Маестро Найден Тодоров е един от най-уважаваните, търсени и обичани

...
Маестро Найден Тодоров е един от най-уважаваните, търсени и обичани
Коментари Харесай

Диригентът маестро Найден Тодоров пред Lupa.bg: Политиците да осъзнаят, че в момент на криза само културата може да ни изведе напред

Маестро Найден Тодоров е един от най-уважаваните, търсени и обичани български диригенти. Талантлив музикант, умел управител, визионер и подстрекател той управлява Софийската филхармония от 2017 година, а през октомври м.г. завоюва още веднъж състезанието за шеф за нов 5-годишен мандат.

Найден Тодоров освен осъществя сполучлива диригентска кариера в симфоничния и музикално-сценичния род, само че през цялата си артистична активност се потвърждава с ярки хрумвания и интензивно професионално управление. Изявява се на сцените в Австрия, Германия, Италия,  Испания, Португалия, Англия, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Полша, Чехия, Словакия, Турция, Русия, Израел, Египет, Китай, Южна Корея, Съединени американски щати. Участва и в интернационалните кросоувър планове.

Роден е през 1974 година в Пловдив. Първите си уроци по пиано получава на петгодишна възраст, а на 16 години прави диригентския си дебют. Голямо въздействие върху образуването му като диригент са оказали Александър Владигеров в България и професор Карл Йостерайхер във Виена. Още като възпитаник той печели награди от наши и интернационалните състезания, а през 1990 година основава и собствен юношески оркестър.

През 1993 година приключва с отличие музикалното учебно заведение „ Добрин Петков “ в Пловдив и продължава образованието си по оркестрово диригентство при професор Урош Лайовиц, хорово диригентство при професор Гюнтер Тойринг и оперно диригентство при професор Конрад Лайтнер в Университета за музикално и театрално изкуство във Виена. 

През 1995 година стартира първата си непрекъсната работа като диригент на симфоничния оркестър във Враца, няколко години по-късно е назначен и за основен диригент на Видинския симфоничен оркестър.

През 1996 година е поканен от израелската фондация „ Ленард Бърнстейн “ в Академията Рубин в Йерусалим, където специализира при диригента на Израелската филхармония Менди Родан. Същевременно свири като тромпетист в симфоничния оркестър в Йерусалим.

Запознанството през 1996 година в Лос Анжелис с огромния композитор Джери Голдсмит разтваря пред младия диригент вратите към един нов свят – филмовата музика. Оттогава Найден Тодоров постоянно прави концерти, отдадени на този род, като единствено през последното десетилетие годишно изнася концерти в Мюнхен със симфонична музика от някои от най-прочутите саундтракове на нашето време.

През 2000 година, единствено на 26 години, е поканен за Музикален шеф на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция. Маестро Тодоров е бил и живописен началник на Оперно-филхармонично сдружение Бургас, както и шеф на Държавната опера в Русе. През 2013 година Найден Тодоров се дипломира като управител в региона на културата в Нов Български Университет, където през последните години е поканен да изнася лекции. Като част от преподавателската му интензивност са и майсторски класове в Португалия и Испания. 

През годините Найден Тодоров работи в България с безусловно всички симфонични оркестри и оперни театри, само че изключително обвързван е със Софийската филхармония, с която дебютира през 2001 година През 2004 година той е разгласен за неин непрекъснат посетител диригент, по-късно става основен посетител диригент, а от началото на 2017 година е определен и за неин шеф.

" Мисията на Софийска филхармония е българите да спрат да се усещат като бедняк, натъпкан в ъгъла ", показа в особено изявление за Lupa.bg маестро Найден Тодоров. Според него българските музиканти демонстрират най-хубавото лице на България пред света.

Пред Lupa.bg именитият диригент показа своята визия за развиването на културата в България, за връзката сред властта и културата. " Аз съм човек, който непрестанно получава дарове от ориста. Диалогичен съм, само че обичам нещата да стават по моя метод ", бе прям маестро Найден Тодоров, който разкри и какви са акцентите в програмата на Софийска филхармония до лятото на т.г.



Снимка: Агнес Методиева

- Маестро Тодоров, през декември 2022 година осъществихте една от вашите фантазии – Софийска филхармония за пръв гастролира в залата на Берлинската филхармония. Оценките за концерта под ваше дирижиране, дадени и от българи, и от немски фенове, бяха повече от ласкави. Това ли беше най-хубавият коледен подарък за вас в края на миналата година?

