Магдалена Пекачка и Феликс Олденбург по време на зимната среща

Магдалена Пекачка и Феликс Олденбург по време на зимната среща DAFNE в София.

Политическите компликации, които засягат фондациите в някои европейски страни, ни разкриват, че те към този момент са станали политически играчи. Ако до момента са били аполитични, те се трансформират – към този момент не имат лукса да останат деполитизирани субекти.

Говорим за Европа и Европейския съюз като общо споделено пространство. Различните страни обаче имат собствен личен дневен ред – политически, стопански, обществен, културен… Какви са целите на неправителствения бранш в Германия и Полша и по какъв начин тe съответстват с този дневен ред?

Магдалена Пекачка: Мисля, че работим в диаметрално противоположни среди. Би ми се желало да живеех в Германия тъкмо сега… В момента гражданският бранш в Полша действа в много усложнена конюнктура. Партията " Право и правдивост “ ръководи повече от 3 години. В едно изявление през 2008 година ръководителят ѝ обществено съобщи, че гражданският бранш е зложелател на държавното управление. Очевидно обаче към този момент са си взели някаква поука и сега се пробват да съградят фиктивно гражданско общество по оста на дясното консервативно крило. Но организации с демократични демократични полезности попадат в черния лист. Последният процес на нещата е, че има нова институция, която би трябвало да укрепи осъществяването на тази цел – Национален институт за независимост, предопределена сякаш да развива гражданското общество. Това е и малко парадоксално, все едно страната да го построява сама! Идеята е да се централизира общественият запас към избрани неправителствени организации, тъй като 60% от тях получават подобен вид държавно финансиране. Зад тези маневри се крие желанието да се сортира коя точно организация да получава финансови средства.

По този метод ще пренасочват обществен запас към, да кажем, консервативно-религиозни и патриотични организации?

Магдалена Пекачка: Точно по този начин, желаят да градят гражданското общество с националистически, родолюбив и закостенял уклон. Преди година да вземем за пример породи нова асоциация, обвързвана с консервативното крило на партия „ Право и правдивост “, която завоюва огромно финансиране за план за предварителна защита на домашното принуждение. Правителството желае да предефинира понятия като „ грант “, „ обществен бенефициент “, да отреже паричните средства за организации с демократична принадлежност, за демократични сдружения за правата на дамите, както и всевъзможни публични групи, настроени опозиционно против политиката на държавното управление. Мнозинството от неправителствените организации, в това число фондациите, не се преглеждат като благонадежден сътрудник на страната.

Магдалена Пекачка и Феликс Олденбург са част от Борда на DAFNE – европейската асоциация на фондациите и донорите, в която членуват 25 дарителски асоциации от Европа. Магдалена е изпълнителен шеф на Полския дарителски конгрес, а Феликс – на Асоциацията на немските фондации. Двамата гостуваха в София през януари, по покана на Българския дарителски конгрес – за първи път България беше хазаин на зимната среща DAFNE. Целта на тези годишни срещи е участниците да разискват разнообразни аспекти от развиването на дарителството: законодателство, работа с институции, бистрота и отчетност, съответна връзка на идеите, нови механизми и платформи за дарения, нововъведения във филантропията и така нататък

Всяка година фондациите и донорите в Европа влагат над 60 милиарда евро, като поддържат дела, свързани с обучение, опазване на здравето, просвета, околна среда, интеграция на уязвими групи – по този начин се трансформират в основен фактор за европейското общество.

С Магдалена Пекачка и Феликс Олденбург беседва Антонио Костадинов.

Г-н Олденбург, виждате процесите в Полша. На този декор гражданските организации в Германия евентуално имат лукса да работят свободно и да опитват?

Феликс Олденбург: Работим в радикално друга социално-политическа конюнктура, само че живеем в общ свят с общи паники и рискове. В Германия има 22 000 дарителски организации, секторът пораства, радва се на високи равнища на публично доверие. Има някои стопански трудности като ниския капиталов интерес към общественото предприемачество да вземем за пример. Следващото потомство филантропи обаче стартира да се откроява с мисленето и иновативността си. Филантропията се видоизменя. Политическите компликации, които засягат фондациите в някои европейски страни, ни разкриват, че те към този момент са станали политически играчи. Ако до момента са били аполитични, те се трансформират – към този момент не имат лукса да останат деполитизирани субекти. Трябва да си отворим очите за обстоятелството, че най-яркият образец за въздействие на филантропията е този на дясното крило в Републиканската партия на Съединени американски щати, трасирала пътя за президентството на Доналд Тръмп. Трябва да си отворим очите и за обстоятелството, че неправителствените организации и изключително фондациите са жертва на властническите режими, даже в някои страни в Европа. Все още общото европейско законодателство, свъзрано с трансгранично дарителство, е много консервативно и не е в услуга на идеите. Не можем да допуснем обстановка, в която имаме свободно придвижване на артикули, капитали, хора и услуги, а не можем да си оказваме помощ един на други, в това число – дарявайки в други страни. Затова приоритет е опазването на демократичните полезности, като насърчаваме плурализма и подтикваме европейската филантропия и работим за по-тясна интеграция на националните мражи (каквато е Българският дарителски конгрес за България). Така ще се реализира и по-голямо противопоставяне на властническите трендове.

