Необичаен феномен от София до Милано поглъща цели градове в Европа
Мъглата към този момент не е просто утринен пейзаж — тя се трансформира в нов климатичен феномен, който безусловно гълтам цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София — зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия трансформира въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без небосвод, написа Метео Балканс
Как въздухът се трансформира в стена?
При температурна инверсия студеният въздух остава „ заключен “ покрай земята, а по-топъл пласт от горната страна го притиска като капак. Обикновено въздухът циркулира и се пречиства, само че при инверсията тази динамичност стопира. Така прахуляк, пушек, сажди и влага се смесват и основават гъста мъгла, която не се подвига с дни.
„ Инверсиите са естествени, само че когато ги комбинираме с човешко замърсяване, резултатът е токсична мъгла, “ обяснява доктор Силвия Ковач от Европейския център по атмосферен мониторинг.
София, Белград и Милано – в топ 10 по „ задушеност “
Според данни на Copernicus Atmosphere Monitoring Service, зимата на 2024/2025 година е записала рекордни 18 дни с плътна мъгла над София, 21 над Белград и 26 над северна Италия.
В някои региони на София концентрацията на фини прахови частици по време на мъгла е достигала над 180 µg/m³ – три пъти повече от допустимото. Тепърва ни следва зима 2025/2026 година...
„ Мъглата се трансформира в смог. А смогът – в климатичен индикатор, “ казват от Национален институт по метеорология и хидрология.
Когато климатът и замърсяването си подадат ръка
Това, което отличава новия феномен от класическата мъгла, е нейната дълготрайност и химичен състав. Метеоролозите го наричат persistent polluted fog – дълготрайна нечиста мъгла, която не изчезва даже при на ден стопляне. Причината – смяната в структурата на атмосферния пласт и увеличението на водните микрокапки, към които се залепват частици прахуляк и сажди.
В резултат – не просто понижена видимост, а внезапно повишаване на дихателните болести.
В Милано да вземем за пример лечебните заведения регистрираха 30% повече пациенти с бронхити и астма по време на мъглените интервали.
България към този момент е част от феномена
Най-често наранени у нас са Софийското поле, Пернишката долина и долината на Струма, където мъглите могат да се задържат по 4–5 дни. Причината е комбинацията от релеф, отопление с твърдо гориво и липса на придвижване на въздуха. През януари 2025 година спътник Sentinel-5P засече плътна мъгла, съдържаща серни и азотни оксиди, разпростряла се от София до Дупница.
„ Ние към този момент не приказваме за климатичен проблем – това е проблем на оцеляването, “ споделят от „ За Земята “.
Защо мъглите ще стават още по-чести?
Климатолозите предизвестяват, че стоплянето на атмосферата понижава ветровата интензивност, което значи по-дълги интервали на застой. Когато няма придвижване, няма и филтриране.
„ Промените в климата не постоянно идват с стихии. Понякога идват с тишина – и незабележим зложелател, “ казва проф. Федерико Моралес от Университета в Мадрид.
