузи годишно).
Под опасността от трибунал ръководещите не смеят да трансформират законодателството или да приключват неизгодни за жителите контракти. Това се назовава „ регулаторно изстудяване “. Виждаме го и в България – в базови браншове като енергетиката и в доставката на вода. Още в работни групи АИКБ зачерта текст, който припомня изявление на ръководещите в Столична община, че договорът с концесионера на „ Софийска вода “ не може да бъде преустановен даже с референдум, тъй като в противоположен случай глобите, които може да бъдат наложени на българските данъкоплатци, могат да стигнат до 1 милиарда лв.. Защо мнението не трябва да включва тези признания? Защото „ не ни кефят “. Да, тъкмо такива причини се употребяват. Работодателите гласоподаваха и против текст, който акцентира, че СЕТА основава „ предпоставки за по-привилегировано отнасяне на задграничните вложители, спрямо локалните “. Гласуваха против българския бизнес.
Основен съперник на текстовете, които подлагат на критика механизма ISDS, беше представителката на БТПП госпожа Валентина Зартова, която е правист и съдия към арбитражния съд на работодателската организация. Тя безспорно има опит в тази материя, защото е взела участие в делото, заведено от господин Кирил Домусчиев против България за смяната на приватизационния контракт на „ Български морски флот “. Въпросното арбитражно дело завърши с решение в интерес на ищеца и предвиждаше загуби за страната в размер на към 55 млн. лв.. Впоследствие Върховният касационен съд анулира това решение, тъй като приватизационен контракт не може да бъде променян. Ако се касаеше до различен контракт, нямаше да има никаква опция решението на арбитража към БТПП да бъде анулирано. Още една илюстрация по какъв начин делата против България може да костват доста на всички български жители.
Впрочем, таман поради неизгодни контракти в енергетиката – с двата частни ТЕЦ-а, преди две години видяхме работодателски организации да стачкуват пред Министерски съвет и да бият барабани (буквално). Те, както и синдикатите, както и огромната част от българските жители, упорстват тези контракти да се признаят от Европейската комисия за неприемлива държавна помощ. Същевременно, когато имаха опция да го кажат в формалната си позиция за СЕТА, отхвърлиха. Страхът на слабия е понятен, страхът на мощния поражда единствено пренебрежение.
Когато не искаш да бъде прегледан един документ, има голям брой апаратни хватки, които могат да се приложат. Съставяш дневен ред, в който преди всичко поставяш безвредните тематики и отчети, за „ противоречивите “ не стига време или кворум. Вместо да поставиш на гласоподаване направено предложение, което не искаш да мине, поставяш на гласоподаване негово контрапредложение. По тайнствен метод до теб не стигат мейли със мнения на български предприятия, които съдържат опасения от резултатите на СЕТА като: „ Считаме, че съглашението СЕТА заплашва българския бизнес, който на практика е преди малко проходил и няма сили да се бори с експанзията на огромните интернационалните корпорации. “
Когато бъде оповестен финалният, гласуван, признат текст на съглашението, ще се види, че той съдържа голям брой извънредно витиевати формулировки. Останалите елементи са доста омекотени. Например, ИСС към този момент не „ предизвестява “, а единствено „ отбелязва “. А резултатите за дребните и междинни предприятия не са „ малко “, а „ изброими “.
Какво е мнението – въпреки всичко това е единственият документ, който е признат от съществени представителни организации на работодателските среди и синдикатите. Вероятно, ще остане единствената публична позиция, в която тематиката е прегледана детайлно, без да се показва популистки през визите за Канада или вътрешнопартийните ни различия. И във финалния вид могат да бъдат открити редица предизвестия към ръководещите и народните представители, които ще гласоподават ратификацията на съглашението. Заплахите за обществените услуги като водоснабдяването да вземем за пример, или за заобикаляне на „ правилото на предпазливостта “, върху който са построени стандартите за сигурност на храните. Подчертана е и заплахата за държавния суверенитет от механизма на „ регулаторното съдействие “. Макар и незадълбочено е включен текст, че съглашението „ разрешава на страните да контролират, само че ги задължава да си заплащат за това, че контролират “, заради опасността от наказания на трибунал.
