Любовта е много деликатна, чуплива
Любовта не е нещо, което може да създадете: само че когато сте заети с нещо друго, любовта се случва сама.
Има елементарни неща, които могат да се направя: да седите един до различен, да гледате луната, да слушате музика… – с любовта директно не би трябвало да се прави нищо. Любовта е доста деликатна, чуплива. Ако я гледате втренчено и непосредствено, тя ще изчезне.
Тя идва единствено тогава когато вършиме нещо друго и ви изненадва. Не би трябвало да се стремите непосредствено към нея като стрела. Любовта не е цел. Тя е доста тънко събитие, доста срамежливо. Ако тръгнете напред, тя ще се скрие. Ако вършиме нещо неотклонно, то няма да я намерите.
Светът стартира да се отнася доста неуместно към любовта. Хората я желаят неотложно. Искат тя да бъде като разтворимо кафе: поръчваш и готово.
Любовта е внимателно изкуство: то е отвън сферата на вашите дейности. Понякога настъпват такива редки, блажени моменти… безусловно лъх от нещо отвън лимита. Вече не сте на земята, в парадайса сте.
Четейки книгата дружно, вие сте надълбоко погълнати от нея и внезапно се оказва, че във вас двамата е зародило ново качество на битие. Нещо ви окръжава и двамата като аура… цялостен покой.
Но вие не сте създали нищо директно: единствено сте чели книга или пък дълго, дълго сте вървели, държейки се за ръце против мощен вятър – и внезапно се случило това… Любовта постоянно ни изненадва.
Ошо
