Върховният административен съд отмени разпоредбите на чл. 60, ал. 2

Върховният административен съд анулира наредбите на член 60, алинея 2 и Приложение № 2 към член 60, алинея 2 от Наредба № 12 от 28.07.2025 година за посредниците и процедурите в правосъдните центрове по медиация, издадена от Висшия правосъден съвет, обнародван Дъждовни води. Бр. 62 от 30.07.2025 година, в действие от 30.07.2025 година

Според наредбата на член 60, алинея 2 от Наредбата възнаграждението за осведомителна среща за процедура по медиация и за процедура по медиация се дължи в размер, посочен в приложение № 2, което е проведено в две точки. По т. 1 заплащане на посредник към правосъден център по медиация за присъединяване в осведомителна среща е 60 лева на час, а по т. 2 заплащане на посредник към правосъден център по медиация за присъединяване в процедура по медиация е 80 лева на час.

Според условията на наредбите на Закона за нормативните актове /ЗНА/, в процеса на разработване на план на нормативен акт би трябвало да се проведат публични съвещания с жителите и юридическите лица, като в изключителни случаи този период за съвещания може да бъде понижен от 30 на 14 дни. В случая 14-дневният период е стимулиран с отговорността на Висш съдебен съвет за сполучливото осъществяване на Реформа 3 (К10.Р3): " Въвеждане на наложителна правосъдна медиация “ от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) на Р.България и на влезлите в действие промени на Граждански процесуален кодекс /ГПК/, обнародван в Дъждовни води бр. 55/08.07.2025 година

Процедурата по разработване на нормативен акт изисква съставителят на плана да го разгласява на интернет страницата на съответната институция, дружно с претекстовете или отчета, преди да го внесе за издаване или приемане от способния орган. Обсъждането на план за нормативен административен акт може да включва първичен и последващи разновидности на плана (ако има такива), според настоящия Указ № 883/24.04.1974 година за използване на нормативен административен акт. Според Указа разискването има същото наличие като публичните съвещания, само че то е друго от разискването, което компетентият орган прави преди приемането на нормативния акт.

В случая, на интернет страницата на Висш съдебен съвет е оповестен за разискване план на Наредба № 12 с претекстове към него, който се разграничава от оферти за приемане " финален план “ по отношение на структурата на приложението и размера на възнагражденията на посредниците за присъединяване в осведомителна среща и в процедура по медиация.

Окончателният вид на плана не е препоръчан за разискване и за него са неотносими претекстовете към първичния план в частта за финансовите средства, нужни за използване на новата уредба (т.нар. финансова обосновка).

Съставителя на плана има обвързване дружно с правенето и публикуването на съответната интернет страница на постъпилите оферти да обоснове отхвърли си за неприетите оферти (чл. 26, алинея 5 ЗНА).

Според висшите магистрати не съществува източник на правото, който да обвързва размерите на възнагражденията в Република България с тези избрани в други страни членки. Извършеното контролиране на публичните връзки с оспорената част на нормативния административен акт без разискване и при липса на претекстове за съответния размер на възнагражденията на посредниците е в несъгласие с правилото на пропорционалност и на правилата за аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация и пропорция по член 26, алинея 1 от Закона за норативните актове. Извършеният от съда надзор за правомерност на оспорената Наредба постанова анулацията на оспорените разпореждания и не замества преценката на издателя на акта, че определянето на размера на възнагражденията е по целенасоченост.

Решението по административно дело № 8643/2025 година предстои на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд.