Горката Украйна!
Мъченицата Украйна. Разкъсана от безпощадно геополитическо противоборство. Изпуснала историческия късмет да се затвърди като самостоятелна, мощна и същински демократична страна. Държава на всички украинци - без значение от етническа, културна и езикова принадлежност. Станала жертва на неузрял, доверчив, подкупен политически хайлайф, проиграл с външноугодническа русофобия историческия ѝ късмет. Цинизмът на путиновата агитация не е надалеч от истината. Украйна такава, каквато я познавахме до началото на войната, към този момент не съществува. А мощните оръжия, с които Русия и Западът ескалиращо се дуелират там, дефинитивно я трансформират в безсилен неработоспособен. Това не може да бъде в полза на самия украински народ, само че в геополитическото противоборство неговият интерес стана последна грижа. Той губи опцията да формулира и отстоява личен интерес. Други вземат решение ориста му вместо него.
Украйна не губи във войната единствено територии и материална база, нужна за съществуването на украинския народ. По фронтовете губи цяло едно потомство. Което можеше да бъде избавено, с цел да реализира фантазиите си! Фразите от пропагандата, че това потомство умирало " в името на европейската народна власт ", " за свободата на всички европейци " и т. н. не трансформира обстоятелствата. Украинските ръководещи разрешиха геополитическият капан да щракне. Поведоха след Майдана наивна русофобска държавна политика, търсеща по погрешен метод западни благосклонности. Войнствената русофобия на властта след Майдана беше историческа неточност. Нерационално държание. Убеден съм, че сега, в който военновременната агитация поутихне, историци и политолози ще отчетат този факт. За да укрепи суверенитета на Украйна по отношение на Русия, първо и най-важно решение на властта след Майдана трябваше да бъде да сдобри и сплоти украинската нация. Да завоюва доверието и на украинците, чувстващи се по един или различен метод свързани с Русия. При това по либерален, диалогичен, европейски метод. Дори те да са малцинство. Дори да приемем, че са единствено районно малцинство. Защитата правата на малцинствата е една от най-важните европейски правила!
Западът също се провали. Не биваше просто да съблазнява Украйна. Трябваше обективно и следено да помогне разнородната украинска нация да бъде консолидирана въз основата на демократични стандарти. Младата страна трябваше първо вътрешно да бъде сплотена, с цел да може да формулира изпълним народен блян, с който да противостои на домогванията на Москва. Трябваше със западна помощ да тръгне по път друг и надминаващ клептократичния, нелиберален съветски управнически модел.
А то какво стана... Налагането на русофобия и забрани на съветския език - както в действителност и опитите за ограничение на българския - бяха неевропейски по дух. Бяха контрапродуктивни. Правителствата след Майдана се подведоха, че русофобията е съображение за трайна западна поддръжка. Че е директен път към участие в западни организации. Че рано или късно ще се материализира в западен стандарт на живот. Още виждам, по какъв начин новоизбраният за президент шоколаден олигарх Петро Порошенко при клетвата си в украинската Рада през 2014 година заплашително подвига казашки боздуган. Не оставя подозрение, че след Майдана с украинизацията на език и съзнание властта ще се заеме по казашки. Вместо посредством разговор с рускоговорящите, културно свързани с Русия елементи от украинското население, да си подсигури необятен публичен консенсус... Порошенко заложи на репресии. Срещу разбунтувалите се донбасци прати даже армията... Не е ли това тъжна аналогия с нашия " възродителен развой "?
Украинският шовинизъм, противопоставящ една част на украинския народ на друга е в действителност толкоз нездравословен за Украйна, колкото и за Европа. Последната обаче подцени опасността. Реши необятно да затвори очи... Както продължава да го прави в Прибалтика, където преобладаващата част от рускоезичното население даже няма право на поданство в съответната си татковина.
По инерция от предишното Европа продължава да способства за ерес сред руснаци и украинци. Напоследък западни медии хвалят рецензията на Украинската православна черква против изявления на своя лидер - главата на Руската православна черква патриарх Кирил. И аз не поддържам доста от тезите на патриарха. Не ми е и изключително прелестен като персона - изключително след последното си посещаване у нас. До тук добре. Същевременно западни политици и коментатори се чудели, за какво Украинската православна черква още не се решавала на схизма. Защо Западът смята, че има право на глас в църковните каузи на Православната черква, не излиза наяве...
