Мъдростта е сила, с която не се придобиваме лесно. За

Мъдростта е мощ, с която не се придобиваме елементарно. За да бъдем мъдри, първо би трябвало да бъдем наивни и да позволяваме редица неточности, които ще ни научат на мъдрост. Мъдрите хора знаят, че не трябва човек да разчита на това, което не може да управлява. Смирението е пътят към щастието. И приемането на света подобен, какъвто е. Приемането и на самите нас.

Стремежът към съвършенство носи повече болежка и страдалчество, в сравнение с благополучие и задоволство. Не бива да разрешаваме на дребните и повърхностни неща да се трансфорат в наши цели и фантазии. Винаги би трябвало да помним, че най-скъпите неща на този свят, в действителност са безвъзмездни. Здраве. Любов. Щастие.

Ето кои неща мъдрите хора в никакъв случай не вършат

Те не разчитат на шанса

Когато желаеме да реализираме нещо, има две области, към които можем да се съсредоточим: какво е под наш надзор и какво е отвън нашия надзор. Можем да направляваме напъните си, само че не можем да направляваме по кое време и къде може да се появи опция за триумф. Повечето хора просто се надяват нещата да се развият добре.

Те се надяват бракът им да успее или бизнесът им да бъде сполучлив. Те разчитат напълно на своя шанс и свързват всеки техен неуспех с липса на шанс. Мъдрите вършат противоположното. Те имат вяра в шанса, само че никога не отдават триумфите си на него. Работят неуморно и даже да се провалят, пробват още веднъж.

Те не слагат парите си на едно място

Можем да се усещаме сигурни, знаейки, че нещо толкоз скъпо като нашите пари се съхранява на едно място, като да вземем за пример банка. По същия метод, в случай че една капиталова опция наподобява печеливша, може да бъде примамливо да влезем all-in с нашите пари. Колкото повече инвестирате, толкоз възвръщаемостта е по-голяма, нали?

Въпреки че това може да е правилно, слагането на всичките ви пари на едно място единствено би ги изложило на по-голям риск. Ако банката излезе от активността си или инвестицията има ниска възвръщаемост, тогава ще бъдете финансово унищожени неотложно. Мъдрите знаят да разпределят парите си в разнообразни банки и вложения.

Те не се пробват да трансформират това, което е отвън техния надзор

„ Защото в края на краищата “, написа американският стихотворец Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, „ най-хубавото нещо, което човек може да направи, когато вали, е да остави да вали “. Има доста неща в живота отвън нашия надзор, които предизвикват стрес и отчаяние, а в случай че се опитаме да ги променим ще се разочароваме още повече.

Задръстването по пътя за работа. Дъждовното време в специфичен ден. Как другите се отнасят към нас. Повечето хора си мислят, че могат да трансформират тези неща към това, което желаят. Мъдрите знаят, че това е невероятно. Те схващат, че има неща в живота, които са под нашия надзор – нашето самообладание и примирение – и отвън нашия надзор.

Не заобикалят отговорността

Мъдрите хора поемат отговорност за живота си и се възползват от персоналната си мощ. Те не разрешават на несигурността да надделее над тях. Нито на страховете да им попречат да реализират задачите си и да се радват на живота. Тези хора знаят, че превъзмогването на несигурността стартира с приемането на мощните си страни. Всички ги имаме, даже и постоянно да не сме наясно с тях.

Тук стартирате в действителност да се докосвате до персоналната си мощ. Това е развой, който лишава време, само че колкото повече работите върху него, толкоз по-силни ще се чувствате.

Те не пропиляват дните си

Лесно е да си помислим, че можем да отложим да поздравим родителите си или да отменим среща със остарели другари. Но мъдрите хора осъзнават нещо, което множеството не схващат: утрешният ден не е обещан. Нито идващият час.  Винаги ще има неща, които изникват и работа, която е „ неотложна “. Но моментите, прекарани с обичаните хора са скъпи.  Времето със фамилията и приятелите е мимолетно.

Мъдрите хора знаят, че работа постоянно има.  Но времето не е нещо, което може да печелим или пък да спрем за миг. То не се връща обратно в никакъв случай.  Така че те употребяват най-добре времето си, като се придържат към това, което има значение за тях, всеки ден.

Не живеят в предишното

Много от нас живеят в сегашното със мемоари за предишното. Спомени, които ни предизвикват болежка, горест и пораждат възприятие на липса и незадоволеност. Миналото си е минало. Да, от време на време може и да боли, само че ние сами избираме дали да живеем в него или просто да продължим напред. Не е елементарно, само че това е единственият ни действителен късмет за благополучие.

Ново начало без остарели привички. Спомените са перманентни, също като болката за тях. Но от време на време да приемеш предишното си и да си простиш за всичко, което си направил и всичко, което не си направил ще излекува доста повече нашата душа, в сравнение с да се упрекваме всеки час и всяка минута. Да живееш в сегашното със мемоари от предишното и да пропускаш да се радваш на настоящия миг – това е същински мазохизъм.

 Те не прекарват прекалено много време в фантазии за бъдещето

Новите благоприятни условия са вълнуващи. Откриваме нови хрумвания, с цел да станем по-продуктивни. До нас се отваря нова фитнес зала. Научаваме, че индивидът, който харесваме, ни харесва назад. Изведнъж въображението ни се намесва с благоприятни условия за това какъв брой по-добри можем да бъдем. Но да бъдеш пристрастен от стремежи и очаквания не е същото като действителността.

Въпреки че могат да бъдат вълнуващи, единствено действието може да го сбъдне. Мъдрите хора знаят да не се заслепяват прекалено много от вълнението и да не живеят в фантазии. Те одобряват света подобен, какъвто е. И не, не се пробват да трансформират него или хората. Те се стремят да трансформират себе си и да се трансфорат в по-добри за самите себе си.