Театърът и киното - основни клиенти на магазините втора употреба
Магазинът за облекла втора ръка е пръв другар на родните театрални художници и костюмистите в киното. Да облечеш един персонаж на сцената или на екрана с находки от бездънната съкровищница на секънд хенда пести време и средства от бюджета на продукцията, написа в обширна публикация „ Монитор “.
Това в най-голяма степен се отнася за мъжкото облекло, което по-принцип е по-сложно и по-трудоемко за осъществяване, въпреки в профил да не наподобява по този начин. Мъжки костюм да вземем за пример се прави с 2 или 3 проби, което изисква поредност от дни, а цената му при направа в театъра излиза 100 лв. най-малко с всички съставни елементи – материали, труд и така нататък, изяснява известният сценограф Петър Митев. В подмяна на това в магазините втора употреба нерядко може да се намерят качествени и маркови мъжки костюми, в това число от елитните марки „ Дзеня “ и „ Армани “, даже и за 20 лв., когато стоката се продава на кг. Подобно е и съотношението при формалните фракове и смокинги за спектакли из живота на висшето общество: Митев се е натъквал на фракове и смокинги за по 50-60 лв. броя, до момента в който поръчката им при външен експерт – умел шивач, би коствала най-малко 200-300. Простата сметка демонстрира, че в секънд хенда е 5 пъти по-изгодно. Има обаче и значително куриозни случаи, когато манто, за чието ушиване се заплаща толкоз, може да се откри втора ръка в последния ден на падащите цени за 2 лв..
Шивачите във филмовите продукции са много скъпоплатени и не си коства облекла за модерни истории да се шият напълно от тях, в случай че няма някакви характерни условия – в пъти по-евтино е да се купят от втора ръка и да се преправят. Даже една носена кърпа да се вземе чартърен от филмовия дрешник, би коствало в пъти повече, в сравнение с в случай че се купи на остаряло, акцентира Донка Дряновска-Павлова, която над 15 години свещенодейства над костюмите в наши и задгранични кино и тв продукции.
Времето и цената обаче не са единствените причини, поради които театралните и филмовите художници костюмисти обичат да се ровят в щендерите и кошовете на секънд хенда. „ Заради промените театрите за жалост се обезкръвиха откъм положителни шивачи и моделиери. А ние, художниците, не можем да кроим. Можем да измислим силуета, само че моделиерът би трябвало да реши софтуерно по какъв начин да се създаде. И неналичието му постоянно ни постанова да прибягваме до услугите на магазини втора ръка “, отбелязва костюмографът Петър Митев. В доста постановки героите би трябвало да носят кожени палта – дреха, която въобще не може да се осъществя в изискванията на театралните ателиета. Тогава още веднъж втората приложимост идва на помощ с оферти за 100-150 лв.. „ И в естествените магазини могат да се намерят евтини качествени тоалети при понижения и промоции, тъй че цената не всеки път е определяща. Това, че облеклата са носени, а не преди малко купени от магазина, във филмите постоянно придава достоверност и натурализъм, по тази причина е желано. Иначе би трябвало да се провежда тяхното изкуствено състаряване “, споделя Донка Павлова.
В елементарните магазини облеклата са финален вик на модата, само че не всички персонажи във филмите следват трендовете – за баба, която храни кокошките на село, втората приложимост е по-добро решение. Като похлупак, броят на моделите от сбирките в „ естествените “ магазини е стеснен и има заплаха в два по едно и също време снимани кино лентата разнообразни герои да се появят с идентични одежди. Да не приказваме, че при фотоси в киното сюжетът не всеки път е разположен в сезона, който тече сега на открито – в този смисъл в секънд хенд обектите е по-вероятно да намериш палто през лятото, изрежда още доводи в тяхна изгода Павлова.
Това в най-голяма степен се отнася за мъжкото облекло, което по-принцип е по-сложно и по-трудоемко за осъществяване, въпреки в профил да не наподобява по този начин. Мъжки костюм да вземем за пример се прави с 2 или 3 проби, което изисква поредност от дни, а цената му при направа в театъра излиза 100 лв. най-малко с всички съставни елементи – материали, труд и така нататък, изяснява известният сценограф Петър Митев. В подмяна на това в магазините втора употреба нерядко може да се намерят качествени и маркови мъжки костюми, в това число от елитните марки „ Дзеня “ и „ Армани “, даже и за 20 лв., когато стоката се продава на кг. Подобно е и съотношението при формалните фракове и смокинги за спектакли из живота на висшето общество: Митев се е натъквал на фракове и смокинги за по 50-60 лв. броя, до момента в който поръчката им при външен експерт – умел шивач, би коствала най-малко 200-300. Простата сметка демонстрира, че в секънд хенда е 5 пъти по-изгодно. Има обаче и значително куриозни случаи, когато манто, за чието ушиване се заплаща толкоз, може да се откри втора ръка в последния ден на падащите цени за 2 лв..
Шивачите във филмовите продукции са много скъпоплатени и не си коства облекла за модерни истории да се шият напълно от тях, в случай че няма някакви характерни условия – в пъти по-евтино е да се купят от втора ръка и да се преправят. Даже една носена кърпа да се вземе чартърен от филмовия дрешник, би коствало в пъти повече, в сравнение с в случай че се купи на остаряло, акцентира Донка Дряновска-Павлова, която над 15 години свещенодейства над костюмите в наши и задгранични кино и тв продукции.
Времето и цената обаче не са единствените причини, поради които театралните и филмовите художници костюмисти обичат да се ровят в щендерите и кошовете на секънд хенда. „ Заради промените театрите за жалост се обезкръвиха откъм положителни шивачи и моделиери. А ние, художниците, не можем да кроим. Можем да измислим силуета, само че моделиерът би трябвало да реши софтуерно по какъв начин да се създаде. И неналичието му постоянно ни постанова да прибягваме до услугите на магазини втора ръка “, отбелязва костюмографът Петър Митев. В доста постановки героите би трябвало да носят кожени палта – дреха, която въобще не може да се осъществя в изискванията на театралните ателиета. Тогава още веднъж втората приложимост идва на помощ с оферти за 100-150 лв.. „ И в естествените магазини могат да се намерят евтини качествени тоалети при понижения и промоции, тъй че цената не всеки път е определяща. Това, че облеклата са носени, а не преди малко купени от магазина, във филмите постоянно придава достоверност и натурализъм, по тази причина е желано. Иначе би трябвало да се провежда тяхното изкуствено състаряване “, споделя Донка Павлова.
В елементарните магазини облеклата са финален вик на модата, само че не всички персонажи във филмите следват трендовете – за баба, която храни кокошките на село, втората приложимост е по-добро решение. Като похлупак, броят на моделите от сбирките в „ естествените “ магазини е стеснен и има заплаха в два по едно и също време снимани кино лентата разнообразни герои да се появят с идентични одежди. Да не приказваме, че при фотоси в киното сюжетът не всеки път е разположен в сезона, който тече сега на открито – в този смисъл в секънд хенд обектите е по-вероятно да намериш палто през лятото, изрежда още доводи в тяхна изгода Павлова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