Магията на Коледа не в никое украшение по улиците, светещи

Магията на Коледа не в никое бижу по улиците, светещи лампички или нещо друго което донася празнична атмосферае в това да сме дружно. Да споделяме, да се смеем, да честваме, да обръщаме внимание на фамилиите си, да гледаме " Сам у дома " за хиляда и осми път, като че ли е за първи, да се забавляваме като деца с децата си, да забравим за малко проблемите, които са ни преследвали по петите през цялата година, С една дума – да сме щастливи! От най-малките неща и в действителност най-значими неща. Умеем ли да ги оценяваме? Нямам визия. Знам единствено какъв брой е значимо.

Важно е и то освен по коледните празници. Важно е 24/7. Важно е по принцип, само че не по инерция. Важно е заради простата причина, че в случай че не оценяваме това, което имаме в този момент в точния момент и в случай че просто го подминаваме като някаква даденост, то по всяка възможност може и да го изгубим, без да чакаме. Нищо в живота не е на готово. Дори коледната баница изисква старания. Ако не умеем да ги полагане обикновените неща, какво остава за комплицираните. Отстрани действителността на другия постоянно наподобява по простичка от нашата. Колко елементарно е всичко, когато в непознати ръце. Иронията на човешката орис.

Няма да минавам в надълбоко философската си фаза, това сега не е нужно. Исках единствено да кажа нещо значимо – до момента в който сме на масата по празниците и се любуваме на коледната и новогодишната софра е добре да помислим и за гладните хора. Защо го споделям ли? Коледният дух в действителност е духът на добротата. На това да ни пука за близките. Да не обитаваме света като егоисти. Да не отхвърляме и да не ненавиждаме. Всичко това се връща към нас като бумеранг и тъкмо в този момент е верния момент да се замислим за тези неща, нали постоянно вършим равносметки в края на годината? 

Може би веднъж би било добре, вместо да вършим равносметки на неуспехите си, на персоналните си неуспехи и на всичко това, което не сме могли да свършим, вместо това да създадем единствено позитивната равносметка – какво успяхме да свършим? Какво създадохме, какво изградихме от нулата? Научихме ли се да не разрушавам сърцата си? Основно нещо в този наш прелестен, особен, сложен и необикновен живот. Всеки работи за себе си и тегли своята лично линия. Въпросът е какво остава под чертата. Можем да калкулираме цялото си съществуване, само че не и стореното положително. Затова Би било отлично просто да го вършим. Да го подарим на света. Тихо. Това е Коледата, която би имала значение. Коледата на добротата.