Емоционалната зависимост – краят на любовта
Любовта е наслаждение. Любовта е най-силното удоволствие, което човек може да изпита. Любовта е положение на доста висока сила. В положение на висока сила ние се усещаме способни и могъщи – имаме чувството, че можем да се оправим с всеки проблем. В положение на висока сила изчезват страховете, изчезва ревността. В положение на обич изчезва даже страхът от гибелта. В положение на доста мощна обич човек има чувство за изпълнено предопределение.
Само любовта ни разрешава да живеем оптимално, без страхове, терзания и болежка. Затова всички ние се стремим към нея – тъй като любовта значи пълностоен, същински живот.
В положение на обич ние имаме задоволително сила и за себе си, и за другите. В положение на обич ние отдаваме сила на другите и по тази причина сме привлекателни за тях.
Любовта си отива тогава, когато загубим удоволствието и насладата от връзката.
Любовта си отива, когато спрем да възприемаме колегата си като обособена персона и се опитаме да го превърнем в част от себе си.
Хората възприемат прочувствената взаимозависимост като обич и я назовават обич. Те изпитват обвързаност, любов, удивление, поклонение пред колегата си. Също по този начин изпитват ревнивост, болежка от отсъствието му, боязън от загуба и доста мощен блян да се обвържат с него, с цел да си го обезпечат „ вечно “.
Любовта се трансформира според, когато загубим своята независимост – и щастието ни стане подвластно от съществуването или отсъствието на колегата ни, от неговото държание към нас.
Любовта се трансформира според, когато удоволствието от връзката ни се трансформира в страдалчество.
Страданието е положение на ниска сила – ние се усещаме незначителни, безпомощни без него/нея. Загубваме свободата си да показваме себе си, започваме да угодничим на колегата си, тъй като не можем да си позволим да го загубим.
Губим личността си, в която нашият сътрудник се е влюбил. Отнемаме му повода да ни обича.
Емоционалната взаимозависимост е положение на ниска сила. Ние към този момент нямаме сила за себе си, нуждаем се от силата на колегата ни – от неговото утвърждение, внимание, непрекъсната обич. Всеки добър жест от негова страна ни дава сила за малко, ние консумираме тази енергийна доза и още веднъж оставаме без сила. Собствената ни сила отива в паники, проекти, страхове. Отново се нуждаем от него, с цел да ни даде сигурност, да увеличи самочувствието ни. А нашият сътрудник към този момент не получава сила от нас – ние нямаме сила и за самите себе си. Нашият сътрудник би трябвало единствено да ни дава сила, с цел да ни поддържа.
И раздялата е въпрос на време. От любовта – от уравновесената обмяна на висока сила, на наслаждение и благополучие, не е останало нищо.
Инфо: https://love-aholic.com