- Аз съм човек, който непрестанно получава дарове от ориста и съм доста признателен за това. Берлинската филхармония е фантазия за всеки музикант и за всеки диригент. Това е една от дребното зали в света, които особено са изграждани за тази цел – това да бъде дом на филхармония. И ние като филхармоничен оркестър имахме удоволствието да свирим там.

Софийска филхармония има една от най-прекрасните зали в България, макар че тази зала към този момент има проблеми да извършва първичните си функционалности заради обстоятелството, че постройката като цяло не е това, което е била в самото начало. Ние сме доста щастливи да можем да стъпим в постройката на Берлинската филхармония, да се огледаме и да забележим в действителност в нашето време какво се прави.



Маестро Найден Тодоров управлява Софийската филхармония от 2017 година

Свикнали сме, че обичайни зали като зала „ България “, Музикферайн, Карнеги хол са типичен зали, които служат за симфонична класическа музика. Зали като Берлинската филхармония са нещо доста по-различно, тъй като те демонстрират, че класическата музика има място и в днешното време. Това е извънредно съвременна зала със модерна архитектура, в която се случва класическо изкуство. Освен това тя е и един различен знак.

Може би най-известният диригент на всички времена Херберт декор Караян е индивидът, който седи зад концепцията за нейното изграждане и за това по какъв начин да наподобява тя и каква да бъде акустиката ѝ. Неслучайно берлинчани с много обич я назовават „ Циркът на Караян “. От една страна тази зала е знак и да се видиш в нея е и авторитет, и фантазия. От друга страна акустиката на залата е невероятна и сега, в който попаднахме в нея и започнахме подготовката, аз просто започнах да виждам лицата на музикантите. Израженията им в действителност си струваше да се видят. 



Софийска филхармония и нейният шеф по време на първия си гастрол в залата на Берлинската филхармония през декември 2022 година

- Вие какво видяхте в лицата на публиката, когато се изправихте на финала на концерта пред препълнената зала на Берлинската филхармония?

- Много се вълнувах, само че усетих и реакцията на публиката, тъй като тази аудитория реагира извънредно въодушевено, тя ни одобри прелестно и очевидно искаше да свирим още. Това е най-голямата признателност, която може да изпита един музикант - когато е приключил своето осъществяване да види сходна реакция от страна на публиката. Това е повода ние да съществуваме и да работим.

Ние не сме хора, които могат да работят за себе си затворени у дома. Колкото и прелестно да свириш, когато няма за кого да го изсвириш, осъществяването ти някак си губи своя смисъл. И когато тези, за които го вършим, го оценят по сходен метод – това е същинският подарък за нас, музикантите.



Публиката в Берлин приветства бурно българските музиканти

- През предходната година за повторно Софийска филхармония гастролира в Златната зала на Музикферайн. Този път във Виена „ заведохте ” „ Бай Ганьо “ на Веселин Стоянов. Смятате ли, че една от задачите на Софийска филхармония е да има турнета в чужбина и да сверява своя часовник с задграничната аудитория? Важно ли е това за самочувствието и опита на музикантите и на оркестъра?

- По принцип за всеки оркестър е извънредно значимо да пътува, тъй като всеки, който се затвори в себе си, в един миг губи визия за действителността. И това са изпитвали върху себе си и огромни, и дребни оркестри. Незнайно по какъв начин се случва, само че когато оркестрите спрат да гостуват на други подиуми и по-късно, когато още веднъж стартират да пътуват, се оказва, че са по-назад в развиването си. Никога до момента не се е случило някой да се капсулира в себе си и развиването му да тръгне напред.

Но сходни пътувания са значими за Софийската филхармония освен поради нейното лично развиване. Подобни пътувания са значими, тъй като Софийската филхармония е дипломат на България по света и дипломат на света за България. Ние изпълняваме най-хубавото от културата на другите страни у нас, както и от нашата лична, несъмнено, само че и демонстрираме най-хубавото лице на България пред света.



