Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се

„ Мъжът рядко цени както би трябвало дамата, най-малко до момента в който не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлина, предавана от женския пол, до момента в който е обграден от нея; обаче лишават ли му я, стартира да усеща все по-голяма празнина в съществуването си и да изпитва някакъв неясен апетит за нещо така несигурно, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със подозрение глави и му дават мощно разхлабително. Но гладът не минава, а се засилва; той изгубва интерес към всекидневието си и става тъмен, а един ден; когато тази празнина е към този момент непоносима, внезапно настава момент на просветление.
Когато се случи такова нещо на Юкон, мъжът нормално поставя храна в лодката, в случай че това става през лятото, а през зимата запряга кучетата си и поема на Юг. След няколко месеца, стига да надделее верността му към Севера, той се завръща с жена, която би трябвало да показа с него тази вярна обич, а наред с нея и лишенията. Това е единствено още едно от доказателствата за вродения нарцисизъм на мъжа. "

* Фрагмент от „ Синът на вълка ", Том 4 Разкази и новели, Джек Лондон, изд. Георги Бакалов
Снимка: London in 1903, en.wikipedia.org