И по този начин Западът пропусна да цивилизова - европеизира - следмайданния украински шовинизъм. Да го вкара в релсите на своите полезности. Поддаде се на - не всеки път рационални - страсти за въздържане на Русия. Реши, че този русофобски вид шовинизъм може даже да бъде потребен. Антируски настроени политици видяха в него средство за въздържане. Възможност за реванш след грузинския крах от 2008 година Не оцениха обаче вярно съотношението на силите. Не оцениха и настройките за вдишване на риск от страна на съперника. Предизвиканата Русия реагира с непредвидена, брутална война, затворила мирната страница в европейската история. Крайният резултат е едно погубено в окопите украинско потомство и рецесия в Европа и целия свят.
Без да оневиняваме Путин - индивидът наредил тази срамна и незаконна война, би трябвало да отчетем и грешките на украинската политика. Отново дублирам - политика, окуражена или най-малко толерирана от Запада. За да не бъдат повтаряни. Защото национализмът по света очевидно пораства. Разочарованието от глобализацията и мултикултурализма е причина за нови " украински сюжети ".
От Съединени американски щати и Англия идва най-войнствената изразителност против съветската експанзия в Украйна. Това не трябва да учудва. Съединени американски щати е хегемонът, а Англия най-верният - а след Brexit евентуално и най-облагодетелстваният - съдружник в сегашния международен ред. Победа на Русия в Украйна, за положително или неприятно, доста ще ослаби англосаксонската доминация в интернационалните връзки. Ще спрат да слушат и Китай, и Индия, и т. н. Украйна се трансформира в средство за попречване на този процес. Тъй като са наясно, че война против нуклеарна Русия е невъзможна, Съединени американски щати и Англия залагат на доставка на тежки оръжия за украинската войска. Чрез нея на Русия би трябвало да бъдат нанесени загубите, които да осуетят геополитическата ѝ равноправност. За страдание за сметка на самата Украйна. Тежките западни оръжия, които биват доставяни, ще усилят и броя на жертвите, и материалната съсипия.
За да се легитимира морално доставката на тези оръжия, е нужно присъединяване на всички сътрудници на Съединени американски щати и Англия. Военните специалисти незабавно възразиха, че тежките оръжия ескалират спора без гаранция за украинска победа. И у нас, и по света обаче Съединени американски щати и Англия не престават да упорстват за тяхната доставка. Водени от личните си ползи. В знак на партньорска взаимност, само че и с немалка несигурност, редица страни оповестиха обществено, че ще доставят. Реално обаче зад завесата на медийните манифести рисковете да бъдат въвлечени в спора или да допринесат за провокация на нуклеарна война работят възпиращо. След първични гръмки изказвания разсъдъкът въпреки всичко надвива. Наивните във властта стартират да се вслушват в препоръките на военните специалисти. У нас такива са да вземем за пример президентът ген. Румен Радев и някогашният длъжностен министър председател ген. Стефан Янев. И двамата не виждат изгоди от доставката на тежки оръжия. Затова пък значително опасности. Да вземем в тази връзка за образец Германия. Да, тя поддаде в последна сметка на натиска от Съединени американски щати, само че в реалност доставя доста внимателно. А бъде ли обществено нападнат поради забавени доставки, Олаф Шолц не пропуща опция да се позове на канцлерската си клетва - " да пази от вреди немския народ ". Нашите ръководещи дават сходна клетва...
Дали пък съвестта на Германия - философът Юрген Хабермас, няма да излезе прав макар конюнктурните рецензии, на които е подложен? Все отново той е философът, дефинирал веруюто на следвоенна Германия. Хабермас зове за отрезвяване. Обявява се против доставка на тежки оръжия и нагнетяване на военния конфликт в Украйна. Счита го за рисково и... аморално.