Диригентът Найден Тодоров и пианистът Людмил Ангелов дружно с националния филхармоничен оркестър одобряват овациите при гостуването си в Берлинската филхармония

Политиците би трябвало се сещат за тази наша задача, както го направи Българският културен институт в Берлин. По негова покана свирихме в Берлинската филхармония. Това е методът България да бъде показана на открито. Говорих си с шефа на БКИ в Берлин Борислав Петранов, на който съм извънредно признателен за цялата организация за концерта, който сподели също едни думи, без да знае, че разсъждаваме по еднакъв метод. Думите му бяха: „ Това е методът, хората да си трансформират мнението за България. “

По сходен метод стоят и нещата във Виена. Там поддръжката от българска страна не беше толкоз осезаема. Но там имахме голяма поддръжка от австрийските уредници. Впрочем, през 2019-та в публиката в Музикферайн имаше много повече българи, а през 2022-та доминираха австрийците и туристи от други страни. Аз постоянно отивам на концерти в Музикферайн – това е методът да съпоставям моя часовник.



Софийската филхармония отпред с маестро Тодоров гостува два пъти в Златната зала на Музикферайн във Виена - през декември 2019 година и през май 2022 година

По време на един концерт на Виенската филхармония през октомври ме стопираха едни благи хора от разпоредителите. Те споделиха, че концертът на Софийската филхармония, на който изпълнихме „ Бай Ганьо ” се помни, че за хората е било извънредно забавно и те биха желали да слушат повече такива произведения.

За мен беше толкоз прелестно преживяване да ме спрат с сходни думи. В нашето схващане Бай Ганьо има друга натовареност. Но „ Бай Ганьо ” на Веселин Стоянов не е „ Бай Ганьо ” на Алеко Константинов. Едното е построено въз основата на другото, само че посланието е друго.

Освен това за мен „ Бай Ганьо ” беше една персонална задявка, защото аз съвсем 30 години пребивавам и във Виена и от време на време самичък себе си назовавам " Бай Ганьо във Виена ". Аз съм българчето, което е отишло във Виена да се учи на европейска просвета. Това беше малко като автобиографичен миг – Бай Ганьо във Виена. (смее се) За мен липсва тази натовареност към името Бай Ганьо, тъй като четейки Алеко Константинов ние виждаме в Бай Ганьо най-лошото от българина.

Слушайки Веселин Стоянов, виждаме най-красивото от българската просвета в този Бай Ганьо. Така че доста е друго и аз съм доста благополучен, че ние успяхме във Виена да покажем тази музика и че получихме от австрийската аудитория изразеното предпочитание по-често да я чуват.



Виена одобри топло музикантите от Националния филхармоничен оркестър

- Като шеф на Софийска филхармония какви компликации срещате при връзката ви с Министерство на културата и с държавните институции и каква поддръжка ви оказват въпреки всичко?

- Много е типично и като цяло е вярно българските хора на изкуството да се оплакват от Министерство на културата. Аз обаче сега не мога да го направя, тъй като през 2022-та Министерство на културата ни оказа една сериозна поддръжка. Не знам, до каква степен беше част от по-голяма политика или е било решение на хората, които сега работят там, само че ние получихме поддръжка от министерството и за концерта на Софийска филхармония в Загреб.

Министърът на културата беше на нашия концерт в Берлин и изрази обществено, в това число и пред непознатите дипломати, едно извънредно положително отношение към българската музика и към българските музиканти. Това за мен е извънредно значимо. Казах го и при започване на 2022 година в Комисията по просвета в Парламента – наличието на сходни хора на концерт единствено по себе си е поддръжка за нас, даже и без финансовата помощ.



Ние имаме потребност от финансова помощ, само че наличието на министри, дипломати, депутати в концертната зала, в театралната зала, в оперната зала значи за другите хора в България, че изкуството е значимо за ръководещите - и това въздейства на публичното мнение. Не е нужно политиците да схващат всичко, което вършим. За нас е значимо, в случай че желаят да ни поддържат, понякога да участват на нашите концерти.

Тогава хората знаят, че за политиците ние имаме значение и тогава ние придобиваме друго значение и за хората. Като че ли през 2022-та имаше доста положителна поддръжка от Министерство на културата към нас.

Бих желал да кажа, че през тези три ковидни години българското Министерство на културата в по-голямата си част отреагира много съответно спрямо други министерства по света и като отношение към самостоятелния бранш, и като отношение към обществения бранш. Рядко се случва, само че този път се случи.

Това не значи, че ние няма още какво да желаем от Министерство на културата, тъй като ковидният интервал като че ли отмина, или най-малко по този начин считат нашите политици, уповавам се да са прави, и в този момент ние се връщаме към тези проблеми, които бяха преди коронавирус.