Магдалена Пекачка: В наше изследване установихме, че доста основни дарителски организации имат интернационален обсег. Затова се съгласявам с Феликс, че единният пазар на филантропията е извънредно значим. В момента това би помогнало да вземем за пример на Полша – ние имаме към 18 000 фондации, като се появяват и нови играчи в полето, те обаче се двоумят дали да развиват дарителска активност точно поради неустойчивата и несигурна среда. Ако пазарът за филантропия в Европа е обединен, ще бъде допустимо дадена фондация да бъде безпроблемно открита и основана да вземем за пример в Лихтенщайн или Люксембург, а да подарява за дела, свързани, да кажем, с развиването на полското общество.

Феликс Олденбург: За мен протекционизмът е анахронизъм. В другите страни в Европа има разнообразни стопански, икономически и бизнес обичаи. Въпреки това сътворяваме единна система от общи правила, тъй като желаеме свободно придвижване и заслужено преразпределение на евентуалния напредък на обществените богатства, които основават обособените страни. Няма причина да не използваме това разнообразно благосъстояние на обичаи и да вървим към по-опростени и транспарантни процедури за интернационално съдействие. Цялата идея, че интернационалното финансиране е в прорез с публичния интерес, е напълно неправилна, освен това – тя опонира на европейския дух и полезности.

И прави подстрекателство, че задграничната финансова помощ под формата на грант е надали не демонстрация на родоотстъпничество. Какво стои зад тези внушения – популизъм, евроскептицизъм?

Магдалена Пекачка: Да, през днешния ден в Полша ни ръководят точно популисти и допускам, че изваждат картата с задграничното финансиране като рисков коз в политическата си игра, с цел да печелят дивиденти.

В България главният дял дарения идва от компании и фондации, а дребна част са самостоятелни. Какви са трендовете във вашите страни?

Феликс Олденбург: Според мен това зависи в огромна степен по-скоро от стопанската система. Просперитетът се гради с времето и поколенията, по тази причина нашите източноевропейски сътрудници (бел. авт. – Полша и България) са на ранен стадий от този цикъл. Имате компании, които акумулират стопански напредък, след това ще прераснат в корпоративни фондации, като последователно ще пораждат и фамилните фондации. Германия е въпреки всичко с 80 години прогресивен стопански ход след войната и към този момент има всевъзможни дарителски структури. Вече пораждат и фондации, притежаващи обществени предприятия.

Магдалена Пекачка: Както загатнах и преди, в Полша имаме стеснен брой дарителски организации – те наброяват към 200-250, останалите не са донори. Сред тази група болшинството са корпоративни фондации, което значи, че фирмите виждат смисъл в това да придвижват сациалната си активност в своя фондация. Има и нова наклонност дребният и междинният бизнес да учредяват фондации. Макар и постепенно, нещата се трансформират. Младите генерации имат разнообразни полезности – добре образовани са, имат опцията да живеят в чужбина, измежду бизнесмените нараства ползата към инициативи, свързани с дарителстото.

Как дарителската просвета е обвързвана с Протестантската и Католическата черква? Как филантропията си взаимодейства с такива обществени институции?

Феликс Олденбург: В Германия Църквата има максимален брой фондации. И Протестантската, и Католическата черква са големи и авторитетни институционални сили в благотворителността. Те са неразделна част от интитуционалното дарителство, имат свои представители в борда на моята асоциация да вземем за пример, интересуват се същински от процесите в обществото.

Магдалена Пекачка: В това отношение нещата в Полша са изцяло разнообразни, към нашата асоциация се причисляват единствено самостоятелни частни фондации, които нямат политическа, религиозна или друга институционална обязаност. Сътрудничим си с тях обаче по някои проблеми и взимаме поради мнението им – да вземем за пример имахме социална акция, която се проточи 5 години, за нов закон за общественото набиране на средства. Старата законова рамка бе остаряла, поставяше много ограничавания върху самостоятелната и проведената щедрост.

В този подтекст до каква степен се простира съгласно вас периметърът на обществената страна и къде се пресича тя с филантропията?

Феликс Олденбург: Социалната страна е за базисни потребности, за заслужено преразпределение, за равни благоприятни условия – обучение, опазване на здравето, работни места. Виждам ролята на фондациите по-скоро като коректив на тези недостатъци, които се демонстрират в обществената страна. В кратковременен проект да „ поправят “ съответни обстановки, а в дълготраен проект – да опитват с решения и хрумвания, които оферират по-добър модел за един или различен публичен проблем и усъвършенстват обществените услуги, и които след това страната да интегрира и трансформира в политики.