В рамките на девет месеца: преподаватели от УНСС отхвърлиха да включат публични данни в публично становище; арбитри, към този момент осъждали България, зачертаха текстове против арбитражите; работодатели гласоподаваха против ползите на българския бизнес. Въпреки това, към този момент имаме документ, който може да послужи на всеки безкористен депутат самичък да си построи мнение за евентуалните резултати от съглашението. При задоволително предпочитание, не е невероятно да открие и нецензурирания вид.
*Авторката е ръководител на съдружие „ Солидарна България ” и консултант на президента на КТ „ Подкрепа ”.
Още през 2015 година КТ „ Подкрепа “ прави предложение ИСС да създаде мнение за комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Канада – СЕТА. Причината е, че то не е единствено комерсиално, визира правата и ползите на служащите, сигурността на храните, екологичните отбрани, бизнес изискванията, дава преимущество на външните пред българските бизнесмени. Най-сетне при започване на 2017 година беше даден ход и на мнението. СЕТА към момента не е утвърдена от българското Народно заседание и в случай че въпреки всичко се появят депутати, които желаят да създадат осведомен избор, ще имат опция да се срещнат с есенцията на съглашението с Канада. Шансът да се срещнат с съсредоточени заключения в двайсетина страници е по-голям, в сравнение с да изчетат над хиляда страници, изпълнени със характерна терминология.
Кои са ябълките на раздора? Основно искане на работодателските организации беше да отпадне заложената рекомендация към държавното управление пазарният тест да остане наложителен и да не бъде премахнат по силата на интернационалните търговски съглашения. Пазарен тест е задължението на бизнеса да предлага свободните си работни места първо на българските жители и е част от българското законодателство. Работодателските организации обаче сложиха изискване рекомендацията да отпадне, в противоположен случай мнение за СЕТА просто няма да има. Т.е. настояха бизнесът към този момент да не е задължен да предлага свободните си работни места първо на българските жители. Само тази точка лиши един месец.
Преподавателка от УНСС (доц. Пиримова) настойчиво настояваше, че публични прогнози за икономическите резултати на СЕТА не трябва да бъдат включвани в текста на ИСС. Защото са употребени остарели данни и тъй като последното оповестено проучване е от 2011 година Не се смути от обстоятелството, че Европейската комисия и комисарят по търговията Сесилия Малмстрьом не престават да се базират на тях. Не се тормози и от това, че самата тя не предлага данни, с които да бъдат сменени подложените на критика от нея. От спомагателните пояснения стана ясно, че въобще не познава методологията на цитираните проучвания. След гласувания отпаднаха безусловно всички стопански прогнози.
Анализ на комерсиално и икономическо съглашение не съдържа оценка за икономическите резултати! И то е тъй като най-оптимистичните прогнози са за 0,01%-0,08% растеж на Брутният вътрешен продукт седем години след влизане в действие на СЕТА. 1/10 от % в най-хубавия случай. Фактите не дават отговор на публичните внушения, че това съглашение ще даде подтик на някои български браншове. А би трябвало да се има поради, че има и проучвания с надалеч по-лоши упования от формалните.
Третият главен дирек, умишлен за продупчване, беше тематиката за арбитражните съдилища и клаузата за съдене на страни от страна на частни компании. През последните години съдружие „ Солидарна България “ разгласява поредност възмутителни случаи, в които страни са осъждани да заплащат милиарди долари обезщетения на непознати вложители. Тези клаузи датират от десетки години, само че едвам през последните две десетилетия мултинационалните корпорации осъзнават, че те са опция за извиване на ръце на държавните управления. До 2000 година обществено известните каузи по ISDS са едвам 13, само че след тази година стартират праволинейно да порастват и към 2016 година общият им брой е 767 (увеличение приблизително с 45 каузи годишно).
Под опасността от трибунал ръководещите не смеят да трансформират законодателството или да приключват неизгодни за жителите контракти. Това се назовава „ регулаторно изстудяване “. Виждаме го и в България – в базови браншове като енергетиката и в доставката на вода. Още в работни групи АИКБ зачерта текст, който припомня изявление на ръководещите в Столична община, че договорът с концесионера на „ Софийска вода “ не може да бъде преустановен даже с референдум, тъй като в противоположен случай глобите, които може да бъдат наложени на българските данъкоплатци, могат да стигнат до 1 милиарда лв.. Защо мнението не трябва да включва тези признания? Защото „ не ни кефят “. Да, тъкмо такива причини се употребяват. Работодателите гласоподаваха и против текст, който акцентира, че СЕТА основава „ предпоставки за по-привилегировано отнасяне на задграничните вложители, спрямо локалните “. Гласуваха против българския бизнес.