След апела на Макрон за предвидливост в връзките с Русия, Западът премисля отношението си към войната и вероятните последствия от нея. Поради цензурата на военновременната агитация резултати от справедливи разбори за жалост рядко доближават общественото пространство. Въпреки това умората от войната към този момент личи. Европа осъзнава, че от продължението ѝ доста може да загуби. От радикална борба с Кремъл обаче надали ще произтече повече сигурност, авторитет, благополучие или каквото и да е. Нито в кратковременен, нито в дълготраен проект. Намаляващият възторг на сътрудниците ѝ - изключително на европейците, и то преди още да е наближил газоотоплителния сезон... - значи едно. В геополитическото надхитряне огромният губещ ще е горката Украйна!
Украйна не губи във войната единствено територии и материална база, нужна за съществуването на украинския народ. По фронтовете губи цяло едно потомство. Което можеше да бъде избавено, с цел да реализира фантазиите си! Фразите от пропагандата, че това потомство умирало " в името на европейската народна власт ", " за свободата на всички европейци " и т. н. не трансформира обстоятелствата. Украинските ръководещи разрешиха геополитическият капан да щракне. Поведоха след Майдана наивна русофобска държавна политика, търсеща по погрешен метод западни благосклонности. Войнствената русофобия на властта след Майдана беше историческа неточност. Нерационално държание. Убеден съм, че сега, в който военновременната агитация поутихне, историци и политолози ще отчетат този факт. За да укрепи суверенитета на Украйна по отношение на Русия, първо и най-важно решение на властта след Майдана трябваше да бъде да сдобри и сплоти украинската нация. Да завоюва доверието и на украинците, чувстващи се по един или различен метод свързани с Русия. При това по либерален, диалогичен, европейски метод. Дори те да са малцинство. Дори да приемем, че са единствено районно малцинство. Защитата правата на малцинствата е една от най-важните европейски правила!
Западът също се провали. Не биваше просто да съблазнява Украйна. Трябваше обективно и следено да помогне разнородната украинска нация да бъде консолидирана въз основата на демократични стандарти. Младата страна трябваше първо вътрешно да бъде сплотена, с цел да може да формулира изпълним народен блян, с който да противостои на домогванията на Москва. Трябваше със западна помощ да тръгне по път друг и надминаващ клептократичния, нелиберален съветски управнически модел.
А то какво стана... Налагането на русофобия и забрани на съветския език - както в действителност и опитите за ограничение на българския - бяха неевропейски по дух. Бяха контрапродуктивни. Правителствата след Майдана се подведоха, че русофобията е съображение за трайна западна поддръжка. Че е директен път към участие в западни организации. Че рано или късно ще се материализира в западен стандарт на живот. Още виждам, по какъв начин новоизбраният за президент шоколаден олигарх Петро Порошенко при клетвата си в украинската Рада през 2014 година заплашително подвига казашки боздуган. Не оставя подозрение, че след Майдана с украинизацията на език и съзнание властта ще се заеме по казашки. Вместо посредством разговор с рускоговорящите, културно свързани с Русия елементи от украинското население, да си подсигури необятен публичен консенсус... Порошенко заложи на репресии. Срещу разбунтувалите се донбасци прати даже армията... Не е ли това тъжна аналогия с нашия " възродителен развой "?
Украинският шовинизъм, противопоставящ една част на украинския народ на друга е в действителност толкоз нездравословен за Украйна, колкото и за Европа. Последната обаче подцени опасността. Реши необятно да затвори очи... Както продължава да го прави в Прибалтика, където преобладаващата част от рускоезичното население даже няма право на поданство в съответната си татковина.
По инерция от предишното Европа продължава да способства за ерес сред руснаци и украинци. Напоследък западни медии хвалят рецензията на Украинската православна черква против изявления на своя лидер - главата на Руската православна черква патриарх Кирил. И аз не поддържам доста от тезите на патриарха. Не ми е и изключително прелестен като персона - изключително след последното си посещаване у нас. До тук добре. Същевременно западни политици и коментатори се чудели, за какво Украинската православна черква още не се решавала на схизма. Защо Западът смята, че има право на глас в църковните каузи на Православната черква, не излиза наяве...
