Коя е тайната муза на Бетовен – неразгаданата загадка
Любовта може да бъде извънредно мистична мощ, която да ни въодушеви да сътворяваме чудеса. Всеки създател има най-малко една такава в своя живот, само че не всеки може да показа възприятията си, както се досещаме. Точно затова ще видим, че Бетовен не е имал този триумф и за жал е трябвало да прекара целия си живот, пишейки впечатляваща музика за своята „ Безсмъртно обичана “. В продължение на два века тази любовна покруса продължава да обърква историците, само че и до през днешния ден е съвсем невероятно да се уточни с по-голяма акуратност коя е била дамата, която е предиздвикала този създател да сътвори всичката си музика в интерес на дамите.
Някъде през март 1827 година композиторът умира, а неговият помощник – Антон Шиндлер, открива прикрито поделение в чекмеджето му, където има пари, някои картини и два документа. Писмото е адресирано до двамата му братя и по-късно ще стане известно в историята като откровението Хайлигенщат, в което Лудвиг споделя за напредващата си глухота и в отчаянието си споделя терзанията с братята си, очаквайки да се отрази доста грубо на неговото музикално творчество. Другото писмо е написано с молив и съдържа към 10 дребни страници. В него се споделя за невероятното прочувствено страдалчество, което го е превзело от жена, която е срещнал в градче на име „ К “.
Историците считат, че става въпрос за Карлсбад, който през днешния ден е прочут като Калови Вари. Надеждите на този създател за връзка и обич се изчерпват в идващите редове, до момента в който написа писмото. Последната секция съдържа и откровения за същински и съкровени усеща, които като че ли в никакъв случай няма да намерят кей. Завършва цялото писмо с думите „ Някога твоя. Някога моя. Някога наша. “. И предвид на тях, както и на събитията по-късно, Бетовен стартира своя тежък и черен път в музиката, който до този миг като че ли е бил защитаван в загадка, въпреки и дълго време да не съумява да напише творба. Не е несъмнено дали това писмо е било изпратено или не, мнозина подозират, че най-вероятно композитора е съумял да го препише и просто е запазил оригинала за себе си. Очевидно е предпочитал да го резервира за себе си до гибелта си. И по този начин в историята остава един въпрос, чийто отговор към момента витае някъде там в предишното. Коя е тази мистична жена, която е съумяла да разбие сърцето на Лудвиг?
Още по-лошото е, че създателят е написал дата, само че е пропуснал годината. Едва през 50-те години на предишния век, учените имат технологията, с цел да потърсят малко по-точно следите на тази толкоз мистична личност. По-лошото е, че в случай че се има вяра на разбора, писмото е написано някъде през 1812 година Бетовен към този момент е бил прочут и е разполагал с редица забавни сантиментални опити – мъчно е да се нарекат връзки. Макар и да не съумява да се ожени, той въпреки всичко има няколко връзки с разнообразни дами, някои остават пропуснати от историята или защитавани в секрети, други са напълно разнообразни. Дори и славата му не разрешава да откри онази жена, която да откликне на възприятията му и тъкмо по тази причина самият той се отхвърля от преследването им.
Една от евентуалните кандидатки за тази връзка е Доротея декор Ертман, тя е измежду учениците по пиано, които композиторът взима под крилото си, само че съгласно мнозина, не може да се счита за нищо друго, с изключение на платоническа, а от скоро се твърди, че Бетовен даже не е имал някакви толкоз огромни благосклонности към нея. Певицата Амели Себалд съответствува по-точно с написаното писмо и местоположението на подаване. Според хронологията на живота му, когато слухът почнал постепенно и несъмнено да се утежнява, лекарите предложили да отиде в курортния град Теплиц. Въпросната певица също се е намирала там през лятото на 1812 година
Проблемът е, че в друга връзка, двамата беседват по този начин, като че ли са единствено другари и нищо друго. Възможно ли е тогава да бъде настойничката на композитора – Анна Мари Ердоди? Тя е финансирала композитора и му разрешавала да живее във Виена, като даже заплащала някои от почти 60-те адресни регистрации на композитора. Любопитен факт е, че Бетовен наемал толкоз квартири, с цел да може да не смущава живущите. Когато хората започвали да се оплакват, той сменял адреса си и заминавал в идната квартира, по този начин всеки получавал минимална доза. Анна също по този начин оказва помощ на композитора да получи кралски патронаж и тъкмо затова на нейно име се посвещават някои от най-хубавите му произведения.
Единственият проблем с тази дама е, че географски не съответстват позициите. В писмото Бетовен написа, че скоро са се видели и най-вероятно скоро още веднъж ще повторят срещата, тъй като Лудвиг е покрай нея. А по това време Ердоди се намира доста надалеч от местоположението, в която е написано писмото. Някои историци стартират да чертаят географската локация и стигат до заключението, че може би става въпрос за Тереза Малфати. Тя е била братовчедка на непосредствен другар на създателя и даже през 1810 година Лудвиг взема решение да ѝ предложи брак. В този случай още веднъж парите се оказали сериозен проблем, тъй като родителите ѝ били задоволително заможни, с цел да откажат на този мераклия да вземе щерка им. Точно затова Тереза е по-късно омъжена за аристократ.
Ето за какво се счита, че и прословутата „ На Елизе “ е била написана в нейна чест. И тук обаче няма отговор коя е тази жена, която е съумяла да обърне душата на Бетовен с хастара на открито. Джули Гичиарди влиза в живота на Бетовен в края на XVIII век. Тя също е щерка на благородници и стартира да взима уроци по пиано още през 1801 година и съгласно някои от архивите, композиторът незабавно се влюбил в нея. Тя обаче е омъжена за граф, който също имал композиторски пристрастености, само че никога не са близо до тези на Бетовен. „ Лунната соната “ е написана за Гичиарди. Дори неговият помощник – Шиндлер, признава, че тъкмо тези връзки са измежду евентуалните любимци за същинската обич. Единственият проблем е, че малко след нейния брак е изчезнала изцяло от живота на Лудвиг, затова е мъчно да се съобщи, че е точно тя.
Единственият различен забавен претендент в това отношение е братовчедката Терез Брунсвик. Нейното семейство е част от благородническа унгарска фамилия, като Терез също е била ученичка и е взимала уроци по пиано. В следствие през 50-те години се разгласяват доста любовни писма, които са адресирани до братовчедката. Дори и малко откакто тя овдовява, Бетовен прави втори опит да се приближи до нея, само че още веднъж без огромен триумф. На финалът разбираме, че този създател по този начин и не съумява да показа тези най-съкровени усеща, които биха дали убеденост да сътвори и сътвори нещо още по-красиво. За жал не се стига до този миг. Дори и след по-сериозните разбори и внимание, Бетовен съумява да резервира своя персонален живот в загадка и по този начин да остави сериозната и красива мистерия. Със сигурност е доста мъчно да проследим същинската обич, която композитора е преследвал, само че би трябвало да признаем, че се е постарал доста добре да я скрие от погледа на другите, а това достижение е в действителност впечатляващо.
Снимки: Wikipedia
