Любовта на разведената жена е книга за житейските несгоди на

" Любовта на разведената жена " е книга за житейските неволи на една жена и за това, по какъв начин тя се оправя с тях. Произведението бе предстaвено пред асеновградска аудитория от неговия създател психологът и публицист Събка Дякова–Чехович . Събитието се организира в Градска библиотека „ Паисий Хилендарски “ в Асеновград. Героинята в книгата няма име, тъй като в нея може да се познае всяка една жена. На въпрос дали разказът е същински, писателката отговори по този начин: „ Във всяка измислена история има парченце истина “. В диалог с екипа ни психологът разкри дребна част от „ кухнята “ в своята процедура.
Събка Дякова-Чехович отговори на житейски въпроси, вълнуващи стотици българи. Според нея, психотерапията, както и писането, са креативен процеси. Изискват отдаване, прозрение в уникалността на всеки човек, в невидимото и неизказаното, с цел да бъде то вербализирано. Чехович счита, че всичко, което облекчава човешката психическа накърнимост, може да се смята за психотерапия. Като образец показва шерването с другар, разпускащата разходка, спортът, сексът, даже лудото извършване на покупки, яденето на шоколади и всяко деяние, носещо задоволство на тялото и душата. Психоложката споделя, че даже четенето на книга „ просто ей по този начин - полегнали на плажа, с цел да минава времето – в никакъв случай не е просто ей по този начин, а постоянно е част от нашето цяложивотно търсене и изложение на себе си “.
Събка Дякова-Чехович е приключила „ Психология “ във Великотърновския университет и практикува специалността си в собствен кабинет в Пловдив. През 2012 година издава първата си книга " Фитнес за женската душа ". Ето какво описа пред авторката за своята креативна активност и за житейските проблеми на българина:
– Завършили сте логика на психиката. Практикувате специалността си и по едно и също време с това, сте публицист. Бихте ли разкзали малко за себе си и за специалността си?
– Да, психолог съм. Имам своя процедура в Пловдив. „ Любовта на разведената жена “ е втората ми книга. Първата е „ Фитнес за женската душа “. Темата в моите книги е дамата. Защото аз съм жена. Преживяванията, които всички ние имаме в тежки моменти от живота, са съвсем идентични, без значение че хората са разнообразни. При такива обстановки всеки може да изпадне в положение на комплицираност, боязън от бъдеще, самообвинения, сериозни моменти. В моите книги са разказани тези прекарвания. Първата ми книга “Фитнес за женската душа “ е алманах от разкази. Събрани са 21 истории от дами и тежки моменти от техния живот. Разкрива се по какъв начин са се справили, по какъв начин са ги претърпели. Втората книга, която написах, е „ Любовта на разведената жена “. Тя споделя историята на една жена. Разказва за нейния брак и за това, по какъв начин тя е претърпяла развода си. Как е преодоляла този тежък миг и какво е научила от него. Това е книгата, която показах пред Асеновград. Противно на мнението на доста хора, виждайки заглавието, творбата не е изпълнено с ненавист. Не е мъжемразка книга. Дори в противен случай. Мъжът в книгата е показан в доста положителна светлина. Самата творба разказва тежки моменти и прекарвания. Но в последна сметка концепцията ми е, че човек може да се развива. Може да преодолее всичко и да доближи до най-хубавата своя визия. Така се случва и с дамата в книгата ми.
– Защо доста хора взимат поредност от неверни решения и изпадат в обстановки, които им предизвикват дискомфорт?
– Ние взимаме решенията си въз основата на минал опит и на страховете си – най-често за бъдещето. Това са аргументите за по този начин наречените „ неправилни решения “. Неминуемо е ние да употребяваме предишния си опит. Но в случай че гледаме на бъдещето си със боязън, то решенията постоянно са неверни. И те остават такива, в случай че човек не си изведе извода, не си научи урока от случилото се и надлежно - не направи нещо, с цел да промени тази порочна процедура. В подобен смисъл – да – то става неточност. Но в случай че си вземем поуката, то към този момент е един урок в живота и не би следвало да го повтаряме. Случващите ни се обстановките съвсем постоянно са разнообразни, тъй че в случай че действаме по един и същи метод, с цел да решим проблема си, то това към този момент е непечеливша тактика.
– Как с една дума описвате „ душeвността “ или „ логиката на психиката “ на българина?
– Трудно е да се опише с една дума, само че аз бих го обобщила, като „ оцеляващ “, в което влагам доста позитиви. Дори това, че българинът от време на време е доста закостенял също му оказва помощ да бъде оцеляващ. В последна сметка оцелява адаптивният човек. А българинът е тъкмо подобен – оцеляващ и адаптивен.
– Вие сте психотерапевт. Знаем, че не е редно да се издават случаите на хората, които Ви търсят за помощ. Но въпреки всичко бихте ли обобщили кои са най-честите проблеми, с които се сблъскват българите и за които се обръщат към Вас?
– Аз към този момент имам 10 години своя персонална процедура, като психолог. За този интервал от време и до момента мога да кажа, че съвсем нямам свободни часове. А това демонстрира две неща. Първо, позитивното - хората към този момент стартират да се отварят към това, да желаят поддръжка и помощ за положенията, в които изпадат. От друга страна, у от ден на ден и по-млади хора пораждат психически проблеми. Сред най-често срещаните са под паника офанзиви, неспособност за превъзмогване на тежки житейски обстановки от друго естество, проблеми в общуването, разнообразни типове страхови неврози, меланхолия и други. Много постоянно страховите неврози се лекуват и медикаментозно, както и депресията. Но в случай че човек се остави единствено на медикаментите той заема едно пасивно решение и отношение към себе си и към живота си. Не промени ли нещата, като метод на мислене и държание, той може да остане цялостен живот на медикаментозно лекуване.
– На какво, съгласно Вас, се дължат тези положения, в които хората изпадат?
– Човешката душeвност изначално си е полюсна. Тревожността е наше положение. Тя идва от чувството за „ мен “ и конфликтът с външния свят. Но от там нататък, в динамичността на живота, в случай че опонира на това, което човек желае, към този момент рецесиите се задълбочават. Обяснено по-простичко: Аз искам нещо, доста го желая, само че сама съм се сложила в такава обстановка, че да съм недоволна от постигнатото и тъкмо в резултат на тази неудовлетвореност се появяват тези страхове.
– Вие казвате, че със своите книги помагате на читателите да открият вярната посока. Каква е тайната и по какъв начин да открием вярната посока, в която да тръгнем по своя житейски път?
– Моите книги са разкази за това, по какъв начин хората са преодолели тежки моменти в живота си. Целя полза със своите творби. Когато читателят прочете, в разказите той ще открие себе си, в една или друга обстановка. И тогава се надявам да вземе друга позиция към протичащото се, с цел да реализира смяната. Защото когато ние сме в рецесия следва да променим нещо в светогледа и живота си, само че ни е мъчно. В такива случаи е значимо да имаме нещо, което да ни стимулира. Било то непосредствен човек, прочетен роман, другар да ни подаде ръка или друго. Важна е мотивацията.
– Зависи ли темпераментът, характерът или даже позитивната настройка към живота на човек при излизането от житейска рецесия?
– Да, несъмнено. Но тук ще кажа, че не постоянно можем да гледаме положително на живота. Нека си признаем, че той не е доста положителен, нито сигурен, нито постоянен. Отсрещният човек също. И по този начин да си постановяваме наложително едно положително мислене доста постоянно е като да си затваряме очите за проблематиката в живота. Има проблеми, с които човек би трябвало да се сблъска и да си ги изстрада, като един бракоразвод да вземем за пример. Защото тогава може да осмисли и да вземе в действителност решение и умишлено да премине през този интервал. В противоположен случай, той остава в него. Ние живеем в една ккултура която персонално съгласно мен, напълно изкуствено ни постанова като норма избран тип благополучие и положително мислене. Това е по-скоро депресиращо. Едва ли не, културата ни лишава правото да страдаме. И аз съм имала образци в своята процедура за дами, които се усещат отговорни от това, че не мислят позитиво и те сами са си причина за проблемите.
– Как да накараме вътрешното си „ Аз “ и да си наложим самоконтрол върху дейностите и мислите, да упражняваме волята си, с цел да се променим?
– Първо, в случай че някой ми каже, че няма воля, аз бих го попитала за какво мисли по този метод. Тя не е константа. Човек има воля за доста неща. Тя е равносилна на мотивацията. Така че бих работила в посока увеличение на мотивацията. Обичайно човек не е стимулиран, евентуално когато се опасява от това, което прави или получава натискт от външни страни. За да не вършим нещо, значи че то не пасва на нашия вътрешен свят. И отново стигаме до смяната, която е Закона на живота: „ Всичко тече, всичко се трансформира! “. Но ние живеем в един абсурд – хем знаем, че всичко се трансформира, само че хем си желаеме остарялото. Трудно го напущаме, тъй като ни е боязън от новото. И още - от време на време прекомерният самоконтрол не е добър вид. Полезно е човек да дава поле за изява на страстите си. Всичко, във всеки един миг от живота ни е част от нашата смяна, която от време на време ни връхлита ненадейно или превзема незабелязано. Друг път ние умишлено я търсим, нетърпеливо я чакаме или пък сляпо я отхвърляме. Защото смяната е законът на живота: „ Panta Ray “ - „ Всичко тече, всичко се трансформира “.
Освен работата си като психолог в Пловдив, Събка Дякова-Чехович оказва помощ благотворително на дами, болни от рак на гърдата и провеждащи лекуване. Срещите са изцяло безвъзмездни и се организират по Програма „ Виктория “ в село Баня, община Карлово.