Имам поради едни тежки и неверни решения, взети през 2019 година от българските политици по отношение на българските театрални изкуства. Моята вяра е, че през 2023 година политиците и ръководещите да се сетят най-сетне да поправят тези неточности.



- Една от тях е, че Брутният вътрешен продукт за просвета не може да доближи даже 1%.

- Ще ви споделя по какъв начин хората се разочароват от политиците. Това не е мое отношение към политиците, просто изяснявам по какъв начин се случва този развой. Когато стартираха договарянията за сформиране на държавното управление на „ Продължаваме Промяната “ се водиха извънредно забавни договаряния в другите браншове.

По отношение на културата се стигна до мнение, че във времето бюджетът би трябвало да стигне до 1% от Брутният вътрешен продукт. В момента, когато държавното управление към този момент се случи и стартира да действа, дълготрайният проект сподели рухване на този % от 0,6 на 0,4. Как оттук насетне да вярваш? Това е моят въпрос.

Аз по принцип съм много аполитичен, само че това е оня миг, който те кара да гледаш с все по-голям песимизъм към политиците и този песимизъм има своето опрощение.

През 2019 година финансовият министър наложи едно ужасно решение за доста огромни рестрикции по отношение на театралните изкуства в България. Това решение, за жалост, беше подкрепено и от Министерство на културата. Те не ни унищожиха единствено тъй като пристигна ковидният интервал. Много необичайно звучи – пандемията ни избави, защото Министерство на културата по време на пандемията отреагира съответно.

Но пандемията отмина, надяваме се, ограниченията против нея отпадат и ние се връщаме към тези решения от 2019, които са годни, тъй като бяха прокарани в Закона за протекция и развиване на културата по един много подъл метод посредством закона за държавния бюджет. Сега чакам през 2023-та, в случай че ръководещите не вземат някакво решение за тяхното превъзмогване, да има тежък срив в нашия бранш.



Снимка: Агнес Методиева

- Бихте ли показа какви са вашите съответни опасения?

- Тези рестрикции направиха по този начин, че този, който желае да оцелее, би трябвало да зареже изкуството, би трябвало да зареже класическата музика и би трябвало да стартира да се занимава с поп просвета, с естрадна музика, с рок, с поп, даже с попфолк. Извинявам се, само че тогава какъв е смисълът от нашето битие? Навсякъде по света музиката се дели на изкуство и шоубизнес. И на всички места по света страната основава условия за съществуването на шоубизнеса и дава директна поддръжка за изкуството.

В България по този начин се случи, че поради рестрикциите институтите, които се занимават с изкуство, би трябвало да се извърнат към шоубизнеса, с цел да оцелеят. Това са политически решения, в които липсва политическа мисъл.

Много от политиците по света не схващат от класическа музика, само че схващат смисъла на изкуството и на класическата музика. Надеждата ми е, че ще дойдат или че към този момент са пристигнали, следва да забележим, политици, които да осъзнават смисъла на изкуството за прекъсването на регреса в обществото.

Защото ние виждаме какво се случва в нашето общество, виждаме все по-голямата настъпателност, виждаме все по-голямата неприязън на хората едни към други, все по-голямата устремност към непознатото мнение. Образованието и културата могат да се борят против тези неща. Но би трябвало да им се даде късмет!



- И когато тези два стълба са съществено разтърсени в обществото се отприщват много неприятни обстановки.

- Абсолютно.

- Смятате ли, че въпреки всичко колелото се завърта към по-добро?

- Определено - изключително през втората половина на 2022 година Надявам се това, което тогава стартира, да продължи и нататък и в случай че по този начин вървят нещата и в случай че политиците осъзнаят какви неточности са създали преди три години, 2023-та ще бъде една доста оздравителна година, без значение от огромните турбуленции в международен мащаб.

- За страдание за момента не се виждат никакви сигнали за завършек на войната в Украйна.

- Войната е другото, от което всеки би трябвало да бяга. Войната е това нещо, от което всеки би трябвало да изпитва смут. Много необичайно, че аз през днешния ден не виждам това. Виждам, че хората приказват за войната с доста огромна лекост. Ще ви споделя една моя история от детските години. Тогава отново имаше турбуленции в международен мащаб, ние бяхме в соцлагера.

Аз се бях изплашил, че нещата могат да загрубеят и да отидат в парещ вид. И тогава един мой преподавател ми сподели необикновено интелигентна имитация: „ Не би трябвало да се притесняваш. Война няма да има, тъй като до момента в който са живи тези, които помнят последната огромна война, те няма да позволен да има нова. Проблемите ще стартират, когато тези хора стартират да си отиват. “ Днес към този момент съвсем не са останали очевидци на Втората международна война...



