Любовта не познава време, възраст и място. Тя може да

Любовта не познава време, възраст и място. Тя може да те връхлети на всички места, когато и да е. Изведнъж или бавно. Но едно е несъмнено - тя постоянно идва в живота ни, тя е постоянно млада, постоянно красива, постоянно сгряваща душата.

Днес ще ви вдъхновим с изповедта на поета Недялко Йорданов към нейно величество Любовта. Нека всички се помолим тя да не умира в никакъв случай:

***

Не умирай обич! Не умирай обич! Не умирай!
Старомодно до край ще дублирам тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата самун и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай обич...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето безстрашно сърце.

Ще те любя, обич! Ще те любя, обич! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все по този начин хубава! Виж! Аз съм все по този начин прекрасен!
Нека вие на открито оня мразовит и бял акомпанимент.

Реквием ли, обич? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е към този момент...И аз съм от дълго време подготвен.
Не е почтено да тръгваш сама...Аз ще потегли със тебе.
Затова не умирай обич, не умирай обич!

***