Любовта може да има много лица: едни – сърдечно отворени

Любовта може да има доста лица: едни – сърдечно отворени към другия, втори – предизвикателно изкривени от еротично коварство, трети – озъбени в едвам сдържана експанзия, четвърти – с изхабена от дългото съжитество всеопрощаваща усмивка... Може би всички те съществуват в спектакъла „ Любовникът “ по пиесата на нобелиста Харолд Пинтър, която житейският тандем Деян Донков и Радина Кърджилова от дълго време бе набелязал за своята първа обща поява на сцената.

Сега най-накрая креативната им намира се случва по един надълбоко съкровен и образно грациозен метод в камерната зала на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Че за двамата надарени артисти това е доста персонален план, излиза наяве още от вратите, където всеки от тях е заел позиция и поздравява поотделно преди представлението всеки влезнал фен. А след това лицедейството стартира...

Творбата на Харол Пинтър е позната на българската аудитория в много тълкования – на Цветана Манева и Явор Милушев, на Катя Паскалева и Христо Гърбов, най-накрая на самия Деян Донков и Касиел Ноа Ашер... И все по този начин си остава пиеса загадка, от която като от кукла матрьошка излиза последваща и дава опция на наблюдаващия да си дофантазира нещата. Сега Деян е и режисьор на спектакъла, в който играе (за повторно след дебюта му като постановчик с Бекетовата драма „ В очакване на Годо), а фактът, че с Радина са двойка и в живота, вероятно прави нещата и по-лесни, и по-трудни, по-изпепеляващи прочувствено. Техните Ричард и Сара са семейство и, с цел да разнообразят монотонността на дългогодишното съжитество, влизат в разнообразни ролеви игри, с цел да преоткрият тръпката на неразрешеното.

Той е ту „ любовникът “, която я посещава, до момента в който брачният партньор е на работа в адвокатската фирма си, ту е ъндърграунд мачо, който напористо я стопира на улицата, с цел да й изиска огънче. Тя е ту дама от положителното общество с право на собствен ненарушим периметър, ту продажница, която може да бъде унижавана...