Основен съперник на текстовете, които подлагат на критика механизма ISDS, беше представителката на БТПП госпожа Валентина Зартова, която е правист и съдия към арбитражния съд на работодателската организация. Тя безспорно има опит в тази материя, защото е взела участие в делото, заведено от господин Кирил Домусчиев против България за смяната на приватизационния контракт на „ Български морски флот “. Въпросното арбитражно дело завърши с решение в интерес на ищеца и предвиждаше загуби за страната в размер на към 55 млн. лв.. Впоследствие Върховният касационен съд анулира това решение, тъй като приватизационен контракт не може да бъде променян. Ако се касаеше до различен контракт, нямаше да има никаква опция решението на арбитража към БТПП да бъде анулирано. Още една илюстрация по какъв начин делата против България може да костват доста на всички български жители.
Впрочем, таман поради неизгодни контракти в енергетиката – с двата частни ТЕЦ-а, преди две години видяхме работодателски организации да стачкуват пред Министерски съвет и да бият барабани (буквално). Те, както и синдикатите, както и огромната част от българските жители, упорстват тези контракти да се признаят от Европейската комисия за неприемлива държавна помощ. Същевременно, когато имаха опция да го кажат в формалната си позиция за СЕТА, отхвърлиха. Страхът на слабия е понятен, страхът на мощния поражда единствено пренебрежение.
Когато не искаш да бъде прегледан един документ, има голям брой апаратни хватки, които могат да се приложат. Съставяш дневен ред, в който преди всичко поставяш безвредните тематики и отчети, за „ противоречивите “ не стига време или кворум. Вместо да поставиш на гласоподаване направено предложение, което не искаш да мине, поставяш на гласоподаване негово контрапредложение. По тайнствен метод до теб не стигат мейли със мнения на български предприятия, които съдържат опасения от резултатите на СЕТА като: „ Считаме, че съглашението СЕТА заплашва българския бизнес, който на практика е преди малко проходил и няма сили да се бори с експанзията на огромните интернационалните корпорации. “
Когато бъде оповестен финалният, гласуван, признат текст на съглашението, ще се види, че той съдържа голям брой извънредно витиевати формулировки. Останалите елементи са доста омекотени. Например, ИСС към този момент не „ предизвестява “, а единствено „ отбелязва “. А резултатите за дребните и междинни предприятия не са „ малко “, а „ изброими “.
Какво е мнението – въпреки всичко това е единственият документ, който е признат от съществени представителни организации на работодателските среди и синдикатите. Вероятно, ще остане единствената публична позиция, в която тематиката е прегледана детайлно, без да се показва популистки през визите за Канада или вътрешнопартийните ни различия. И във финалния вид могат да бъдат открити редица предизвестия към ръководещите и народните представители, които ще гласоподават ратификацията на съглашението. Заплахите за обществените услуги като водоснабдяването да вземем за пример, или за заобикаляне на „ правилото на предпазливостта “, върху който са построени стандартите за сигурност на храните. Подчертана е и заплахата за държавния суверенитет от механизма на „ регулаторното съдействие “. Макар и незадълбочено е включен текст, че съглашението „ разрешава на страните да контролират, само че ги задължава да си заплащат за това, че контролират “, заради опасността от наказания на трибунал.
В рамките на девет месеца: преподаватели от УНСС отхвърлиха да включат публични данни в публично становище; арбитри, към този момент осъждали България, зачертаха текстове против арбитражите; работодатели гласоподаваха против ползите на българския бизнес. Въпреки това, към този момент имаме документ, който може да послужи на всеки безкористен депутат самичък да си построи мнение за евентуалните резултати от съглашението. При задоволително предпочитание, не е невероятно да открие и нецензурирания вид.
*Авторката е ръководител на съдружие „ Солидарна България ” и консултант на президента на КТ „ Подкрепа ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