Снимка: Агнес Методиева

- Да, светът се ръководи от млади водачи, които са родени години и десетилетия след 1945-та. Защото поколението държавници от ранга на Кол, Митеран, Горбачов, Андреоти, Буш-баща знаеха какво е война и макар дрънкането на оръжията по време на Студената война се стараеха да избегнат нова огромна гореща международна война.

- Да, точно. И това е моят боязън през днешния ден, че хората, които ръководят през днешния ден не са наясно до какво може да ни докара една огромна война. Дори в този миг на големи международни несъгласия още веднъж изкуството е това, което може да сплотява хората. Неслучайно и по времето на Световната война изкуството е било меката дипломация сред Изтока и Запада. И изкуството е това, което може да накара хората изначало внимателно, след това все по-смело и по-смело да си подават ръка един на различен, когато този призрачен сън завърши.

- Вие казахте, че сте аполитичен, само че постоянно имате ярка гражданска позиция. Още, когато Русия атакува Украйна споделихте, че изкуството не трябва да пада жертва на войната. Софийска филхармония не се отхвърли да извършва творби на съветски композитори, както сториха някои ваши сътрудници на Запад.

- Изпълняваме произведения на всевъзможни композитори – съветски, американски, австрийски, италиански, естествено български. Изкуството е наднационално и несъмнено над политиката.



- Как гледате на рецензиите, че в този миг не трябва да се извършва примерно музиката на Чайковски?

- Чайковски в никакъв случай не е знаел, че Путин ще бъде роден. Може би не доста хора осъзнават обстоятелството, че прелестната Музикална академия в Киев се назовава „ Чайковски “. Чайковски е един извънреден съветски композитор, чиито корени по майчина и бащина линия са доста забавни. По майчина линия той е французин, а по бащина – украинец. В изкуството това разделяне на народи и националности не би трябвало да го има в такава огромна степен, както е в политиката.

Това е повода толкоз доста да се развеселявам, когато стартира процесът на сливане на Европа. Аз съм един от най-големите последователи на Европейския съюз още от края на предишния век, когато България не знаеше какво се случва с Европейски Съюз. За мен пътят напред е да бъдем дружно, а не настрана. Когато започнах работа в Софийската филхармония нещо се промени в нейните афиши – не имам предвид визията на афишите, която сега е прелестна, а имам предвид нещо друго.

В Софийската филхармония гостуват реализатори от всевъзможни националности, само че вие в никакъв случай няма да разберете това от нашите плакати. Никога не пишем до името на музиканта страната, от която идва. За нас акцентът не е от кое място е този човек, а какво може той.

Единствената обстановка, в която аз бих спрял съветски реализатор е, в случай че той изкаже позиция в поддръжка на войната. За страдание е имало случаи да отвръщам на сходни обстановки. Във всички други случаи, обаче, за мен това са музиканти като всички други. 



- Маестро Тодоров, какви са акцентите в програмата на Софийска филхармония през 2023 година?

- Ще ни гостуват прелестни реализатори като да вземем за пример Джошуа Бел, Юлиан Рахлин, Катя и Мариел Лабек, Сергей Накаряков, Бомсори, Юлия Хаген, Роберто Аланя. От българските музиканти ще ни гостуват Лия Петрова – една приказна българска цигуларка, която прави феноменална кариера на открито, прелестните Светлин Русев, Людмил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров. Стараем се да нямаме никакъв компромис в нашия плакат.

От друга страна имаме извънредно забавни стратегии, в това число в хоровите концерти. Един от тях е Танго меса с Националния филхармоничен хор. Ще бъде изпълнена и моя обичана сюита от операта на Гершуин „ Порги и Бес ”. Преди Великден ще бъде изпълнен и „ Реквием ” на Моцарт - едно емблематично произведение. В този концерт в зала „ България “ ще дебютира една от най-големите млади звезди в международен мащаб – цигуларката Франческа Дего.

Завършваме сезона с едно друго емблематично произведение – „ Кармина Бурана ”. Застъпена е и моята огромна обич – филмовата музика – музиката на Джон Уилямс. През януари ще представим и най-красивата симфония на Брамс – Четвърта симфония. За всеки има по нещо и може би това е най-хубавото.



