За женската и мъжката енергия
Мъжете се нуждаят от женската енергия…
Жената е основана за това да генерира сила.
Тя може да я основава от въздуха – от нищото. И за нея това е една от най-важните функционалности. Всяка жена основава тази сила, натрупва я и я изразходва по разнообразни способи. И тук главният въпрос е – накъде насочваме силата си?
Ако моят мъж не желае да се движи, то къде е моята сила?
Това е основният въпрос, който би трябвало да си зададе всяка жена. Ако моят мъж не желае да работи, да реализира нещо, неподвижен и равнодушен е – къде е моята сила?
• Губя ли я посредством несъразмерна работа и печелене на пари?
• Увличам ли се във възпитанието на децата и не помня ли за това, че съм и жена?
• Увлекла ли съм се в саморазвитието, загърбвайки своите женски задания?
• Убедена ли съм и до момента, че бих могла да си намеря по-добър мъж?
• Обзела ли ме е лакомия (скъперничество), отвращение да приписвам своята сила?
• Решила ли съм непременно да бъда мощна, независима и самостоятелна?
• Умея ли сама да добивам сила, да я икономисвам и споделям?
Как да въодушевяваме мъжете за подвизи?
Да си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ни изплува картина на принцеса в кула, защитавана от огнедишащ змей. Прекрасен принц на бял кон побеждава дракона и води принцесата със себе си.
Какво толкоз изключително е направила принцесата?
1. Принцесата умишлено е била слаба и не е можела да избави сама себе си.
Тази стъпка е отвод от нашата женска самостоятелност и автономия. Ставайки слаби, ние пробуждаме в мъжете мощ и предпочитание да се грижат за нас. Докато ние с всички сили се стараем да бъдем мощни, нямаме късмет да получим грижа…
2. Принцесата е вярвала в това, че принцът ще я избави.
Често ли съумяваме да повярваме на мъжете си? Често ли съумяваме изцяло да им се доверим и да не ги направляваме? И може ли мъжът в действителност да ни помогне, в случай че не имаме вяра, че той може и ще го направи?
3. При това принцесата не просто седи и чака, а се занимава с женски работи – бродира, рисува…
Обичайният метод на живот на актуалната жена на практика изключва занимания с женски каузи. Дреха можем да си купим наготово – защо да я шием?! Съдовете ги мие съдомиялната, облеклата ги пере пералнята машина. Бродираните блузи към този момент не са на мода. Детските играчки в магазина са толкоз доста, че не е нужно да ги сътворяваме. Даже готвенето в цялостния смисъл на тази дума не е наложително. Можем да купим полуфабрикат и да го подгреем.
Нашият живот става софтуерно все по-лек. Но най-важното – къде отива тази сила, която сме икономисали? И умеем ли да си я набираме, защото доста женски занимания съществуват точно по тази причина – с цел да ни зареждат с сила.
4. Тя не му е крещяла от кулата по какъв начин вярно да отреже главата на дракона.
Както постоянно ни се коства, ние най-добре знаем кое е вярно. Понякога прекомерно мощно „ оказваме помощ ” там, където е по-добре да помълчим и да се отпуснем.
И освен това ние доста постоянно сме подготвени да изтъкнем на мъжа всяка осъществена неточност. Не придаваме такова значение на неговите победи, каквото отдаваме на провалите му. Любимите изречения: „ Аз ти споделих! ”, „ Както постоянно! ” и „ Отново ли… ”… Колко рицарски сърца са разрушили те…
Умението да не обръща такова внимание на неговите неточности, да го поддържа, да не го унижава – това е най-хубавото, което може да направи дамата за мъжа.
5. Принцесата намерено се е възхищавала на доблестта и смелостта на принца.
Често ли се възхищаваме на умеенето на мъжа да ремонтира чешмата или да донесе тежките чанти? Виждаме ли достолепията на нашите мъже или зацикляме в техните недостатъци?
Това, на което обръщаме внимание, се усилва. И в случай че непрекъснато подлагаме на критика и сме недоволни, се появяват нови мотиви за неодобрение. А в случай че се възхищаваме на смелостта, на отговорността, на грижовността – те ще порастват.
6. След като принцът я избавя, тя изцяло му се отдава. Хвърля му се на шията. Благодари му от все сърце. И той я води в своя дом. Който я е избавил, той й става и мъж.
Когато мъжът „ донесе улов ”, постоянно ли радостно благодарим? Или от време на време одобряваме това за даденост? Или дори оценяваме цената на улова, сравнявайки го с вчерашния и със съседския?
Изборът е наш. Ние можем да избираме какво да вършим с силата, дарена ни от Бога…
И дали да станем принцеси и да вдъхновим мъжа до себе си за подвиг…
Инфо: rodovera.ru
http :// www . tarotbg . com
Превод от съветски: Илиана Смилянова
