maikomila Умението да разказваш истории е супер-сила, която само надарените със

maikomila Умението да разказваш истории е супер-сила, която единствено надарените със сетива за тях имат. Сред тях е Мария Касимова-Моасе, едно от най-искрените и мощни пера в българската литература.

Тези дни тя е край морето, с цел да взе участие във фестивала " Варна Лит ", който се организира за четвърта поредна година и към този момент се утвърждава като едно от най-значимите културни събития в морската столица. 

 

" Варна Лит " стартира изненадващо присъствено, тъй като последната година свикнахме да се срещаме онлайн. Залата беше цялостна и даже уредниците връщаха хора. Имаше страховит интерес от смислени хора и съм въодушевена от претърпяното ", показа в изявление за Дарик радио Мария Касимова-Моасе.

" Писането наподобява самотно занятие, само че когато видиш хората действително и те стартират да приказват за това, което ги вълнува, към този момент не си уединен ", сподели още тя.

В ефира на Дарик Мария описа по какъв начин се среща с историите, които съпреживява и написа.

" Не всички истории са персонално мои, има и такива, които съм чувала от други хора. Взимам някоя непозната история, декорирам я, въвеждам в подтекст, извозвам я през себе си... ", сподели Мария, която рисува облици и картини, редейки думите магично.

" Разказът ще остане макар технологиите. Разказът е ужасно пленително нещо. "

" Баща ми беше страховит повествовател и част от екипа на Сатиричния спектакъл. Когато някой от актьорите станеше да споделя история, всички млъкваха и потъваха в нея... "

" Баща ми Хиндо Касимов е бил артист и във Варненския спектакъл и във Варна е получил най-хубавия си комплимент. В началото на 60-те години е играел в два спектакъла – в единия е доста млад, а в другия е доста остарял. Една заран един човек го спрял на улицата и му споделил: " Вие сте май актьор. Гледал съм Ви. Добър сте, доста сте добър! Но в действителност татко Ви е по-добър артист ".

С Мария Касимова-Моасе разговаряхме и за силата на имената, за това по какъв начин всеки предмет и къща имат история, почтена за описване, за спомените ѝ от Варна и приятелите ѝ, за зареждащите срещи с непознати хора, както и за персоналните ѝ борби...

" Обичам салдото, не обичам да се покачва звук и хората да се карат. Избирам си борбите, само че когато ги повеждам, го върша настойчиво. Интересува ме само дали един човек е добър, а не с кого си ляга. Не претърпявам насилието във всичките му разновидности. Научих се да повеждам борби, което коства доста. Първоначално доста страдах от обидите против мен, ревах като малко момиче, в този момент просто отминавам вербалната експанзия. "