През последните години се пробвам да схвана какво е отношението на хората към класическата музика. Един ми споделя: „ Аз я обичам! “, различен споделя: „ Аз не я обичам! “ и постоянно попитам: „ Какво обичаш и какво не обичаш? “ Класическата музика сама по себе си е сборно разбиране – вътре има толкоз доста стилове и жанрове, които нямат допирни точки едно с друго. Това е методът, по който съм успявал да насърча хора, които не са влизали в концертната зала да влязат. Като схвана какво харесват кардинално като различен тип музика, по този начин знам кое от класическата музика ще им допадне и им го предлагам.

Има хора, които се тормозят, че класическата музика е елитарна и те не знаят по какъв начин да се държат в залата. И аз незабавно им споделям кои концерти са за тях, тъй като имаме феноменални концерти, в които няма нищо елитарно. Опитваме се да създадем по този начин, че всеки да откри себе си в нашата стратегия.

С детската стратегия ние образоваме нашата аудитория за след 20 години. Защото знаем, че в случай че на тези деца им хареса и те повторят и потретят това към този момент е нещо. В един миг ще станат тинейджъри и няма да идват на концерти, само че след това ще навършат 30 и ще се върнат. В момента ние им даваме базата на отношението, поради което те да се върнат.



Заедно с оперната прима Райна Кабаиванска

Всички приказват за звездите, които гостуват в Софийската филхармония. Можем да приказваме за звезди, гостуващи някъде, когато има нещо, което е на ниско равнище и внезапно нещо на високо равнище скочи там и се появи. Тогава той е звездата. Това не концепцията на Софийската филхармония. Това не е политиката на Софийската филхармония. Нашата концепция е цялостното равнище да бъде такова, че тези хора, които в друга обстановка биха били звезди, тук просто да бъдат част от един естествен сезон.

В България би трябвало да има най-малко един състав, който да има естествен сезон, който да се съизмерва с естествените сезони примерно на филхармониите в Букурещ, Загреб, Белград, чийто почетен диригент е Зубин Мета. Говоря и за Чешката филхармония, с която за жалост източните оркестри мъчно можем да се мерим, тъй като тя отиде доста нагоре. Но ние ще се борим да я стигнем.

Искаме да стигнем досега, в който за нас да бъде обикновено като отидем на концерт да се случва нещо красиво, което може да се чуе в Музикферайн, в Роял Албърт Хол или в Берлинската филхармония. А не да си споделяме: „ Сега идва звезда! “ Каква звезда? Какво значи това – че всички други не са звезди?! Надявам се с времето хората да схванат нашата политика.

Политиката на Софийската филхармония е такава, че българите да спрат да се усещат като някакви просяци, завряни в ъгъла. Политиката на Софийската филхармония е да дадем достолепието на българина, който той заслужава. 



Маестро Тодоров дирижира Софийската филхармония по време на оперната церемония на Соня Йончева и Пласидо Доминго на площада пред катедралата " Св. Александър Невски " през август 2021 година

- Поговорката, родена в България, „ Музикант къща не храни “ е подценяване на цялото изкуство. Като че ли е и въпрос на народопсихология някои хора да възприемат изкуството като несериозна работа.

- Това в действителност е подценяване. Проблемът е, че в другите страни има възходи и падения. България като че ли през последните 140 години живее в перманентна рецесия. Българските политици, а оттова и българският народ, не са достигнали до мисълта, че в миг на рецесия, изкуството и културата са първото, което може да ни изведе напред. Политиците споделят: „ Дай първо да оправим хляба, след това другото. “ Но до момента в който оправиш хляба, а както виждаме той в никакъв случай не е оправен, другото към този момент ще е умряло.

Ние имаме ниско самочувствие, тъй като не осъзнаваме личната си стойност. Отвън видяно в България няма някакви забележими големи звезди. И в това време надали не всеки български музикант, който замине за чужбина, е признат фантастично. Не приказвам единствено за хора като Соня Йончева, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, няма да приказвам за по-старото потомство – Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова.



Със популярния цигулар Веско Ешкенази, който постоянно е солист на Софийската филхармония

Концертмайсторите на най-големите оркестри в света са българи. Защо? Защото българите са прелестни музиканти и като заминат в чужбина и като се отърсят от това ниско самочувствие, което получават в България, те демонстрират своите качества. Светът е цялостен с български музиканти.