И по този начин Западът пропусна да цивилизова - европеизира - следмайданния украински шовинизъм. Да го вкара в релсите на своите полезности. Поддаде се на - не всеки път рационални - страсти за въздържане на Русия. Реши, че този русофобски вид шовинизъм може даже да бъде потребен. Антируски настроени политици видяха в него средство за въздържане. Възможност за реванш след грузинския крах от 2008 година Не оцениха обаче вярно съотношението на силите. Не оцениха и настройките за вдишване на риск от страна на съперника. Предизвиканата Русия реагира с непредвидена, брутална война, затворила мирната страница в европейската история. Крайният резултат е едно погубено в окопите украинско потомство и рецесия в Европа и целия свят.
Без да оневиняваме Путин - индивидът наредил тази срамна и незаконна война, би трябвало да отчетем и грешките на украинската политика. Отново дублирам - политика, окуражена или най-малко толерирана от Запада. За да не бъдат повтаряни. Защото национализмът по света очевидно пораства. Разочарованието от глобализацията и мултикултурализма е причина за нови " украински сюжети ".
От Съединени американски щати и Англия идва най-войнствената изразителност против съветската експанзия в Украйна. Това не трябва да учудва. Съединени американски щати е хегемонът, а Англия най-верният - а след Brexit евентуално и най-облагодетелстваният - съдружник в сегашния международен ред. Победа на Русия в Украйна, за положително или неприятно, доста ще ослаби англосаксонската доминация в интернационалните връзки. Ще спрат да слушат и Китай, и Индия, и т. н. Украйна се трансформира в средство за попречване на този процес. Тъй като са наясно, че война против нуклеарна Русия е невъзможна, Съединени американски щати и Англия залагат на доставка на тежки оръжия за украинската войска. Чрез нея на Русия би трябвало да бъдат нанесени загубите, които да осуетят геополитическата ѝ равноправност. За страдание за сметка на самата Украйна. Тежките западни оръжия, които биват доставяни, ще усилят и броя на жертвите, и материалната съсипия.
За да се легитимира морално доставката на тези оръжия, е нужно присъединяване на всички сътрудници на Съединени американски щати и Англия. Военните специалисти незабавно възразиха, че тежките оръжия ескалират спора без гаранция за украинска победа. И у нас, и по света обаче Съединени американски щати и Англия не престават да упорстват за тяхната доставка. Водени от личните си ползи. В знак на партньорска взаимност, само че и с немалка несигурност, редица страни оповестиха обществено, че ще доставят. Реално обаче зад завесата на медийните манифести рисковете да бъдат въвлечени в спора или да допринесат за провокация на нуклеарна война работят възпиращо. След първични гръмки изказвания разсъдъкът въпреки всичко надвива. Наивните във властта стартират да се вслушват в препоръките на военните специалисти. У нас такива са да вземем за пример президентът ген. Румен Радев и някогашният длъжностен министър председател ген. Стефан Янев. И двамата не виждат изгоди от доставката на тежки оръжия. Затова пък значително опасности. Да вземем в тази връзка за образец Германия. Да, тя поддаде в последна сметка на натиска от Съединени американски щати, само че в реалност доставя доста внимателно. А бъде ли обществено нападнат поради забавени доставки, Олаф Шолц не пропуща опция да се позове на канцлерската си клетва - " да пази от вреди немския народ ". Нашите ръководещи дават сходна клетва...
Дали пък съвестта на Германия - философът Юрген Хабермас, няма да излезе прав макар конюнктурните рецензии, на които е подложен? Все отново той е философът, дефинирал веруюто на следвоенна Германия. Хабермас зове за отрезвяване. Обявява се против доставка на тежки оръжия и нагнетяване на военния конфликт в Украйна. Счита го за рисково и... аморално.
След апела на Макрон за предвидливост в връзките с Русия, Западът премисля отношението си към войната и вероятните последствия от нея. Поради цензурата на военновременната агитация резултати от справедливи разбори за жалост рядко доближават общественото пространство. Въпреки това умората от войната към този момент личи. Европа осъзнава, че от продължението ѝ доста може да загуби. От радикална борба с Кремъл обаче надали ще произтече повече сигурност, авторитет, благополучие или каквото и да е. Нито в кратковременен, нито в дълготраен проект. Намаляващият възторг на сътрудниците ѝ - изключително на европейците, и то преди още да е наближил газоотоплителния сезон... - значи едно. В геополитическото надхитряне огромният губещ ще е горката Украйна!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