Злото не бива да буди милост, независимо дали е голямо или малко ♥ ЕЗОП
Мъдростта на времето, събрана в четири къси поучителни истории на фамозния древногръцки баснописец.
(Aesop, Ca. 1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez)
Гарга и гарвани
Една врана, която се отличавала от останалите гарги по размера си, презряла своя жанр, отишла при гарваните и решила да живее при тях. Понеже и външността, и гласът й им били непознати, заблъскали я и я прогонили. Та гаргата, изгонена от тях, още веднъж се върнала при своите. Те пък, възмутени от наглостта й, не я приели. Така гаргата се лишила от обществото и на едните, и на другите.
Така е и сред хората. Тези, които напущат родните си места и избират непознати, не се ползуват с почитание на новото място, тъй като са чужденци, а пък стават омразни на своите съграждани, тъй като са се отнесли с неуважение към тях.
§
Орел, врана и пастир
Орел се спуснал от една висока канара и отмъкнал агне. Една врана го видяла и решила от злоба да направи същото. И като се спуснала със мощен вик, налетяла на овен. Понеже ноктите й се забили в руното му, не могла да се издигне, а единствено пърхала с криле. Овчарят най-накрая забелязал какво става, втурнал се и я хванал. Подкастрил краищата на крилете й и по здрач я отнесъл на децата си. А на въпросите им що за птичка е това, той дал отговор:
– Доколкото мога добре да схвана – гарга, само че съгласно както желае да се показа – орел.
Така съперниченето с превъзхождащи ни не води до нищо и към несполуките се притуря и подбив.
§
Орел с подрязани криле и лисица
Веднъж орел бил заловен от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи дружно с кокошките. От тъга орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тюрма държател.
Но различен човек го купил, оскубал му перата по крилете, намазал ги с еликсир и по този метод те могли още веднъж да израснат. Орелът полетял, сграбчил в ноктите си един заек и го поднесъл на индивида в подарък.
Лисица някаква видяла всичко и се провикнала:
– Недей го дава на тогова, а на първия си господар; тъй като този по природа си е добър. По-добре е да умилостивиш оногова, с цел да не би още веднъж да те залови и отново да ти оскубе крилете.
На благодетелите си би трябвало почтено да се отплащаме, а злите хора – благоразумно да отбягваме.
§
Бълха и човек
Веднъж една бълха доста досаждала на някакъв човек. Той я хванал и й извикал:
– Коя си ти, дето изхапа цялото ми тяло? Просто ме изпояде.
А бълхата извикала:
– Така живеем ние. Не ме убивай! Та аз не мога да направя огромна несгода.
Човекът се засмял и по този начин дал отговор:
– Ей в този момент ще умреш от моите ръце. Защото никое зло, нито малко, нито огромно, не трябва по никакъв метод да се ражда.
Баснята демонстрира, че злото не трябва да буди благосклонност, без значение дали е огромно или малко.
§
Избрано от: „ Басни “, Езоп, превод от старогръцки: Тодор Сарафов, изд. „ Христо Г. Данов “, 1982 година
Картина: Aesop, Ca.1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez; chinaoilpaintinggallery