В който оркестър да отида по света идват по няколко индивида да ме заговорят на български. И доста постоянно това са най-уважаваните музиканти в този оркестър. Това демонстрира какво е равнището на българските музиканти и какво е равнището на българина.

И тук следва да си зададем въпроса: „ А откакто това е равнището на българина, за какво това не е равнището на музиката в България? “ На този въпрос би трябвало да отговорят хора, които са на управителен позиции в оркестрите – такива като мен, както и хората в Министерство на културата и в Министерство на финансите. Когато поставиш министъра на културата да върви да се моли за пари непрестанно той няма да работи за развиването на българската просвета, а той ще работи за нейното оцеляване.

Когато министърът на финансите разбере, че културата е значима, тогава министърът на културата ще може да гради своята политика. Съвсем не е инцидентен фактът, че към този момент повече от 20 години България не може да сътвори тактика за развиването на българската национална просвета. Това е подобен парадокс какъвто даже не мога да си показва. Но е реалност.

Всеки път, когато Министерство на културата е на крачка да направи такава тактика някакъв пестник мине оттова и изтрива всичко. Работата на такива като мен е да създадем по този начин, че българите в България да стартират да израстват по същия метод, както българите в чужбина. А работа на министъра на финансите е да направи това допустимо.



Соня Йончева избра Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров за свои сътрудници в огромния си план " Гала в София ", който се организира през лятото на 2021 година

- Това ли е вашата задача – да останете да работите тук в България? Имали сте през годините доста предложения за непрекъсната работа в чужбина, само че постоянно сте избирали България – 12 години бяхте шеф на Операта в Русе, а в този момент към този момент над пет години ръководите и Софийска филхармония.

- И да, и не. Аз съм в България тъкмо поради тази моя фантазия - България да спре да бъде там някъде на ръба на картата в културно отношение. България да бъде един от тези културни центрове, които хората да желаят да посещават. За мен светът е едно световно село. Аз не се чувствам като върнал се в България, аз се чувствам като човек, който живее там, където му харесва, в това число и в България. Когато нещата тук загрубеят, аз отивам във Виена, където да събера сили, с цел да се върна още веднъж и да продължа да получавам шамарите поради това, което върша.

Но аз не се усещам като човек, който е избягал или който се е върнал в България. Аз се усещам като човек, който се намира там, където счита, че може да направи нещо хубаво. Ако в един миг обстановката тук се трансформира в такава, че не мога да направя нищо хубаво, в идващия миг, без никакви персонални усеща, аз няма да се намирам към този момент в България.

Това обаче не значи, че няма да се усещам българин. Но до момента в който виждам някакъв късмет нещата в България да вървят в вярната посока, аз ще се боря.



Националният оркестър победи и в зала “Ватрослав Лисински “ в Загреб. Солист в хърватската столица бе обичаният цигулар Веско Ешкенази

- Чувствате ли се по-различно, когато застанете на пулта в Софийска филхармония и когато дирижирате да вземем за пример Виенския симфоничен оркестър или оркестрите в Токио, Барселона, Парма, Малта?

- Признавам, че съм по-притеснен, когато ръководя Софийска филхармония. Това е доста необичайно. Когато ръководя Виенския симфоничен оркестър или оркестри в Парма, Палермо, Берлин аз просто си снабдявам наслаждение. Дирижирам красива музика, някакви хора свирят хубаво и аз се веселя. А когато ръководя Софийската филхармония, въпреки че равнището постоянно е било прелестно, аз съм в някакъв непрестанен боязън дали нещата ще се получат задоволително добре. Това е оркестърът, към който се усещам виновен. И да - в никакъв случай няма да съм 100% благополучен.

Аз в случай че бях и основен диригент на Виенска филхармония и с нея в никакъв случай нямаше да бъда благополучен. Аз се усещам като индивида, който носи отговорност за този оркестър. В музиката и въобще в изкуството не е като в математиката – там знаем, че 5 и 5 е 10 и няма повече накъде да достигнеш след този отговор. Моята концепция е, че в случай че Софийска филхармония е докарала 5 и 5 да прави 10, аз желая да прави 15.



- Като диригент по какъв начин определяте себе си – по-диалогичен или по-авторитарен сте?

- Аз съм един извънредно диалогичен човек, който обича нещата да стават по неговия метод. (смее се) Вярвам, че съм прав, не тъй като по този начин желая, а тъй като нормално нещата, в които имам вяра, са достигнати посредством някакво знание. Убедеността ми постоянно е въз основата на нещо, което съм научил. Нерядко в оркестрите има музиканти, които са по-добри музиканти от диригента, нерядко с повече опит от диригента и нерядко с прелестни хрумвания.

Големият проблем е, че в един оркестър свирят 50-70-100 индивида. Но това какво значи – 100 разнообразни хрумвания ли? Тогава настава безредица и безпорядък. Работа на диригента в действителност не е да бъде най-хубав, въпреки че аз се старая да бъда. Работа на диригента е да откри най-хубавото, съгласно личните му опит и знания и да сплоти хората към него.



Маестро Тодоров дирижира Виенския симфоничен оркестър в Античния спектакъл в Пловдив през септември 2022 година Солист бе международно приетият тълковник и специалист на музиката на Паганини Марио Хосен

- И да откри синхрон.

- Точно по този начин. И тук идва парадоксът – по какъв начин може да обединиш хората – от една страна с диалогичност, въпреки това обаче – с налагането на някакво мнение. Изключително значим миг - налагането не на твоето, а намирането на най-хубавото, което твоето знание и опит считат за най-хубаво. Имало е случаи музиканти да ме убедят, че тяхната концепция е по-добра.

Когато работя с огромни реализатори, с хора, които са достигнали огромните върхове на международния подиум, с помощта на своите качества, ги запитвам: „ Вие по какъв начин желаете това да стане “, те ми споделят, че дружно би трябвало да достигнем до отговора. Това е нещо, което в България като логичност към момента го няма. Но аз се надявам, че с времето ще пристигна.



Найден Тодоров бе благополучен да дирижира представителния оркестър на Виена в родния си град Пловдив

- Кой е вашият ангел на музиката?

- Не е един. Има няколко неща в живота, които ме зареждат да не преставам да не спирам. Едното е музиката сама по себе си. Другото е щерка ми. Третото е едно село, което аз доста одобрявам и хората в Средна Европа с огромна обич го назовават „ селото на Европа “ – Виена. (смее се)

- Освен че държите диригентската палка, вие и пишете. Издадохте първата си книга с разкази „ Полъх от ангели “. Какво ви въодушеви за нея?

- Винаги съм обичал да пиша, тъй като с музиката мога да показвам страстите си, само че те не постоянно могат да бъдат непосредствено разбрани от хората. А когато пиша мога непосредствено да опиша това, което ме вълнува дали от свое име или от непознато име.

Разбира се, не постоянно съм податлив това, което съм написал да го демонстрирам на други хора. „ Полъх от ангели “ е тъкмо подобен образец, в който аз съм употребявал фантастиката, тъй като фантастиката има един голям плюс – можеш да кажеш доста истини, без да нараниш хората.



Виолончелистката Камий Тома гостува два пъти на Софийската филхармония по покана на нейния шеф

- И се желае и доста въображение.

- На мен в никакъв случай не ми е липсвало въображение.

- Ще има ли продължение?

- Вече пиша, има подготвени разкази за продължение. Във всеки един миг, в който не съм на работното си място и не се занимавам непосредствено с музика аз пиша.

- Пишете ли лирика?

- Писал съм лирика и на моменти като намирам неща, които съм писал, бързам да ги унищожа. (смее се) Поезията е едно доста внимателно изкуство, с нея все едно се събличаш гол пред хората. С музиката е същото, само че в музиката отправяш прочувствени послания, само че популярност Богу там няма думи. Докато в поезията хората могат да схванат напълно тъкмо какво имаш поради и това им дава повече благоприятни условия да те наранят по-късно.



- Не сте подготвен да се откриете до дъно?

- Мисля, че човек може да се открие до дъно единствено пред хора, в които доста има вяра и които извънредно добре познава и като темперамент, и като прочувствени положения. Едно от най-трудните неща за реализиране на този свят е доверието. То е и най-лесно рушимо. Онова, което най-вече липсва в България е доверието. Аз имам проблем с поезията, тъй като тя изисква да се довериш на тези, които ще те четат.

- Маестро, какъв брой време денем прекарвате в Софийска филхармония?

- Времето, през което съм в София го извозвам в Софийска филхармония. Ако седнем да броим часовете, от време на време един ден може да се брои за два. От друга страна то в никакъв случай не е задоволително, тъй като когато човек желае да направи нещо хубаво, тогава стопира да брои какъв брой са часовет
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР